Умората обикновено се възприема като дребен дискомфорт – нещо, което ще премине след няколко часа сън. Но при сериозно недоспиване организмът навлиза в различен физиологичен режим.
Активността в префронталната кора намалява, емоционалните центрове стават по-реактивни, а координацията между различните мозъчни системи се нарушава. В резултат се появяват явления, които не се наблюдават при нормално бодърстване – кратки „прекъсвания“ на съзнанието, изкривяване на възприятията и промени в преценката.
Следват 10 ефекта, които се наблюдават при силна умора и показват колко дълбоко липсата на сън засяга работата на мозъка.
1. Микросън и локални сънни епизоди
При силна умора могат да възникнат кратки микросънни епизоди – секунди, в които мозъкът временно преминава към сънна активност. Неврофизиологични изследвания показват, че дори отделни групи неврони могат да „изключват“, докато човек изглежда буден.
Това се свързва с пропуски във вниманието и повишен риск при дейности, изискващи постоянна концентрация.
2. Забавено време за реакция
Лишаването от сън води до забавяне на реакциите и до по-голяма колебливост в отговорите. След около 17–19 часа будуване когнитивните показатели могат да се доближат до тези при умерена алкохолна интоксикация (приблизително 0,5‰).
3. Нарушена работна памет
Работната памет е особено чувствителна към недоспиване. Затруднява се задържането и обработването на информация за кратък период, което влияе върху способността за планиране и изпълнение на последователни задачи.
4. Отслабен когнитивен контрол и преценка на риск
Префронталната кора участва в самоконтрола, планирането и оценката на последствията. При недоспиване нейната активност намалява.
Експериментални данни показват повишена импулсивност и по-голяма склонност към поемане на риск при умора. Това не означава промяна в характера, а временен спад в регулаторните механизми.
5. Повишена емоционална реактивност
Изследвания с функционална магнитнорезонансна томография показват, че амигдалата реагира по-силно на негативни стимули след лишаване от сън. В същото време контролът от страна на префронталната кора отслабва.
Резултатът е по-лесна раздразнимост и по-интензивни емоционални реакции.
6. Перцептивни нарушения при продължително будуване
При по-дълго лишаване от сън (обикновено над 24 часа) могат да се появят краткотрайни зрителни или слухови изкривявания – неправилна интерпретация на сенки, движение или звуци. Тези явления са описани в лабораторни условия и са преходни.
7. Промени в апетита и метаболитната регулация
Недоспиването влияе върху нивата на лептин и грелин – хормони, свързани с усещането за глад и ситост. Често се наблюдава повишен апетит и предпочитание към висококалорични храни.
8. Повишена чувствителност към болка
Изследвания показват, че липсата на сън може да понижи прага на болка. Смята се, че това е свързано с промени в централната нервна обработка на сигналите за болка.
9. Временни промени в имунната реактивност
Дори краткосрочното ограничаване на съня може да повлияе на някои показатели на имунната система, включително активността на естествените клетки убийци (NK-клетки). Ефектът е обратим при възстановяване на нормалния сън.
10. Нарушена способност за вземане на сложни решения
При силна умора се наблюдава затруднение при възприемането на множество фактори едновременно. Решенията стават по-опростени и често се базират на непосредствени ползи, вместо на дългосрочни последици.
Мис ИнГа е PR експерт, с интерес в най-различни области – култура, образование, здраве, кулинария. Тя знае, но и обича да пита. За нея няма теми-табу и неудобни въпроси. Пада си по стилните мъже, новите места и… сладостите на живота.



