В Омировата „Одисея“ се разказва как на един нощен пир спартанската царица Елена предлага на гостите си дрога, за да забравят болезнените си спомени от Троянската война. Това могъщо средство за успокоение на телесни и душевни мъки било ѝ донесено от египтянката Полидамне.
Древните египтяни са познавали свойствата на специални растения, с извлеци, от които са правили анестезия на болните преди хирургическа интервенция, при силни болки или за облекчаване на тежки психически състояния. Богатата почва на нилските брегове изобилствала на билки и тяхното използване е започнало още със заселването на тези области около 5 000 г. пр. Хр.
Дълголетната традиция е довела до изключително прецизно дозиране и внимателен избор при употребата на упойващите вещества (най-често алкалоиди, съдържащи се в някои растения). В папируса Виндоб, открит в Шенахен са изброени над 200 растителни дроги.
Ето 10 от специалните зашеметяващи египетски билки.
1. Древноегипетски лотос (Nelumbium)
Бяла, розова и синя водна лилия със специфична форма на чашката и дълго стебло. Съдържа 4 алкалоида, които се намират в цветчетата и коренищата на растението. Разтворими са само в алкохол, затова части от растението се накисвали в палмово вино за 1 нощ.
2. Опиумен мак (Papaver somniferum)
При разрязване на семенната му шушулка се изцеждал бял, лепкав сок, който съдържа морфин. Той в малки количество бил широко прилаган за усмиряване на продължително плачещи бебета, при зъбобол, болки в корема и любовна мъка.
3. Марихуана (Cannabis sativa)
Растението е известно с названието Индийски коноп, но първичният му произход е спорен. Препоръчвал се прием през устата и посредством фумигация (опушване) при болести на очите или като лапа, под превръзка върху кожата при болки в крайниците.
4. Хиосциамус (H. albus)
С простонародно название Египетска буника. Най-отровното растение по тези земи. Съдържа алкалоидът скополамин, който предизвиква сънливост, еуфория, образни сънища, ускорява пулса, но и понижава стомашната секреция, поради което в умерени дози е прилагано при стомашни проблеми.
5. Мандрагора (Solanaceae)
Корените на растението съдържат алкалоидите хиосциаминт, хиосцин и мандрагорин, заради които се използвала като седатив, аналгетик и афродизиак, но предозирането му можело да доведе до загуба на съзнание и изпадане в кома.
6. Бяла дива тиква (Bryonia dioica)
Съдържа активно вещество, който в по-големи количества може да доведе до блокиране на централната нервна система на човека и смърт.
7. Гигантска млечка (Calotropis procera)
Съдържа калотропин, който е мощен сърдечен стимулант, но и съставки, които възбуждат рефлекса за повръщане. Давано е при натравяне, но е използвано и при заболяванията на сърцето, крайниците и уринарния тракт.
8. Горчив пелин (Artemisia absinthium)
Съдържа мощен стимулант на централната нервна система. Намирал приложение при дихателни проблеми, чревни възпаления, паразити и др.
9. Дребно чадърче (Calystegia sepium)
Съдържа алкалоида LSA – халюциноген, подобен на LSD. Ето една рецепта „за да упоиш омразния човек“ – „Корен от Дребно чадърче стрий и размеси с мляко. Сипи в питието или храната на този, който искаш да види ужаса.“
10. Бучиниш (Conium maculatum)
Растението съдържа до 2% пиперидинови алкалоиди – гамаконицеин, конхидрин, псевдоконхидрин, конхидринон, N-метилпсевдоконхидрин, 2-метилпиперидин и др. За медицински цели се използвали плодовете (във вид на отвара) и надземната част (като лапи).
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Коментари