Като една от най-старите страни в света, България е държава с изключително богата история, наситена с редица значими събития, които са повлияли на последващото ѝ развитие. Да, знаем, че е трудно да ги сведем до 10 от най-важните, но тук се придържаме към уговорката да не ги подреждаме по значимост, а просто да ги изброим хронологично.
Месец като септември, в който отбелязваме два национални празника с особено голямо значение за формирането на нацията ни, е чудесен повод да си припомним и други славни моменти от нашето минало. Именно те ни дават кураж, че можем да успяваме въпреки всичко. А и само славен народ, който помни и цени историята си, може в бъдеще да продължи да твори такава.
1. Създаването на Българската държава
Това е основата, върху която стъпваме днес. Годината 681 е първата, която още в училище ни учат да помним. Благодарение на хан Кубрат, хан Аспарух и техните наследници съществуваме и ние днес – заради тяхното решение да се заселят именно по тези прекрасни земи.
2. Покръстването
Този духовен път, по който да поеме българският народ, е избор на княз Борис I. Той съзнава, че обединението на всички народи и племена, които обитават управляваните от него земи, е важен ход, за който вече е настъпил моментът. Държавният глава е покръстен тайно през 864 г., а последвали примера му, това правят и неговите приближени, и малко по малко всички българи приемат християнската вяра. По този начин държавата ни се доказва пред останалия свят като една развиваща се, обединяваща се и сплотена европейска страна.
3. Славянската писменост
Делото на двамата братя Кирил и Методий и на техните ученици и до днес отбелязваме като един от най-значимите празници за всички българи, но и за славянските народи. В периода 863–869 г. те развиват активна дейност по разпространението на славянската писменост, създадена от св. Кирил.
След смъртта на двамата просветители техните ученици са добронамерено приютени в България от княз Борис I, който по този начин запазва просветителното дело и подпомага неговото продължение. Благодарение на всички тях днес ние, както и още 23 държави по света, разполагаме с писменост, която да използваме. А тя е създадена от българи!
4. Освобождението на България
Може би най-значимата победа на българите за тяхната страна е тази, извоювана на 3 март 1878 г. Шипка помни, ние – също! Този епичен двубой между нашите войни и поробителите е толкова знаков за историята на България. Благодарение на немислимите усилия, които всички българи полагат, за да се преборят за своята така желана свобода, ние днес съществуваме като свободни граждани. Отбраната на връх Шипка е повратната точка в цялата война с Османската империя. Така желаната победа е символ на българската сила, воля и борбеност, които са довели до това днес да можем спокойно да се наричаме свободни граждани.
5. Съединението на България
Хронологично следващото голямо историческо събитие за нашата страна е Съединението на Княжество България и Източна Румелия, осъществено на 6 септември 1885 г. То се извършва с безусловната подкрепа на българския княз Александър I Батенберг и под ръководството на майор Данаил Николаев. Българските войски тайно навлизат през нощта в Пловдив и свалят генерал Гаврил Кръстевич.
На 8 септември 1885 г. княз Батенберг официално издава прокламация от името на вече „княз на Северна и Южна България“. Така, отново с много координирани усилия и решителност, България успява да обедини териториите си и постепенно да се завръща към своя истински облик.
6. Първият университет в страната
Силното желание за усъвършенстване и стремежът към трупане на нови знания довеждат до най-логичната стъпка – изграждането на първия университет в България. Това е Софийският университет „Св. Климент Охридски“, създаден на 1 октомври 1888 г. с дарена крупна сума от братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Първоначално в сградата се е помещавал Висш педагогически курс, но от 1904 г. учебното заведение получава статут на университет. В чест към дарителите той първоначално носи тяхното име, но по-късно е преименуван на изявения ученик на създателите на славянската писменост – св. Климент Охридски.
7. Независимостта на България
След като се е преборила за своето обединение, неизбежно идва и моментът, в който България желае отново да възстанови своята независимост като държава. Този сюблимен момент настъпва на 22 септември 1908 г. Тържественото събитие се провежда във Великотърновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.
Оттогава княз Фердинанд приема титлата „Цар на всички българи“. Това е титла, която малцина, да не кажем почти никой друг владетел по онова време, дръзва да носи от страх пред Русия, която се самоопределя като „Третия Рим“. Малко по малко започва подготовката за присъединяването на последните български земи, останали под османска власт – тези в Тракия и Македония.
8. Народна република България
От 15 септември 1946 г. държавата ни има статут на Народна република. Този избор населението прави чрез референдум. Официалните данни сочат, че на него 91,63% от гражданите са гласували за смяна на формата на държавно управление и за провъзгласяването на България за република.
Както всяка страна, така и Народна република България трябва да има свой химн. Първоначално за такъв е избрана песента на Цветан Радославов „Горда Стара планина“. По-късно текстът е леко видоизменен от Димитър Методиев и Георги Джагаров, а музиката – от Филип Кутев и Александър Райчев. Така се стига до окончателния, познат и до днес химн на България – „Мила Родино“.
9. НАТО
Може би първото голямо и важно събитие за България в новия век е приемането на страната в НАТО. Това се случва на 29 март 2004 г., но първите разговори по тази тема започват около 15 години по-рано. През 1990 г. тогавашният министър на външните работи Соломон Паси предлага в парламента присъединяването на страната ни към Северноатлантическия договор.
Тази организация гарантира на всички свои държави-членки незабавна защита, ако някоя от тях бъде нападната по въздух или вода. В това отношение България има нужда да се чувства защитена наравно с останалите европейски страни, но и да бъде готова сама да предпази други членки от военни нападения.
10. България и ЕС
Следващата голяма стъпка за България в нейното развитие е приемането ѝ в Европейския съюз. От 1 януари 2007 г. България става пълноправна членка на ЕС и до днес можем да кажем, че страната претърпява значително развитие след този момент. Оттогава българските граждани вече не се нуждаят от паспорт при пътуване към останалите страни-членки на съюза. Освен това те могат спокойно да учат и работят в тях, напълно легално и без каквото и да е снисхождение.
ЕС е зона, гарантираща по-голяма стабилност, повече сигурност и възможности за развитие, както и уеднаквяване на стандартите в страните-членки. Това е голяма крачка, от чиито ползи се възползваме ежедневно. Сега пред нас стои нова стъпка – приемането на единната валута на съюза – еврото. Целевата дата за България е 1 януари 2026 г.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.