Като една от най-старите държави в Европа, България има изключително богата история, наситена с редица значими събития, които са повлияли на последващото ѝ развитие. Да, знаем, че е трудно да ги сведем до 10 от най-важните, но тук се придържаме към уговорката да не ги подреждаме по значимост, а просто да ги изброим хронологично.
Месец като септември, в който отбелязваме два официални празника с особено голямо значение за историята на страната ни – Съединението и Независимостта, е чудесен повод да си припомним и други важни моменти от нашето минало. Защото народ, който помни и познава историята си, много по-добре разбира и пътя, който е извървял до днес.
1. Създаването на Българската държава
Това е основата, върху която стъпваме днес. Годината 681 е първата, която още в училище ни учат да помним. След разпадането на Стара Велика България част от прабългарите, водени от хан Аспарух, се установяват в земите край Долния Дунав.
След военните сблъсъци с Византия император Константин IV сключва мир с Аспарух и се задължава да му плаща данък. Именно 681 г. традиционно се приема за началото на Дунавска България, макар процесът по установяването на новата държава да започва по-рано.
2. Покръстването
Новият духовен път, по който да поеме българската държава, е избор на княз Борис I. Той съзнава, че приемането на християнството може да помогне както за укрепването на държавата и сближаването на различните групи в нея, така и за утвърждаването на България сред останалите християнски държави в Европа.
Борис приема християнството около 864 – 865 г., като получава кръщелното име Михаил. Покръстването на страната обаче не преминава безпроблемно. Част от болярите се противопоставят на политиката му и вдигат бунт, който е потушен. В следващите години християнството постепенно се утвърждава като официална религия, а България получава и своя самостоятелна църковна организация.
3. Славянската писменост
Делото на двамата братя Кирил и Методий и на техните ученици и до днес отбелязваме като едно от най-значимите събития в културната история не само на България, но и на славянския свят. Св. Кирил създава глаголицата – първата славянска азбука, с която започват преводите на богослужебни книги на славянски език.
След смъртта на двамата просветители част от техните ученици намират убежище в България. През 886 г. княз Борис I ги приема и им осигурява условия да продължат книжовното и просветителското си дело. Така България се превръща в един от основните центрове на славянската книжнина.
Именно в българските книжовни средища в края на IX и началото на X век се създава и разпространява кирилицата, която постепенно измества глаголицата. От средновековна България тя достига до други славянски народи и векове по-късно продължава да се използва от милиони хора по света.
4. Освобождението на България
Може би една от най-важните дати в новата българска история е 3 март 1878 г. На този ден в Сан Стефано, край Константинопол, е подписан предварителният мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и предвижда създаването на автономно Българско княжество.
До този момент се стига след тежки военни действия, в които наред с руската армия участват и българските опълченци. Сред най-знаковите събития остава отбраната на Шипченския проход през лятото на 1877 г., когато руските части и Българското опълчение удържат стратегически важните позиции срещу армията на Сюлейман паша.
Санстефанският договор е ревизиран няколко месеца по-късно от Берлинския конгрес, но 3 март остава датата, свързана с възстановяването на българската държавност след векове османско владичество.
5. Съединението на България
Хронологично следващото голямо историческо събитие за нашата страна е Съединението на Княжество България и Източна Румелия, осъществено на 6 септември 1885 г. Подготовката е дело на Българския таен централен революционен комитет, а сред основните действащи лица са Захари Стоянов, майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов и други участници в движението.
В нощта на 5 срещу 6 септември войски под командването на майор Данаил Николаев и Голямоконарската чета на Чардафон Велики влизат в Пловдив и обкръжават резиденцията на главния управител Гаврил Кръстевич. Правителството на Източна Румелия е свалено и Съединението е провъзгласено.
Княз Александър I Батенберг приема извършеното и застава зад Съединението. На 8 септември той издава прокламация, с която поема управлението на Северна и Южна България. Следва тежко изпитание – Сръбско-българската война, в която младата българска армия успява да защити извършеното обединение.
6. Първият университет в страната
Силното желание за усъвършенстване и стремежът към трупане на нови знания довеждат до една от най-логичните стъпки след Освобождението – създаването на първото висше училище в България.
На 1 октомври 1888 г. към Първа софийска мъжка гимназия започва работа Висш педагогически курс с историко-филологическо отделение. В края на същата година Народното събрание приема закон, с който курсът е преобразуван във Висше училище. То постепенно разширява дейността си, а през 1904 г. с указ на княз Фердинанд получава статут на университет.
Огромна роля за неговото развитие имат братята Евлоги и Христо Георгиеви, които даряват средства и земя за построяването на университетска сграда. През 1904 г. учебното заведение получава името „Български университет Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово“, а по-късно е наречено на св. Климент Охридски. Днес Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-старото висше училище в България.
7. Независимостта на България
След Съединението идва и моментът, в който България окончателно отхвърля васалната си зависимост от Османската империя. Този сюблимен момент настъпва на 22 септември 1908 г.
В историческата църква „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на Независимостта. С този акт България се провъзгласява за независимо царство, а Фердинанд приема титлата „цар на българите“.
Така са премахнати и последните ограничения, произтичащи от решенията на Берлинския конгрес, а страната получава възможност да води напълно самостоятелна външна политика и да сключва международни договори като суверенна държава. Независимостта е призната международно през следващата 1909 г.
8. Народна република България
На 8 септември 1946 г. в България се провежда референдум за премахване на монархията и обявяване на страната за република. Според официално обявените тогава резултати повече от 95% от действителните гласове са в подкрепа на републиканската форма на управление. На 15 септември същата година България е провъзгласена за Народна република.
Следват десетилетия на еднопартийно комунистическо управление, през които страната е политически и икономически обвързана със Съветския съюз и останалите държави от Източния блок. Периодът продължава до политическите промени през 1989 г., а с Конституцията от 1991 г. България е определена като република с парламентарно управление.
Именно по времето на Народна република България е утвърден и днешният национален химн. През 1964 г. за химн е избрана „Мила Родино“, създадена по песента „Горда Стара планина“ на Цветан Радославов. През годините текстът претърпява промени, а след 1990 г. отпадат добавените по времето на социализма куплети.
9. НАТО
Едно от големите външнополитически събития за България в началото на XXI век е приемането на страната в НАТО. Това се случва на 29 март 2004 г., когато България, заедно с още шест държави, официално депозира документите си за присъединяване към Северноатлантическия договор.
Пътят дотам започва много по-рано. Още през 1990 г. Соломон Паси е сред първите български политици, които открито поставят въпроса за членство на страната в Алианса. През следващите години България развива отношенията си с НАТО, присъединява се към програмата „Партньорство за мир“, а през 2002 г. получава официална покана за членство.
В основата на НАТО е принципът на колективната отбрана. Съгласно член 5 от Северноатлантическия договор въоръжено нападение срещу една държава членка се разглежда като нападение срещу всички. Всяка от останалите страни има задължението да окаже помощ чрез действия, които смята за необходими, включително при необходимост използване на въоръжена сила.
10. България и ЕС
Следващата голяма стъпка за България е присъединяването ѝ към Европейския съюз. На 1 януари 2007 г. страната става пълноправна членка на ЕС заедно с Румъния.
Членството дава на българските граждани правото свободно да пътуват, учат, живеят и работят в рамките на Европейския съюз при условията, определени от европейското законодателство. Достъпът до трудовите пазари на някои държави обаче остава временно ограничен през първите години след присъединяването.
Следващите важни стъпки идват по-късно. На 31 март 2024 г. България влиза в Шенгенското пространство по въздух и море, а от 1 януари 2025 г. отпадат и проверките по вътрешните сухопътни граници. Година по-късно, на 1 януари 2026 г., България приема еврото и става 21-вата държава от еврозоната.
Така повече от век след възстановяването на българската държавност страната продължава да пише своята история. А кои ще бъдат следващите събития, които някой ден ще попаднат в подобен списък, предстои да разберем.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
