Няма две мнения по въпроса, че делото на светите братя Кирил и Методий и създаването на кирилицата остава изписано със златни букви не само в българската, но и в световната история! Тя е наш символ на обединение, на воля, на усилие, но и на талант! Нейното сътворяване е резултат от общите усилия на книжовници, управници и народ!
Благодарение на кирилицата, българският език става основата, върху която се изграждат всички останали славянски езици. Ако тези символи, плод на усилията на Кирил, Методий и техните ученици, не бяха записани, разпространени и усвоени от нашия народ, той навярно нямаше да просъществува така запазен във времето – като бит, култура и същност.
Затова нека отдадем заслуженото на нашата писменост! И покрай празнуването на това велико дело, нека отделим и малко време за запознаване с някои интересни факти, свързани със създаването ѝ.
1. Къде е създадена?
Създаването на кирилицата от Константин-Кирил Философ би било немислимо без предходното създаване на глаголицата, дело на Методий. Тя служи като „база“, върху която стъпва кирилицата. Безспорно е, че кирилицата е създадена в първото българско училище със статут, подобен на днешните университети – Преславската книжовна школа. Неслучайно тя е наричана още Великата българска школа!
2. Колко букви има?
Надали има българин, който да не знае, че азбуката, която използваме днес, съдържа 30 букви. Но толкова ли е имала и първоначалната кирилица? Отговорът е – не. В оригинал тя е съдържала 46 букви, всяка със свой съответстващ звук. Това обаче се отнася за старобългарския език. Важно е да се отбележи и фактът, че всяка буква е имала цифрова стойност, отговаряща на нейното място в азбуката – например „А“ е „1“, а „Я“ – „30“.
3. Откъде идва името?
Макар и очевидно, все пак го потвърждаваме – кирилицата носи името на своя създател. Важно е обаче да се уточни: Константин Философ създава „кирилицата“, но в днешния ѝ вид тя ни е позната благодарение на неговия ученик Климент, който опростява първоначалния вариант. Самото название „азбука“ пък произлиза от първите две букви на глаголицата – „аз“ (А) и „буки“ (Б). Най-старият надпис, в който фигурира думата „кирилица“, е открит през 1563 г. – в хърватски превод на Новия завет.
4. Кога се появява?
Историците смятат, че кирилицата се появява към края на IX и началото на X век. През X век глаголицата все още съществува, но постепенно е изместена от кирилицата. За най-стар надпис, изписан с кирилица, се смята този върху скалния манастир край село Крепча от 921 г. Някои историци обаче твърдят, че тя е използвана още по-рано – през 893 г. в църква във Велики Преслав. Всички обаче са единодушни, че най-старият ръкопис с кирилица е Савината книга, писана в периода X – XI век.
5. Откъде идва вдъхновението за нея?
Всяко творение е вдъхновено от нещо друго – така е и с нашата азбука. Известно е, че тя няма общо с гръцката писменост. Смята се, че вдъхновението идва от староиндийска или староиранска писменост, или от писмености, използвани на остров Крит – Линеар А и Линеар Б. Има сведения, че с тях са изписвани имена, характерни за старобългарския народ – като Дуло и Вокил. Срещат се и лични имена като Крум, Севар, Кубер.
6. Къде се използва?
Макар да възниква локално, кирилицата бързо се разпространява сред останалите славянски народи. Днес тя е официална азбука в 23 държави на два континента – Европа и Азия. Това означава, че над 300 милиона души по света използват нашата писменост! Какъв невероятен повод за гордост! Не всеки народ може да се похвали с подобно културно дело!
7. Княз Борис и кирилицата
Княз Борис е известен с въвеждането на християнството като основна религия в България. Но той също така е първият владетел, който подкрепя делото на Кирил, Методий и техните ученици. Именно той съдейства за създаването и разпространението на българската книжнина. По думите на френския лингвист Роже Бернар: „България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света.“
8. Кирилицата в Европейския съюз
България стана пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Оттогава кирилицата е призната за третата официална азбука в ЕС – наред с гръцката и латинската. През 2017 г. беше позволено и регистрирането на домейни на кирилица с окончание „.бг“. В съвременния дигитален свят това е особена чест.
9. Паметници на кирилицата
Из страната ни има много паметници, посветени на светите братя Кирил и Методий. Съществува дори културен обект, наречен „Дом на кирилицата“, разположен в близост до земите, където е възникнала тя. Той разказва славната история на нашата писменост. По-интересното е, че има паметници на кирилицата и извън България – най-впечатляващите се намират в Улан Батор, Монголия (да, там се използва кирилицата), и до българската антарктическа база.
10. Празник, посветен на кирилицата
Съвсем логично е това значимо, променящо хода на историята дело да бъде почетено с празник. Избраният ден е 11 май – датата, на която се отбелязва Денят на светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Историците твърдят, че честването му започва още през XII век. Тогава този ден се е наричал Ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
Браво!!!Нещо специално Публикувахте!!!