Няма две по въпроса мнения, че делото на светите братя Кирил и Методий и развитието на славянската книжовност остават изписани със златни букви не само в българската, но и в световната история! Тя е наш символ на обединение, на воля, на усилие, но и на талант! Нейното сътворяване е резултат от общите усилия на книжовници, управници и народ!
Благодарение на делото на Кирил и Методий и техните ученици старобългарският език се превръща в първия писмен славянски книжовен език и оказва огромно влияние върху развитието на славянската култура. Записани, разпространени и усвоени от народа ни, тези знаци се превръщат в основа на книжовност, памет и културна приемственост, без които българската история би изглеждала различно.
Затова нека отдадем заслуженото на нашата писменост! И покрай празнуването на това велико дело, нека отделим и малко време за запознаване с някои интересни факти, свързани със създаването ѝ.
1. Къде е създадена?
Създаването на кирилицата би било немислимо без предходното дело на Константин-Кирил Философ и Методий и без глаголицата – първата славянска азбука. Най-често се приема, че кирилицата се оформя в книжовната среда на Първото българско царство, свързвана най-вече с Преславската книжовна школа. Неслучайно тя е наричана още Великата българска школа!
2. Колко букви има?
Надали има българин, който да не знае, че азбуката, която използваме днес, съдържа 30 букви. Но толкова ли е имала и първоначалната кирилица? Отговорът е – не. Ранната кирилица е имала значително повече знаци – според начина на броене обикновено се посочват около 43 – 44. Важно е да се отбележи и фактът, че маст от буквите са имали и числова стойност по модел на гръцката система: А = 1, В = 2, Г = 3, Д = 4 и т.н.
3. Откъде идва името?
Макар и очевидно, все пак го потвърждаваме – кирилицата носи името на св. Кирил – Константин Философ, създателя на глаголицата, макар самата кирилица да се оформя по-късно в България. Названието „азбука“ произлиза от имената на първите две букви – „аз“ и „буки“. Една от ранните регистрирани употреби на названието „кирилица“ е от 1563 г. в хърватски превод на Новия завет, отпечатан в Тюбинген.
4. Кога се появява?
Историците смятат, че кирилицата се появява към края на IX и началото на X век. През X век глаголицата все още се използва, но постепенно е изместена от кирилицата. За най-стар надпис, изписан с кирилица, се смята този върху скалния манастир край село Крепча от 921 г. Някои историци обаче твърдят, че тя е използвана още по-рано – през 893 г. в църква във Велики Преслав. Всички обаче са единодушни, че най-старият ръкопис с кирилица е Савината книга, писана в периода X – XI век.
5. Откъде идва вдъхновението за нея?
Всяко творение е вдъхновено от нещо друго – така е и с нашата азбука. Ранната кирилица е изградена главно върху гръцкото писмо, като към него са добавени знаци за звуковете на старобългарския език, които нямат гръцки еквивалент. Така новата азбука съчетава позната книжовна традиция с нуждите на славянската книжнина в България. Съществуват и различни хипотези за произхода на отделни знаци в най-старите славянски писмености, но при кирилицата гръцката основа е водеща.
6. Къде се използва?
Днес кирилицата се използва в Европа и Азия от над 250 милиона души. Тя е официална писменост за редица славянски и неславянски езици, сред които български, руски, сръбски, македонски, украински, беларуски, монголски, киргизки, таджикски и други! Какъв невероятен повод за гордост! Не всеки народ може да се похвали с подобно културно дело!
7. Княз Борис и кирилицата
Княз Борис е известен с въвеждането на християнството като основна религия в България. Той обаче е и владетелят, който приема учениците на Кирил и Методий в България и създава условия за развитието и разпространението на старобългарската книжнина. По думите на френския лингвист Роже Бернар: „Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света.“
8. Кирилицата в Европейския съюз
След присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на ЕС – наред с латиницата и гръцката. В дигиталната среда нейното присъствие се разширява и чрез българския домейн на кирилица „.бг“. В съвременния дигитален свят това е особена чест.
9. Паметници на кирилицата
Из страната ни има много паметници, посветени на светите братя Кирил и Методий. Съществува дори културен обект, наречен „Дом на кирилицата“, разположен в близост до земите, където е възникнала тя. Той разказва славната история на нашата писменост. По-интересното е, че има паметници на кирилицата и извън България – най-впечатляващите се намират в Улан Батор, Монголия (да, там се използва кирилицата), и до българската антарктическа база.
10. Празник, посветен на кирилицата
Днес делото на Кирил и Методий се почита на две дати – 11 май като църковен празник на светите равноапостоли и 24 май като официален празник на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Църковното почитане на светите братя се свързва с по-стара традиция, чиито следи се откриват още през Средновековието, докато съвременната форма на училищното и общественото честване се оформя през XIX век.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
Браво!!!Нещо специално Публикувахте!!!