Преполовим ли средата на годината, появява се почти незабележимо очакването за едно дъъълго лято. Та кой не го обича? И така, улисани в тайни надежди по това, съвсем не забелязваме кое време на годината е станало – есента.
Вече сме започнали месеците с „р“ в името, което знаем, че вещае непредвидимост в синоптичната прогноза. Ето на, идва първият по-хладен ден и се осъзнаваме, че е есен. По какво друго забелязваме това? Кои промени в обкръжаващата ни среда са настъпили и ни напомнят, че сме в третия сезон от годината?
Ще ти представим нашите 10 предложения за такива знаци, а ти се огледай дали ще видиш някой от тях, ако случайно скоро не си се замислял „Стана ли вече есен?“.
1. Меланхолия
Онова особено настроение, което само есента носи – меланхолията. Едно състояние на духа, в което изпаднеш ли, просто усещаш, че не ти се бърза за никъде. Някакъв душевен вакуум те засмуква и сякаш… времето се забавя до толкова, че на моменти се замисляш дали не е спряло. Такова е.
Бавно, монотонно, някак „отпуснато“, минимум енергия, почти никакво желание за активност, за действие. Пуснал си се по течението и „каквото стане“. Хванеш ли се в подобно настроение, огледай се – листата на дърветата сигурно са започнали да окапват и природата да се подготвя за своя зимен сън. И това се отразява и на теб. Ако това е моментно състояние – спокойно, не си болен, зазимяваш се.
2. Дъжд
Тихото потропване на ситните капчици по прозореца са сякаш вечният саундтрак на есента. Дали лек и монотонен или силен и обилен – дъждът е като постоянния неодушевен персонаж в романа на есента. Неслучайно се казва, че „падне ли първият дъжд след август – станало е есен вече“. Превърнал се е в неин предшественик, така че е напълно в реда на нещата да бъде споменат като един от нейните основни отличителни белези, нали?
3. Книги
Абсолютно логична градация в сигналите за настъпваща есен. 90% от дните са дъждовни и нямаш много алтернативи, ако искаш да си сух, освен да си останеш вкъщи. Меланхолията пък те кара да искаш да си някъде другаде, но как да стане това? С книга в ръка става най-бързо и лесно.
Все пак всяка книга е един нов свят и отвориш ли я, зачетеш ли се, грабне ли те, наистина те пренася в друго измерение. И неусетно са минали часове в четене. Не, че книга не можеш да четеш във всеки друг сезон, но като отличителен белег, определено пасва най-добре на есента.
4. Чай
Не е нужно да си болен, за да пиеш чай, въпреки че наистина е доста добра мярка, за да държиш нежеланите бацили настрана от себе си. Дали, за да сгрееш ръцете си или заради омайния аромат на разнообразните билкови букети, които всеки може да сътвори по свой вкус, чаят действа доста успокояващо на нервната система. Затова няма как да пропуснем чая сред нещата, напомнящи ни за есента.
5. Палто/шлифер
И както цяло лято си търсиш сенчица, под която да се скриеш, малко по малко започне ли да ти захладнява и да преценяваш, че не е лошо да излизаш с връхна дреха под ръка, есента започва да настъпва. Да, неусетно, тихо и на пръсти, но… сякаш за един ден трябва да стане прехода от „по потник и голи рамене“ до „с дълъг ръкав и… палто/шлифер“. Това е отличителният дрес код за есента. Намираш ли се в страна с влажен климат – шлифер, ако си в такава с по-сух – палто. Защото вятърът все някак трябва да бъде спрян, а топлината, събирана цяло лято – задържана под него, дълбоко… в сърцето.
6. Плетен шал
Неизбежният аксесоар за всяко палто пък е – негово величество Шалът! Дали ще е на едра плетка, плетен на две куки или просто с втъкана тънка нишка вълна, шалът придава една особена елегантност на почти всяка връхна дреха. Приятно е за окото да види нещо цветно и свежо, особено когато заобикалящата среда е обагрена по-скоро в минорни тонове.
7. Приглушена светлина
Докато лятото се свързва с ярка светлина и почти безкрайно дълги дни, а зимата се характеризира с почти липсата на слънчеви лъчи, то есента се отличава със златната среда – приглушена светлина. Бързи изгреви и бавни залези, преливащи в цялата гама на топлите цветове – от жълто, охра към оранжево и червено, но меко, а не ярко. И свещи… много свещи, създаващи усещането за топлата прегръдка на „най-гушкавия“ сезон в годината. А колко хубаво нещо са прегръдките, нали? Особено в уютен кът на приглушена светлина…
8. Цветовете на есента
Като споменахме цветове в предните точки… Дали си се замислял как природата е създала есента? Сякаш някой велик художник е бутнал палитрата с цветове и те са се разпръснали из короните на дърветата – не мислиш ли? Толкова разнообразни, но все меки нюанси на почти всички цветове от гамата има по хълмовете на която и планина да погледнеш. Жълто, оранжево, кафяво, охра, зелено, резеда – всичко, всичко! Истинска наслада за окото!
9. Дълги разговори
След като описахме почти класическата есенна обстановка – навън вали дъжд, ти си в топла стая с приглушена светлина и чаша чай в ръка… Какво липсва, за да стане перфектна тази ситуация? Точно така – любим човек и един дъъълъг разговор. Независимо дали ще е на живо, по телефона или на лайв чат, приятелите са истински, когато километрите помежду им нямат значение. И когато успяваш да отделиш и споделиш време със значим за теб човек. А какъв по-подходящ сезон за това от есента?
10. Уют
Вече се досещаш защо „уют“ е спомената в края, но не и по важност, а напротив. Това е сякаш думата еквивалент на сезона есен. В нея се обобщава топлината в цветовете, в обстановката, в контактите с околните, в дома, в питието… дори дъждът спомага за уютното усещане. Както скандинавците биха казали може би – това е есенната „хюга“.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
