Какво се случва, когато млада жена реши да стане треньор на мъжки футболен отбор в българската провинция? Отговорът включва много инат, балкански хумор, сблъсък с предразсъдъците и няколко доста необичайни футболни мача. Всичко това е в основата на новата българска комедия „Топки“, която тръгва по кината на 30 октомври 2026 г.
Режисьор на филма е Любомир Печев, а главната роля е поверена на Александра Лашкова. До нея застават Иван Савов, Алекс Иванов, Мариан Вълев, Китодар Тодоров, Снежина Петрова и още редица познати актьори. Историята проследява Лора, обещаваща млада футболистка, чиято кариера е прекъсната от тежка контузия. Вместо да се откаже от спорта, тя решава да стане треньор на аматьорския отбор „Скала“ от село Бов.
Зад комедийния сюжет стоят осем години работа, истински истории от селски футболни дербита, сериозна подготовка на актьорите и необичайни снимачни локации. Ето 10 любопитни факта за „Топки“, които разкриват как е създаден филмът и какво се е случвало зад камерата.
1. Осем години делят идеята от премиерата
Макар „Топки“ да е първият пълнометражен игрален филм на Любомир Печев, режисьорът има солиден опит зад камерата. Преди да се захване с футболната комедия, той работи по телевизионни сериали, рекламни продукции и музикални клипове.
Пътят на „Топки“ до големия екран обаче се оказва дълъг. В радиоинтервю Печев разкрива, че реализацията на проекта е отнела цели осем години. През това време историята преминава през различните етапи на разработване, подготовка, заснемане и монтаж.
Същинските снимки започват през август 2025 г., когато Националният филмов център официално обявява старта на продукцията. Още тогава е планирано филмът да достигне до зрителите през есента на следващата година.
Според Печев най-важното качество при създаването на кино е търпението. Любопитното е, че самият той не приема дебюта си като навлизане в напълно непозната територия. Натрупаният практически опит му дава увереността да реализира историята по начина, по който я е замислил.
2. Сценарият е вдъхновен от реални футболни истории
Едни от най-абсурдните ситуации във филма всъщност имат съвсем реални прототипи. Любомир Печев сам играе аматьорски футбол и познава добре средата, която пресъздава на екрана.
При разработването на сценария той и съсценаристът Невена Кертова разговарят с футболни треньори, бивши играчи и съдии. Те споделят истории от провинциалните първенства, които понякога звучат по-невероятно от художествена измислица.
Сред разказаните случки има човек, който излиза с моторна резачка и заплашва футболистите, както и цяло стадо овце, нахлуло на терена по време на мач. Режисьорът потвърждава, че подобни ситуации са намерили място и във филма.
Печев обяснява, че вдъхновение са му послужили хора, които искрено обичат футбола, макар да не притежават особени спортни качества. Именно те са сърцето на историята. Вместо да разказва за легендарни спортисти и исторически победи, „Топки“ обръща внимание на обикновените ентусиасти, за които неделният мач може да бъде най-важното събитие през седмицата.
3. Александра Лашкова заменя художествената гимнастика с футбол
За Александра Лашкова ролята на Лора се оказва сериозно физическо предизвикателство. Актрисата има богат спортен опит от художествената гимнастика, но футболът е съвсем различна дисциплина.
За да изглежда убедително като бивша професионална футболистка, тя започва продължителна подготовка още преди снимките. В интервю през юли 2026 г. разказва, че е тренирала почти всеки ден, като паралелно е изучавала теорията и правилата на играта.
Важна роля в подготовката ѝ има нейният годеник, актьорът Даниел Върбанов. Той се превръща в неин личен треньор и ѝ помага да усвои основните футболни техники. Първоначално упражненията изглеждат забавни, но постепенно стават все по-трудни.
Лашкова признава, че преди участието си във филма е подценявала футбола. Колкото повече научава за него, толкова по-интересен започва да ѝ се струва.
Подготовката ѝ има и друга цел. Според историята Лора е учила в Националната спортна академия и актрисата държи това обстоятелство да звучи достоверно. Затова трябва да овладее както движенията с топката, така и поведението на човек, който действително разбира играта.
4. Истински футболистки участват в снимките
„Топки“ не разчита единствено на актьори за пресъздаването на футболната среда. В продукцията се включват и състезателки от женския футболен клуб Sofia Ladies.
Сътрудничеството има особено значение за Александра Лашкова, която получава възможност да наблюдава отблизо подготовката и отношението на професионално трениращи футболистки към спорта. Актрисата споделя, че е научила много от момичетата в отбора. Особено силно впечатление ѝ правят дисциплината, всеотдайността и увереността, с която те преследват целите си.
Участието на Sofia Ladies е важно и за самия режисьор. Още по време на снимките Печев заявява, че се надява филмът да привлече повече внимание към женския футбол в България.
Така историята за измислената треньорка Лора получава пряка връзка с действителните състезателки, които ежедневно се борят за развитие и признание в спорта. За екипа това е възможност зрителите да видят футболния свят и през една по-рядко представяна гледна точка.
5. Стадион „Скала“ се превръща в една от звездите на филма
Една от най-интересните особености на „Топки“ е мястото, на което се развива голяма част от действието. Това е истинският стадион „Скала“ край село Бов, разположен сред внушителните скални образувания на Искърското дефиле.
Теренът изглежда като естествен кинодекор. Скалите се издигат непосредствено около игрището и създават атмосфера, която трудно би могла да бъде пресъздадена в студио.
В официалното представяне на продукцията създателите определят стадиона като изключително рядко съоръжение в европейски мащаб и го сравняват с подобен обект в Португалия. Това сравнение е част от разказа на екипа, а не независимо потвърдена класация.
Снимките се провеждат и на други места в региона, включително в Своге, Церово, Реброво и Лакатник. Във филма попадат природни гледки, реки и планински пейзажи, които допълват провинциалната атмосфера.
Любомир Печев се надява, че „Топки“ ще помогне за популяризирането на този край на България. Според него районът около гара Бов се намира сравнително близо до София, но притежава собствен облик, който го кара да изглежда много по-отдалечен от столицата.
6. За футболните сцени са организирани 3 мача на 3 стадиона
Футболът във филма далеч не се изчерпва с няколко тренировки и разговори в съблекалнята. Екипът трябва да пресъздаде три важни мача, като за целта използва три различни стадиона.
Това означава организация на играчи, съдии, публика и снимачен екип. Действието трябва да бъде едновременно разбираемо за зрителите и достатъчно убедително за хората, които познават добре футболната игра.
Актьорите също се сблъскват с трудности. Иван Згрипаров признава, че една от най-сложните му задачи е било самото играене на футбол. Алекс Иванов допълва, че трите решаващи мача имат ключово значение за развитието на неговия герой Митко и отношенията му с Лора.
Любопитното е, че екипът съзнателно избягва внушението за грандиозен футболен спектакъл. Режисьорът разказва за далеч по-скромната действителност на аматьорските срещи, където зрителите понякога са едва десетина души, а съдията неизменно се превръща в мишена на недоволството.
Това е и част от замисъла на комедията. Героите приемат себе си с изключителна сериозност, независимо колко нелепо могат да изглеждат действията им отстрани.
7. Иван Савов за първи път влиза в ролята на футболен треньор
Във филма Иван Савов играе Даскала, дългогодишния наставник на „Скала“ Бов. Появата на младата Лора променя установения ред и поставя героя му в необичайна ситуация.
За актьора ролята е ново професионално предизвикателство. Той признава, че през кариерата си е играл полицаи, генерали и кмет, но никога досега не е влизал в образа на футболен треньор. Савов се шегува и със собствените си комедийни качества. Според него силата му е в умението да поддържа играта на границата между сериозното и смешното.
Интересна подробност е, че при първите разговори за проекта той все още не познава лично нито Александра Лашкова, нито режисьора Любомир Печев. Актьорът открито признава, че доверието между колегите е особено важно за него и че му е необходимо време, за да открие точния подход към ролята.
Образът на Даскала има съществено място в историята. Лора трябва да спечели уважението не само на футболистите, но и на човека, който години наред е бил техният авторитет. Именно промяната в отношенията между двамата е една от важните стъпки в превръщането на разединените играчи в отбор.
8. Историята включва любовна линия и черно тото
Въпреки че „Топки“ е представен като семейна футболна комедия, сюжетът излиза далеч извън спортните терени.
Главната героиня пристига в Бов след два тежки удара в личния си живот. Сериозна контузия прекъсва обещаващата ѝ футболна кариера, а приятелят ѝ я изоставя. Възможността да стане треньор на провинциален отбор се оказва ново начало за нея.
Там Лора среща Митко, изигран от Алекс Иванов. Той е местно момче, което е поело по опасен път, но постепенно открива във футбола възможност да промени живота си. Между двамата започват да се развиват романтични отношения, които усложняват историята.
Още по-сериозно препятствие се появява в лицето на местен мафиот, изигран от Мариан Вълев. Героят му се занимава с организиране на незаконни футболни залози и проявява интерес към отбора точно когато играчите започват да постигат напредък.
Така спортната история постепенно се превръща и в разказ за личния избор, влиянието на миналото и възможността човек да промени посоката на живота си.
Алекс Иванов определя отношенията между героите като важна част от посланието на филма. Според него историята показва, че хората могат да преодолеят предишните си грешки, когато намерят обща цел и започнат да действат заедно.
9. Заглавието е умишлена провокация
Още при първата среща с името „Топки“ става ясно, че създателите на филма не се притесняват от двусмислените шеги. Изборът на заглавие е напълно съзнателен. Любомир Печев заявява, че комедията неизбежно предполага известен риск. Затова екипът решава да застане зад заглавието, вместо да го замени с по-безопасно и предвидимо име.
Двусмислието има непосредствена връзка с главната героиня. Лора трябва да докаже, че притежава характера и смелостта да се наложи сред мъже, които първоначално отказват да я приемат като равностойна.
Но филмът засяга и по-сериозна тема. Невена Кертова обяснява, че сценарият разглежда мястото на жената в традиционно мъжка среда, без да превръща историята в назидателен разказ.
Самият Печев е вдъхновен от свои познати жени, които искат да се занимават професионално с футбол, но срещат сериозни пречки. Според него съществува парадокс: обществото вече приема жените в редица традиционно мъжки професии, но към жената футболен треньор продължава да подхожда с недоверие.
Затова хуморът в „Топки“ е насочен и към стереотипите, които определят кой има право да бъде лидер, кой заслужава уважение и кой трябва да остане извън играта.
10. Режисьорът се шегува, че продължението ще е „Две топки“
Още преди официалната премиера Любомир Печев допуска възможността историята да получи продължение. Засега обаче това е по-скоро шеговита идея, отколкото обявен нов кинопроект.
В интервю за радио „Фокус“ през октомври 2026 г. режисьорът споделя, че ако „Топки“ постигне зрителски успех, би се заел с втора част. За нея вече има и подходящо заглавие – „Две топки“.
Зад шегата стои желанието историята да намери своята публика. Създателите на филма разчитат на съчетанието между футболната тематика и познатия балкански хумор, но се надяват да привлекат и зрители, които никога не са проявявали особен интерес към спорта.
Дали „Топки“ ще получи втора част, предстои да стане ясно. Първият филм обаче вече е осъществил една от основните амбиции на създателите си: да разкаже история за българския футбол, в която на преден план излизат хората, които обичат играта, независимо колко добре умеят да я играят.
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
