История, започнала преди повече от 11 века, оживява на големия екран. „Пастир“ е първият български игрален филм, посветен на живота на свети Йоан Рилски – една от най-почитаните личности в българското духовно минало. Историческата драма на режисьорката Милена Андонова проследява младия Иван от родното му село Скрино през изпитанията, които го отвеждат към монашеството и отшелническия живот.
В главната роля влиза Деян Жеков, а до него застават Георги Тенев, Руси Чанев, Елена Телбис, Валентин Ганев и Петър Дочев. Действието се развива в края на IX и началото на X век, когато България преживява големи духовни и обществени промени след покръстването.
„Пастир“ достига до зрителите през 2026 година, когато се отбелязват 1150 години от рождението и 1080 години от успението на свети Йоан Рилски. След фестивалната си премиера на „Златна роза“ и официалното представяне в София филмът вече е по кината. Зад създаването му стоят години работа, трудни решения и лични истории, които заслужават внимание.
Ето 10 любопитни факта за „Пастир“, които разкриват как е създаден филмът и какво са преживели хората зад него.
1. Идеята за филма е мечта на Милена Андонова от години
Режисьорката Милена Андонова отдавна мечтае да разкаже историята на свети Йоан Рилски. Първоначално проектът е нейна лична идея, но постепенно към него се присъединява сестра ѝ Невена Андонова. След множество разговори двете решават заедно да напишат сценария.
Работата се оказва значително по-трудна от очакваното. Сестрите многократно променят текста, докато намерят подходящия начин да представят човек, който доброволно се отказва от обичайния живот, за да следва убежденията си.
Още през април 2017 година Невена представя проекта пред БНТ като история за свободата и избора на човек, който поставя вярата над удобствата, обстоятелствата и дори отношенията с близките си.
2. Създаването му отнема почти десетилетие
Първите сцени на „Пастир“ са заснети още през 2017 година. Пътят до завършването обаче се оказва дълъг и изпълнен с препятствия. След оттеглянето на един от продуцентите работата по постпродукцията е прекъсната за продължителен период.
Същинските снимки продължават две години, тъй като екипът иска да обхване различни сезони и природни условия. Между първите снимачни дни и премиерата през 2026 година изминават девет години.
На фестивала „Златна роза“ Милена и Невена Андонови разказват за трудностите, които съпътстват проекта. Въпреки прекъсванията двете успяват да доведат филма до големия екран.
3. Деян Жеков се отказва от месото и гладува заради ролята
За да се подготви за образа на свети Иван Рилски, Деян Жеков променя ежедневните си навици. Актьорът спира да яде месо, ограничава разговорите и в определени дни гладува. Целта му е да се доближи до начина на живот на отшелника и да разбере вътрешния свят на своя герой.
Жеков разказва, че се опитва да се отдалечи от собствената си личност и да усети самотата и мълчанието, които съпътстват духовния път на Йоан. Подобен подход не му е чужд. При подготовката за театралната роля на Разколников той дори се разхожда по улиците с брадва, за да навлезе по-дълбоко в преживяванията на литературния персонаж.
Отдадеността му прави силно впечатление на Невена Андонова. В интервю тя разказва, че актьорът не толкова изиграва ролята, колкото я изстрадва.
4. Актьорът сам изпълнява всички каскади
Освен сериозна психологическа подготовка ролята на Йоан Рилски изисква от Деян Жеков и значителни физически усилия. В интервю за Радио София той разкрива, че изпълнява всички каскади във филма сам, без помощта на дубльор.
Героят преминава през трудни природни терени, изпитва глад, студ и физическо изтощение. За актьора тези преживявания са част от изграждането на образа, а не само изпитания пред камерата.
Работата по „Пастир“ оставя следа и в личния му живот. Жеков признава, че срещата с историята на светеца го кара да преосмисли собствените си убеждения и избори.
5. Злото се оказва по-лесно за пресъздаване от светостта
Милена Андонова признава, че едно от най-големите предизвикателства пред нея е да покаже на екран човек, който последователно и без колебания следва избрания духовен път.
Според режисьорката злото предлага много повече възможности за драматични обрати. То е непредвидимо, привлекателно и постоянно създава конфликти. Светостта, напротив, изисква съвсем различен кинематографичен подход.
Затова в „Пастир“ Сатаната, изигран от Иван Павлов, действа чрез съмненията и слабостите на хората. Той ги изкушава, манипулира и ги подтиква да вземат погрешни решения. По този начин историята поставя акцент върху вътрешната борба, която всеки човек води със себе си.
6. Георги Тенев играе духовник, противоположност на Йоан
Другата водеща роля във филма е поверена на Георги Тенев. Той се превъплъщава в монаха Алексий, чийто житейски път се различава съществено от този на Йоан Рилски.
Иван/Йоан е момче от село, израснало сред природата и свикнало с тежкия физически труд. Алексий е образован духовник, който познава религиозните текстове и търси духовното съвършенство чрез знанието.
Двамата споделят една и съща цел, но имат различни представи как да я постигнат. Именно това противопоставяне позволява на филма да разгледа вярата през погледа на хора с различен произход, образование и житейски опит.
7. Филмът е заснет на 37 места в България
Снимките на „Пастир“ отвеждат екипа до 37 различни места в страната. Сред тях са Източните Родопи, Витоша, Средна Стара планина, Плана планина, Искърското дефиле, Северозападна България и районът на Тюленово.
Милена Андонова държи природата да има собствено място в историята. Затова операторът Рали Ралчев снима пейзажи през различните сезони, като използва естествената светлина и промените във времето.
Режисьорката определя работата на Ралчев като художествено постижение. Според нея природата във филма е един от главните герои, защото съпътства духовното израстване на Йоан и разкрива България по начин, който зрителите рядко виждат на големия екран.
8. Децата актьори порастват, преди филмът да стигне до кината
Продължителното създаване на „Пастир“ води до любопитна ситуация. Децата, участвали в снимките, вече са пораснали, когато филмът достига до публиката през 2026 година.
Сред тях са Йоан Маринов, който изпълнява ролята на тайнственото Пастирче, Константин Гергинов в образа на малкия Йоан и Ян Абаджиев, който играе Лука.
Образът на Пастирчето има особено място в историята. То се появява като символ на надеждата и духовната подкрепа, която човек може да получи в най-трудните моменти. Именно с него завършва и филмът.
9. Руси Чанев и Валентин Ганев пресъздават исторически личности
В „Пастир“ участват и двама от утвърдените български актьори – Руси Чанев и Валентин Ганев. Чанев влиза в образа на княз Борис-Михаил, владетеля, при когото България приема християнството.
Валентин Ганев се превъплъщава в духовния наставник Климент. Неговият герой помага на младия Йоан да разбере, че духовното израстване изисква постоянна борба със собствените желания и страхове.
Сред останалите важни персонажи са Васил, братът на Йоан, изигран от Петър Дочев, и Марта, в чийто образ влиза Елена Телбис. Тя е влюбена в бъдещия светец и неговият избор да напусне светския живот се превръща в тежко лично изпитание за нея.
10. Премиерата съвпада с две важни годишнини
„Пастир“ достига до зрителите през 2026 година, когато Българската православна църква отбелязва 1150 години от рождението и 1080 години от успението на свети Иван Рилски.
Първата фестивална прожекция е през септември на „Златна роза“ във Варна. На 16 ноември филмът е представен на официална гала премиера в София, а от 20 ноември влиза в редовната киноафиша.
Музиката е дело на Константин Цеков от ФСБ, а продукцията е реализирана от филмова къща „Провентус“ в копродукция с Българската национална телевизия и с подкрепата на Националния филмов център.
За Милена Андонова обаче най-важното е посланието да достигне и до хората, които не са религиозни. Според нея историята на Йоан Рилски може да бъде разбрана от всеки, който някога е трябвало да избира между очакванията на околните и собствените си убеждения.
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.



