10 житейски истини, които можем да научим само в БДЖ

Има някои пътувания, които са способни да променят възгледите ни за света.

И учудващо не винаги е необходимо да сме на другия край на света, за да опознаем себе си и околните по-добре.

Понякога правилните отговори са точно под носа ни. И се спотайват в купето на един влак…

1. Светът е голям и приключения дебнат отвсякъде

Когато пътуваме с влак, получаваме възможността да отидем на място, което обичаме и да го преоткрием по нов начин или просто да стегнем багажа и да се озовем на непозната гара, държейки чаша кафе в ръка, подготвени за неизвестното.

2. Спокойствие и само спокойствие

Кратко, точно и ясно. В книгата на Астрид Линдгрен героят Карлсон произнася точно тези думи, преди да натисне копчето на коремчето си и да полети. Истината е, че когато пътуваме с българските железници, се сблъскваме с различни стресови ситуации – локомотивът ще се счупи (през зимата), няма да има парно и т.н. Ето защо, ако усвоим умението да сме с „дзен“ – настройка, пътуването ни ще бъде една идея по-приятно.

3. Дезинфекцията е важна

Много преди появата на новия коронавирус, съветът за миенето на ръце и използването на дезинфектант си стоеше в пространството като обществена тайна. Личната хигиена е особено важна, когато пътуваме с БДЖ. Първо, защото никога не знаем колко пъти е пипана дръжката на прозореца (например) и второ, влаковете сякаш са успели да „маркират“ територията си с един специфичен аромат, който най-добре изчезва, ако използваме дезинфектант (понеже не винаги има сапун в тоалетната).

4. „По Бай Тошово време не беше така…“

Настоящият материал няма за цел да обсъжда политически възгледи. Поредната точка в списъка има за цел да покаже, че в БДЖ се срещаме с различни хора, различни съдби и различни характери. Споменът за миналото може да послужи на нас, по-младите поколения, да чуем различни гледни точки и все пак да сме наясно с историята си.

5. Възпитанието краси човека

Тъй като в БДЖ няма място за скромност. Колко често ви се е случвало да помогнете на възрастен човек да качи тежката си торба в отделението за багаж? И след това да започнете разговор със съседа по седалка за любовта, морето, „днешната младеж“ и още нещо…

6. Зависимост от новите технологии

Дори и да не искаме да го признаем пред себе си, смартфоните и бързият достъп до информация ни карат да страдаме от „лека форма на тежка депресия“. В някои купета на БДЖ липсват контакти, а в други – те не работят. Иронията е, че в купета без контакти е доста по-чисто. Сякаш влакът ни казва: „Почини си, не бързай, намери време и за себе си“.

7. Опознай Родината, за да я обикнеш!

Обръщали ли сте внимание на пейзажите, около които са строени железопътните линии? Планини, реки, малки спретнати къщурки, а когато влакът спре на някоя по-малка гара, шумът от качващите се пътници е заглушен от блеенето на няколко овце и медния звук на звънците, окачени около шията им. Едно клише гласи, че щастието е в малките неща. А както знаете, България е страна, колкото една човешка длан.

8. Уважение към различията

Едно от най-вълнуващите преживявания във влака е разговор с човек, който е от възможно най-отдалечената точка на България. И в този смисъл е логично да използва думи и изрази, които не разбираме. Но когато го помолим да разясни словосъчетанията, той се усмихва и казва: „Мачка у нашия край се нарича онуй бе, дето мяука – котката“.

9. Разни хора, разни идеали

За добро или не, често срещано явление в БДЖ са намусените мърморковци, които още с отварянето на вратата на купето казват: „Ей, тука е моето място“ и с всичка сила стоварват багажа си върху някоя седалка. Следва тягостно мълчание в продължение на няколко часа, а ако се осмелиш да отвориш прозореца, срещаш поглед, който ще помниш цял живот.

10. Пътуването е по-важно от крайната дестинация

Като философията за живота. Разстоянието София – Варна се взима за 8 часа, но през това време, ако срещнем поне един от гореспоменатите образи, ще знаем, че това е поредното намигване на живота към нас, който ни казва да се вслушваме в приключенския си дух.