Всички ние, още от началните класове, знаем разликата между жива и нежива природа и всяко дете може да изброи примери за живи същества (растенията, гъбите, животните, човекът) и за неживи образувания (скалите, пясъка, водата, снегът). Живите организми се различават от неживите най-общо по това, че дишат, хранят се, растат, размножават се и умират.
Всичко това трябваше да е просто за разбиране и научаване, но странно, добрият и ученолюбив четвъртокласник Николайчо от село Г. получи двойка на теста по „Човек и природа”, защото беше включил камъка в групата на живите организми. Разтревожената учителка разговаря с него след края на часа, в който върна контролните работи, но за нейна изненада, оказа се, че това не е случайна грешка, а момчето упорито повтаряше, че има и живи камъни и дори един от тях живеел в тяхната градина.
Същата вечер госпожа Стоянова посети семейството и беше изумена, когато бащата на Николайчо я заведе до ъгъла на оградата и ѝ показа някакъв доста голям объл камък, а като го освети с фенерчето и разгледа внимателно, изчопли от повърхността му някакво грапаво топче и ѝ го подари с думите: „Заповядайте, госпожо и вие да си насадите”.
Оказа се, че прадядото на Николайчо – преселник от Румъния, донесъл в пояса си такова топче и го посадил в ъгъла на парцела, който купил, за да си построи къща, и оттогава до ден днешен след всеки дъжд камъкът растял по малко и вече бил станал 1.50 м висок и толкова широк. И както изглежда, освен че се родил (такива малки грапави топчета се отронвали на всеки 3 години от голяма скала, намираща се в землището на родното село на прадядото), дишал (покрай него се усещало движение на въздуха), издавал звуци, подобни на стенания (при резки климатични промени), размножавал се чрез пъпкуване, само не било ясно можел ли да умре.
Напът за вкъщи учителката, размишлявайки върху феномена, си спомни, че нейна колежка ѝ е разказвала за големия, нарастващ с по 2 см на година камък, намиращ се в олтара на църквата „Св. Георги” в село Горни Богров, въздъхна и реши да потърси информация за тези скални феномени.
И след като се порови в библиотеката на окръжния град и в интернет, госпожа Стоянова установи, че случващото се в селото ѝ не е изолиран случай, а свидетелства за живи камъни има и от други части на Балканския полуостров. А след като даде каменното топче за изследване и получи резултатите, според които то е изградено от силициев диоксид, наложи ѝ се да допусне хипотезата, че животът на земята не е само от въглеродно-белтъчен-нуклеиново-воден вид; единствено само не знаеше как занапред да преподава урока за живата и нежива природа.
“10 изречения = история” e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти”.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
Коментари