Няма човек на тази планета (освен избран кръг от “богопомазани“), който в определен период от живота си да не е ползвал услугите на градския транспорт. За някои хора това остава основният начин за придвижването им през почти целия им живот. Като се замисли човек, това си е един уникален социален експеримент.
Все пак няма друго място, на което могат да се съберат (независимо доброволно или по необходимост) професори, артисти, стругари, студенти, работници, спортисти, пънкари, рапъри, чалгаджии, цигани, скинари, по-заможни, по-бедни, възпитани и откровени простаци, изобщо хора от “всяка възраст, класа, пол, занятие“ – представителна извадка на обществото.
И дали в процеса на ежедневно пътуване, или е заложено в нашия характер, но в градския транспорт човек придобива друго излъчване, маниери и поведение, различни от нормалните му, ежедневни такива. А ето и най-разпространените от тях:
1. Изолираният
Вероятно и самият той не е разбрал, че е излязъл от вкъщи. В плътно изолиралите слуха му слушалки звучи единствено любимата му музика. Тя му е достатъчна. Някой подвиква нещо на някой друг. Жестикулира. Лек хаос. Навярно се заформя някакво скандалче в метрото, трамвая или автобуса. So what? Let the music play…
2. Социалният
Пълната противоположност на Изолирания е Социалният пътник. Може да е на средна възраст (най-често), а може и да е пъпчив тийнейджър (най-рядко). Във всеки случай Социалният не просто пътува от точка А до точка Б. Той наблюдава, следи и се притичва на помощ, дори и там, където не трябва.
А ако ватманът затисне някой окъснял пътник с вратата – ей, това на Социалните им е любимото. Той веднага започва да вика по горкия шофьор. Всички пътници гледат към теб, а ти доблестно псуваш ватмана. Просто безценно! Не, това не е просто спор, това е социален патронаж, това си е живо представление.
Или още по-добре някоя анорексична тийнейджърка да припадне (особено през лятото). Тогава вече Социалният оказва първа помощ, мобилизира спомагателни екипи от граждани, които да извикат линейка, да донесат вода и т.н., и т.н… Изобщо в такава ситуация Социалният прави ролята на живота си, достойна за „Оскар“.
3. Телефонистът
На този свят като че ли има хора, които са родени, за да говорят по телефона… в градския транспорт. Няма друга разумна причина да говориш непрестанно по мобилния от „Младост“ 4 до Лъвов мост, например. Освен ако не страдаш от някакъв рядък вид телефонна логорея или пък си адския карък, ‘дето му се случват няк’ви проблеми точно, когато е в транспорта.
Във всеки случай тези хора нямат нито възрастов, нито професионален, нито никакъв профил. Срещат се във всички възрасти и професии, а най-лошото е, че май са заразни, защото броят им се увеличава. Непрекъснато…
4. Пенсионерът
Ако в метрото, автобуса, трамвая или тролея, в който се возите, няма поне един пенсионер, то цялото ви возене е било напразно. Пенсионерите са солта на градския транспорт. Кой друг ще тръгне да пътува от единия край на града до другия, в най-натоварените часове от деня, само защото… ползва карта с намаление или безплатна такава?!
Ами, местата за сядане. Това за Пенсионера не са просто места, това са тронове. Нали на никой нормален човек няма да му хрумне, ако се намира в Бъкингамския (или в който и да е друг дворец по света), да седне на трона на монарха?! Е, за пенсионерите е също толкова учудващо, че някой би дръзнал да седне на местата в градския транспорт, които явно според тях им принадлежат по рождено право.
А това да обсъждаме политиката… За какво са ни обзорни предавания, новини и т.н. Слушайте пенсионерите в градския транспорт и ще разберете, че всички политици са маскари, че без английски и компютУри не може. И, че „т’ва днешните млади са…“.
5. Скандалджията
Навярно всеки има впечатления, при това лични, от този тип пътници. Те, като че ли само чакат някой да ги провокира и се започва… Може да е скандал с контрольорите или с ватмана, а защо не и с друг пътник. Или разискване на политическа тема. Абе трябва да се спори и крещи за нещо. Най-вече да се крещи.
6. Любовникът
Вярно е, че любовта движи света (а сексът ще го спаси от демографска криза), но има хора, които така и няма да се научат, че и за любовта или по-точно за производното ѝ, отбелязано в скобите, си има места и градският транспорт със сигурност не е едно от тях. Не, че имам нещо против двама души (от различни полове) – седмокласници, застаряващи, закъсали студенти, да обменят слюнка на 10 см от лицето ми, след изморителен работен ден, но…
Е, нека да кажем, че увличането в подобни практики, освен до причудливи (или често завистливи) гримаси, на представителките от третата възраст води най-малкото до колебливи емоции сред останалите пътници. А изпускането на спирката е просто задължително. Да сте видели някога влюбен човек да слезе навреме?
7. Нервакът
За този вид пътници може да се каже най-малко (въпреки че точно те са най-изнервящи за околните), но е ясно едно – има хора, които като че ли винаги си пият кафето с амфетамин. Той ще се оглежда параноично на всяка спирка, пък ще се кокори, пък ще се върти непрекъснато, пък ще се мести от седалка на седалка, докато не обиколи целия рейс… Абе, сЕди си мирно 10 минути и си слез, като нормален човек на спирката! Какви хора, значи…
8. Изисканият
За разлика от всички посочени досега типове пътници в градския транспорт има и един особен тип, който се отличава с това, че… не се отлива с нищо. Навярно тези хора страдат от латентна шизофрения. Иначе няма друга причина да си облечеш най-скъпите дрехи, да си сложиш най-напудрената гримаса, да извадиш дерзаещия поглед и да се качиш… в 72 (или 86), например.
Изисканите (и от двата пола) не поглеждат никого от возещите се, защото за тях те са по низши, няк’ви дребни хорица, които се возят в градския транспорт, където те – изисканите, попадат съвсем случайно (от 20 години насам)… Нали Ви казах – шизофрения. Все още латентна.
9. Смрадливият
Известно е, че има хора, за които хигиената не е приоритет. Адът обаче настъпва, когато представител на тази “омайна“ прослойка се окаже ваш спътник за неопределен брой минути в градския транспорт. За “краткото“ ви пътешествие заедно, вие разбирате какво е ял и че банята му е суха от… известно време. Става ви ясно и че много е бързал за някъде, та затова и целият е мокър и лепкав, и ухае на… телесни сокове…
А най-интересно става, когато индивидът е поклонник на арабската кухня, тип дюнер. Тогава поне можете да отдъхнете (чисто по български), че не само вие, но и целият автобус ще е потърпевш от миризмата му. Вярно е, че чесънът е еликсирът на живота, поне според древните, и че “гони“ всякакви болести, но той гони и околните…
10. Кифлата
Държа да е ясно, че за мен т.нар. „кифли“ са част и от двата пола. Те винаги са „нацъкани“ и „натокани“ по последна мода (или поне някой ги кара да си мислят така). Винаги блестят и изобщо са много «джвъц». И именно поради фанатичната вяра в своето великолепие от стъпването им в превозното средство, докато слязат на желаната от тях спирка, те са убедени, че всички очи са втренчени именно в тях. Което понякога не е лъжа, но не от завист, а по-скоро от съжаление.
Разбира се, като хора, които са свикнали да бъдат оглеждани (или поне те така си мислят) кифлите (и от двата пола) винаги заемат определени пози, които не са много разнообразни. При мъжете погледът винаги е суров и злобен, като че ли да прикрие няколкото слоя евтин крем по лицето им и недобре оскубаните им вежди. А при жените позата е най-вече на надменната и недостъпна ледена кралица или пък на депресирана кифла… от зона Б5, например.
Ако обичаш да пишеш и го правиш добре, ако имаш интересна лична класация или си автор на любопитна десетка, можеш да ни изпратиш твоя собствена статия и да станеш част от авторите на © 10-те най.
Много ярки и автентични описания! Страхотна статия! Браво! Направихте ми деня. 🙂