10 свидетелства за астрономическите познания на древните траки

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Когато чуем думата „астрономия“ в съзнанието ни изниква картина на звездното небе и неговия смайващ необят. А представите ни за Вселената задължително са свързани с чувството за безкрайност и необозримост, защото тя наистина не се побира в човешките мерки. И разбира се, за да бъдат изучавани и наблюдавани небесните тела, човекът се нуждае от сложна апаратура, в специално оборудвани за целта обсерватории.

Древните хора, живели по българските земи, също са се вълнували от красотата на нощното небе, от пътя на слънцето, звездите и луната. Но не само загадъчността на небесните движения са провокирали траките да ги наблюдават и изучават. Определянето на важни моменти от астрономическата година (като зимното и лятно слънцестоене, например) са били важни за земеделското им общество, което се е ориентирало за започването на сезонните полски дейности по този небесен „часовник“. А култът към Великата богиня майка и нейния небесен съпруг – Слънцето, много ясно обвързва събуждането на природата за нов вегетационен цикъл с животворното слънчево греене през пролетта.

Удивителните астрономически знания на траките ни се разкриват в скалните светилища и подмогилните храмове, където в определени дни слънчевите лъчи проникват през ниши и канали, за да дадат знак за началото на магическите ритуали. Днес ви представям 10 свидетелства за астрономическите познания на древните ни предци, които и досега са се запазили по земите ни.

1. Свещеният брак между Великата богиня майка и нейния небесен съпруг – Слънцето, може да се наблюдава и в нашето съвремие, представен нагледно в обекта Тангардък кая, намиращ се на около 20 км от гр. Кърджали, в Източните Родопи. Там е древното светилище на Дженевизе (така местните турци наричат траките). То е определено от учените като пещера-утроба – процеп в скалите, който се разширява във височина и доста точно имитира женски полов орган. Доказано е, че естественото скално образувание е дооформено, чрез изсичане, за да бъде пригодено за религиозните церемонии, които са се провеждали там в деня на зимното слънцестоене. Размерите и ориентацията на пещерата са били така изчислени, че точно в 12.00 ч., в деня на зимното слънцестоене, слънчев лъч прониква през тесния отвор и достига до дъното на пещерата, където в скалата е изсечен олтар. Така символично Слънцето навлиза в утробата на Земята и я опложда, за да даде тя обилна реколта през идното лято. А за да се проектира и изпълни с такава точност този “акт“, са били нужни доста астрономически знания. Има следи и от преработване на отвора на светилището, за да се направят нужните корекции, тъй като земното небе се е променяло през вековете и лъчът се е измествал.

2. Друг тракийски обект на възраст 4000 години е култовият център Татул, намиращ се на 15 км от Момчилград. Той представлява единствената пирамида по българските земи, но тя не е построена от каменни блокове, а е изсечена от скален масив. Освен светилище за религиозни церемонии за почитане на древните тракийски божества, той е бил и средище за наблюдение на небесните тела. През 1982 и 1983 г. специалисти от Астрономическата обсерватория в гр. Кърджали провели наблюдения в дните на есенното равноденствие, зимното и лятно слънцестоене. Те поставили фотоапарати, в изсечени в Древността от траките върху повърхността на светилището жлебове. Снимките запечатили удивителни резултати. Единствено в деня на есенното равноденствие при изгрева си, слънцето се вижда между стените на специално направен скален процеп. А жлебовете на по-горна площадка сочели изгрева на слънцето в деня на лятното и зимното слънцестоене. Изводите били, че в комплекса Татул са трасирани неслучайни посоки, които сочат в точки на хоризонта, в които изгрява слънцето във важни от астрономическа гледна точка дни. И че скалното светилище Татул е древна астрономическа обсерватория.

3. През 1983 г. специалисти по археоастрономия проучили скалното светилище Белинташ. Скалният феномен се намира в Източните Родопи, на около 30 км югоизточно от Асеновград. Скалното плато заема площ от около 5 декара, а по повърхността му има множество улеи и кръгли дупки, както и различни други изсичания, плод на планомерна човешка дейност. Ето какво споделя Алексeй Стоев, бъдещият професор по астрономия и директор на Астрономическата обсерватория в гр. Стара Загора:

„Бяхме силно заинтригувани както от подравнената площадка върху централната част на платото, изключително удобна за астрономически наблюдения, така и от някои особености в подредбата на кръглите дупки, в близост до нея.“

Тези дупки са повече от 300 и според астрономите са следите от стълбове-репери, които са забивани там, за да се очертае визирна линия към астрономически значима точка от хоризонта. А големият брой на отвори върху скалата показва, че те са премествани многократно. Стоев заключава:

„Това преместване е наложено от изменението в направленията на визирните линии с течение на времето, вследствие на бавната промяна в наклона на земната ос.“

Явно светилището Белинташ е действало като място за измерване на времето толкова дълго, че през хилядолетията постепенно се е променила картината на звездното небе. Освен това, част от кръглите дупки образуват композиции, наподобяващи известни в древността съзвездия – Голяма мечка, Малка мечка, Орион. Може би каменното плато е и звездна карта?

4. Както вече споменах, бавната, но непрекъсната промяна на звездното небе за периода III-II хилядолетие пр. Хр. е наложило постоянни наблюдения и „пренастройвания“ на каменните „уреди“, които улавяли движенията на Слънцето и небесните тела. Жреците на нашите предци са били отговорни за точните измервания и оповестяването на дните от годината, когато се празнуват пролетните и есенни Котитии – празниците на Великата богиня майка (едно от имената, на която е Котито). За целта те са имали нужда от една неподвижна точка, около която се „върти“ звездното небе и за такава са приели звездата Кохаб от съзвездието Малка Мечка. Фигурата, оформена от нея и още три съседни звезди изобразява удължен трапец. В Източните Родопи има около 1500 изсечени високо в скалите трапецовидни ниши, които нямат друго обяснение, освен ритуалното издълбаване от поколения бъдещи жреци, които изобразявали тази „опорна точка“ като своеобразен изпит, увиснали на въже, с чук и длето в ръка.

5. Около V в. пр. Хр. подмогилни храмове заменили скалните светилища на траките. Както казва проф. Александър Фол:

„Царете-жреци слезли от планината“.

След разкопаването му, по време на археологическата работа, в храма, открит под могилата Голямата Арсеналка в Долината на тракийските царе, близо до гр. Казанлък, е забелязан и документиран сноп слънчева светлина, който проникнал през входа, точно в деня на зимното слънцестоене и попадал върху олтара. Археоастрономът Алексей Стоев твърди, че във всяко подмогилно съоръжение има специални отвори и знаци върху стените, които показвали кога настъпват пролетното и есенното равноденствие, зимното и лятно слънцестоене.

6. “Светлината играела също роля и в мистериите на обезсмъртяването“, пише археоложката Диана Гергова в книгата си „Сборяново“. Над входа на гробната камера на Свещарската гробница, намираща се в района на гр. Исперих е открит зазидан отвор, през който в деня, когато Слънцето преминава през най-южната част на еклиптиката си, неговата светлина прониквала в недрата на могилата и попадала точно върху фигурата на владетеля, който е нарисуван върху стената, увенчан от Великата богиня-майка с венеца на безсмъртието. Траките вярвали, че по слънчевия лъч душата на покойника поемала пътя към небето.

Снимка: sborianovo.com

7. Върху намерени в погребалните дарове на знатни траки златни плочки са разчетени свещените формули, създадени още от Орфей. Една от тях гласи:

„Аз съм син на Земята и Звездното небе. Но, че съм потомък на Небесните, знаете добре. Името ми е Звезден.“

Дали древните траки не са вярвали, че са дошли от звездите и след смъртта си ще се върнат отново там?

8. На територията, владяна в Древността от племето Гети, се намира областта, наречена Стомогилие. Тя е в Североизточна България, близо до гр. Исперих и понастоящем попада в рамките на резервата „Сборяново“. В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век цялата територия на Стомогилието е заснета от самолет. Очертали се конфигурациите на 19 могилни некропола, в които имало 250 могили. Но не броят на могилите удивил учените, а откритието, че жреците на гетите разпоредили създаването на некрополите по подобие на звездното небе. Алексей Стоев казва:

„Нашите досегашни наблюдения и изследвания установиха, че разположението на могилите отговаря на някои съзвездия от видимата небесна сфера на тази географска ширина. Те са разположени така, като са били на небето преди 2500 г. Заключението ни е, че разположението на могилите отговаря на съзвездията Малка мечка, Жираф, Колар, Персей, Касиопея, Гущер, Цефей и Дракон. Големината на могилите съответства на яркостта на съответните звезди.“

А археологът Диана Гергова заключава:

„Групата могили са огледален образ на най-ярките съзвездия на небето и дори общият план на некрополите загатва идеята за Млечния път – Път на душата към безсмъртието.“

Тази земна карта на звездното небе можело да бъде видяна само от птичи поглед. Но нали, предполага се, безсмъртните души на траките, устремени към небето са гледали света отгоре?

9. На територията на резервата „Сборяново“ е разкрита куполната тракийска гробница при с. Свещари, в която от хилядолетия лежи един загадъчен камък. В преддверието на гробницата има поставен голям каменен блок, който на пръв поглед не прави впечатление с нищо, освен с това, че… не би трябвало да е там. Блокът е проучен от инж. Петър Вълев от Археологическия институт към БАН, който заключава, че артефактът е носител на много математическа и астрономическа информация. Добре обработеният каменен паралелепипед е с размери 2,1 х 1,4 х 1,1 тракийски свещени стъпки (1 стъпка = 0,2676 м). Още преди да се заеме с каменния блок, при проучване размерите и конструкцията на куполната гробница изследователят открил, че оста на гробницата е насочена към определена точка от хоризонта, точката в която се намира слънцето при своя изгрев на 22 декември през IV в. пр. Хр. Той смята, че това е свързано с отпътуването на душата на погребания, която „тръгва“ по време на зимното слънцестоене. В този ден слънцето е най-ниско над хоризонта и от този момент нататък пътя на небесното светило възлиза по небето. Инж. Вълев изчислява, че ъгълът, сключен между посока изток и първия слънчев лъч на 22 декември през IV в. пр. Хр., е 33 градуса и 52 минути. От това следва, че диагоналът на каменния блок отбелязва линията „запад-изток“, а дългата му страна – оста на строежа. Следователно, това е първият камък, който ритуално е бил положен на мястото на строежа и в него е закодирана не само астрономическата информация, а и строителният план на гробницата.

10. Античният писател Йорданес описва така задълженията на един от великите жреци на тракийското племе Гети:

„Декеней обучаваше гетите във всички области на науката и ги учеше да живеят в хармония със законите на природата. Издигаше ги духовно над другите народи, като същевременно ги запознаваше с теорията на 12-те знака на зодиака, караше ги да наблюдават планетите и всички тайни на астрономията – как орбитата на светлината се издига и залязва, как размерите на огненото колело на слънцето се отнасят към тези на земята. Запознаваше ги с имената и знаците на 346 звезди, които пресичаха небето от изток на запад, ту приближавайки, ту отдалечавайки се върху небесния свод.“

Явно науката и технологиите, уменията и вярванията са развивани планомерно и целенасочено, и древните ни предци са възпитавани да работят за своето усъвършенстване с всяко следващо поколение.

Българската тракология е наука, която изследва живота, бита, вярванията и постиженията на траките от българските територии. Много са находките и научните открития, които ни удивляват, но нашата земя тепърва ще ни поднася още много изненади и древни загадки.

Коментари

Сподели

Коментари