Енио Мориконе е определян е като най-продуктивния и най-разпознаваемия филмов композитор за всички времена.

Творчеството му е плод на безспорен талант, но и на желязна дисциплина и почти всекидневен 10-часов труд. Без неговата музика едни от най-добрите филми щяха да са просто сухи кадри, а киното нямаше да е толкова велико.

Мориконе напусна този свят на 91 години, оставяйки ни незабравимо музикално наследство. Най-интересното от живота му ще намерите в следващите редове.

1. Раждането

Енио Мориконе е роден на 10 ноември 1928 година в римския квартал Трастевере. Баща му – Марио Мориконе, е професионален джаз тромпетист и свири в различни оркестри, а майка му – Либера Ридолфи, има малък текстилен бизнес. Има три сестри – Адриана, Мария и Франка и един брат – Алдо.

2. Образованието

Естествено, баща му е този, който го въвежда в музикалното изкуство. Учи го да свири на няколко инструмента, а не след дълго синът му надхвърля и най-смелите очаквания, като пише първата си композиция едва на 6-годишна възраст. Изучава тънкостите на тромпета в Националната академия “Санта Чечилия”, където му преподава Умберто Семпрони. Постъпва в консерваторията на 12 години, записвайки 4-годишна програма за хармония, която успява да завърши за 6 месеца. Учи композиция и хорова музика под ръководството на Гофредо Петраси.

3. Работата

Семейство Мориконе нямат финансови затруднения, но със започването на Втората световна война всичко се променя. Когато е на 14, Енио започва да учи сутрин, а вечер да свири в заведение в Рим на германските войници. След това свири и из хотелите на града за американците. Те му плащат с хляб, шоколад и цигари. Цигарите продава, защото не пуши и така изкарва пари. Освен това помага на баща си, откъдето е и прозвището му “capretto” (чирак) на оркестъра.


4. Любовта

Запознава се с Мария Травия, която е приятелка на една от сестрите му. Двамата сключват брак през 1956 година. Съпругата му е тази, която първа слуша неговите композиции. Тя често пише текстовете на песни, композирани от него. Двамата имат четири деца – Марко, Алесандра, Андреа и Джовани. Андреа единствен тръгва по стъпките на баща си и става музикант и диригент, а Джовани става режисьор. Мориконе посвещава и двете си награди “Оскар” на своята съпруга.

5. Псевдонимите

Първите си саундтраци за филми подписва с псевдонимите си Дан Савио или Лео Николс. Когато през 1984 година е запитан дали се е срамувал да пише за големия екран, той отговаря: “Не, но създателите на тези филми искаха да изглежда така, все едно са произведени в Америка, а името ми не е особено американско”.

6. Запазената марка

В първите си филми за Серджо Леоне, поради липса на средства за оркестър, Енио включва изстрели, гласове, сицилиански традиционни инструменти, тромпети, нови електрически китари “Фендер”, тропот, цвилене на коне, скърцане на спирачки и изобщо всеки звук, който му попадне и допадне. И това се превръща в запазената му марка.

7. Принципите

Мориконе така и никога не се научава да говори английски и никога не излиза да композира музика извън Рим. С години отказва да лети, където и да било, докато не започва да пътува, за да дирижира по света свои собствени концерти. Посещава САЩ за първи път през 2007 година, когато прави турне из Америка с представяне на филмова музика.


8. Футболът

Освен че обожава музиката, Мориконе е страстен почитател на Рома. Баща му помага да избере отбора на живота си и то по доста интересен начин. Попитан от съучениците си от кой отбор е, малкия Енио, неразбиращ много от футбол, отговаря като всички останали: “От Лацио.” На следващия ден Марио яде пица и обсъжда футболните пристрастия на сина си. “Не си фен на Лацио, фен си на Рома!”, казва той, запращайки парче от пицата в лицето на детето си. Така за първи път отива на техен мач, когато е на 9 години. И продължава да ходи почти до края на живота си.

9. Наградите

Творецът получава множество награди – “Златен Лъв” и “Оскар” за цялостно творчество, “Оскар” за най-добра оригинална музика, десет “Nastri D’argento”, шест награди “БАФТА”, пет номинации за “Оскар”, десет “David Di Donatello”, единадесет “Сребърна лента”, три награди “Златен глобус”, три награди Grammy и две награди от Европейския филмов фестивал.

През 2008 година чилийският президент Мишел Бачелет му връчва Ордена “Пабло Неруда” за заслуги към изкуството и културата. През 2009 година френският президент Никола Саркози подписва указ, удостояващ го с ранга “Рицар на Ордена на Легиона на Честта”. Носител е и на ордена “За заслуги пред Италианската република”. Получава наградата “Critica discografica” за музиката от филма “Il Prato”. Отличен е и с музикалната награда „Полар”.

10. Смъртта

В началото на юли 2020 великият композитор пада вкъщи и чупи бедрена кост, след което е настанен в болница. Правят му операция, протекла без усложнения, но след това състоянието му се влошава и той умира. Издъхва в Рим на 91-годишна възраст. Погребан е в тесен семеен кръг и оставя собственоръчно написан некролог, който гласи: “Аз, Енио Мориконе, починах. Обявявам смъртта си на всичките ми приятели – близки и далечни, които е невъзможно да назова по име. Поздравявам ги с много обич. Единствената причина, поради която искам да се простя с всички вас по този начин и с частно погребение, е, за да не смущавам никого…


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *