На почти всеки от нас му се налага да пътува до работното си място с градския транспорт, а след това да изтърпява и трънливия път към дома. Ежедневно. Дейност, съпътствана понякога с много приключения, незабравими моменти и срещи с още по-незабравими и неповторими индивиди. Ето десет от тях.
1. Агресивният
Този тип пътници много държат да влязат в превозното средство много преди то да е спряло окончателно на съответната спирка, да не говорим за изчакване и даване на възможност на вече пътуващите да успеят да излязат. Агресивният е и нагъл, защото може да направи остра забележка и дори да заплаши физически всеки, които си е позволил да го побутне с рамо, за да си проправи път. Погледът е празен, мисълта – на квадрат.
2. Обемистият
Той. Може и да тежи 55 килограма и да е 165 сантиметра на височина, но на него са му необходими поне две седалки, на които да се разпростре. Рискувате да бъдете удостоен с презрителен поглед, ако поискате да ползвате едно от узурпираните от него места. Места, които той е получил в наследство и му се полагат от държавата по простата причина, че още с раждането си е бил поразен от тежка, преждевременна сенилност.
Тя. Може и да носи скромна дамска чанта, но тя със сигурност ще бъде поставена на седалката до нея. Придържа я с ръце старателно, за да не избяга. Тя също може да хвърля светкавици с погледа си, а ако дамската чанта е заменена от пазарска чанта…, то тогава погледът се трансформира в сумтене, тежко дишане и проклинане до девето коляно на ум, ако поискате да седнете.
3. Болният
Този индивид, своеобразен биологичен терорист, ще направи всичко възможно да се изкашля в лицето на всеки един, който попада в обсега му. След това дори няма да се извини, а много често кашлицата е съпроводена със звучно подсмърчане, изтриване на носа с ръкав, а понякога и безконтролно кихане. Носът е зачервен, очите с жълти оттенъци. Видът – доволен.
4. Вмирисан непукист
Този тип хора пък са в другата крайност на скалата на ароматите. Вероятно на простора им може да се види бельо, на което с бял конец е извезано името на някой месец. Риза или тениска се подават под гранясал пуловер, дори и навън да е 32 градуса на сянка. Дрехите са обител на микроорганизми, които все още не са изследвани от учените. Чесънът е акцент и пенкилер.
5. АТЦ 4
„Алоу! У миетрото съм ва, ни та чувам баш сега! Майкооо, т‘ва колко бръже фръчи…“
С това обаче разговорът не се изчерпва. Напротив. Опитите за комуникация продължават на висок глас поне още няколко минути. Предимно нечленоразделно. Всички слушат за Мичето, Мичо, бирата и сланината. Ако някой направи забележка, следва оголване на зъби и тихо ръмжене. След края на неуспешния разговор (по думите на околните) и съвсем приятния и адекватен (по думите на разговарящия), телефонът звъни отново. Опитите за разговор се повтарят, но този път се споделят неща и от току-що завършилия разговор с другия събеседник.
6. Подвижна парфюмерия
Колко е хубаво сутрин да се полееш с любимия си парфюм, пардон тоалетна вода или тестер, докопан от приятел, който пък ги раздава на килограм. Просто защото му плащат за тази дейност. Ароматът се носи няколко метра преди своя притежател, и няколко минути след него. Да се облечеш с аромат понякога е приятно, не само за теб, но и за околните, но е груба грешка да се навлечеш със смрад. В час пик тези хора също са един вид биологични терористи.
7. Пилонът, моят приятел
Винаги има хора, които с влизането си в градския транспорт и особено в метрото, първото нещо, което правят, е да се хванат здраво за близкия пилон срещу вратите. И не мърдат оттам при никакви обстоятелства и причини. Може и да пречи на всички, но така индивидът си е осигурил възможността да излезе възможно най-бързо от превозното средство, без да се налага да се бута. Настава обаче проблем, когато в едно транспортното средство се возят повече от петима души, които мислят по същия начин. Иначе в останалата част можеш с кон да галопираш и тръни по земята да влачиш – няма да закачиш друг пътник. Всички сa на пилона.
8. Тур дьо Франс
Велосипедът задължително e вкаран в превозното средство там, където има най-много хора. Гумите, разбира се, са кални и мазни, но след като поне петима души ги отъркат с дрехите си – блестят като нови. Някой дори сядат на седалките на велосипеда си, краката са на педалите и са готови за нисък старт и своеобразно излитане от превозното средство, когато бъде достигната крайната дестинация. Две спирки. Същите после се хвалят, че са сериозни велосипедисти и проклинат общината за невъзможността да изгради адекватни велоалеи.
9. Модна икона
Скъпи дизайнерски дрехи и аксесоари, човек да си помисли, че вероятно лимузината на контето се е развалила преди секунди някъде там, около спирката на градския транспорт. Какво да го правиш и той душа носи. Само да не беше презрителния поглед, с който гледа простолюдието. Плебеи долни.
10. Кинологът
Този тип обожава кучетата. Държи да среща любов и в околните спрямо неговия любимец, който в същото време, съвсем необезпокояван, пуска гъсти лиги над обувките на всички и ръмжи почти непрекъснато. А дори няма задължителния намордник. „Спокойно бе, не хапе“ – категоричен е кинологът и допълва – „Я съм го дресирАл яко. Стой! Не! Не скачай по човека. А мръдни бе, като виждаш, че ми дразниш кучето.“ Ех, да имаше човек тези способности да се връща назад във времето… и там, секунди преди най-сюблимния момент, да плесне бъдещия баща зад врата. С паве.
Трудно се описва човек, за когото знаеш толкова малко, че дори се затрудняваш да го назовеш по име. Всеки ден с различно мнение за света, различна нагласа за живота и постоянно променящо се настроение. Това съм аз – Данаил… познахте ли ме?
Щеше да е готино ако нямаше смислова грешка в заглавието. За мен най-явният признак на невежество и лицемерие е, когато негромтник говори за други неграмотни хора. Научете значението на думата индивид и защо това, за което говорите, не са индивиди, а типове хора.