Когато стане дума за Средновековието, в главата изникват факли, огромни бутове месо и хора, които ядат с ръце, докато се смеят зловещо. Поне това е картината, която филмите и сериалите са ни оставили в съзнанието. Истината е далеч по-организирана. Средновековната трапеза е била подчинена на религията, медицината и социалния ред. Дори в гората, далеч от закона, правилата са присъствали – понякога по-стриктно, отколкото в селото.
Ето какво рядко влиза в сценария. Представяме ви 10 неща за средновековната трапеза, които киното упорито бърка.
1. Основното хранене не е било по тъмно
Забравете за среднощните пиршества. В повечето случаи главното хранене се е случвало късно сутрин или около обяд. Денят се е движел по слънцето и камбаните, а не по ръчен часовник.
След залез светлината е била скъпа – свещите и факлите струват пари. За хора, които се укриват из горите, дневната трапеза е била и въпрос на сигурност. Нощта е за пазене, не за гуляй.
2. Чинията е била лукс, не даденост
Подредени порцеланови сервизи? Не и през XII век. Масата често е представлявала дълга дъска, а храната се е поставяла върху т.нар. „тренчери“ – дебели филии стар хляб, които попиват соса и мазнината. След края на храненето този хляб се изяжда или се раздава на бедни.
При по-скромни условия ролята на чиния изпълнява дървена дъска. Храната се споделя – двама или трима души от едно блюдо. Индивидуалната порция е по-скоро модерна идея.
3. Ножът е бил личен аксесоар
Домакинът не раздава прибори. Гостът идва със собствен нож, закачен на колана. С него реже хляб, месо, въже, а при нужда – и други неща.
Вилицата навлиза бавно в Западна Европа и дълго време се гледа с подозрение. Пръстите и хлябът вършат работа. На една средновековна трапеза спокойно бихте видели десетина ножа, извадени едновременно от колани – гледка, която днес би изпразнила ресторанта.
4. Менюто е следвало медицинска логика
Храненето не е било хаотично тъпчене. Средновековната медицина работи с теорията за четирите хумора – топло, студено, сухо, влажно. Смятало се е, че редът на ястията влияе върху храносмилането.
Първо се поднасят по-леки храни – плодове, зелени салати, супи. Следват по-тежките: месо, дивеч, сирена. Целта е стомахът да бъде „подготвен“. Пиршеството има структура, почти като съвременно дегустационно меню.
5. Готвенето е било част от медицината
„Здравословно“ не е термин от онова време, но балансът е обсебвал хората. Ако дадена храна се смята за „студена“ и „влажна“, тя се комбинира с подправки, които я „затоплят“.
Рибата често се пържи с черен пипер и джинджифил. Свинското се пече, за да стане по-сухо. Говеждото се вари продължително. Подправките не са само за вкус – те са инструмент за корекция на телесния баланс. Кухнята и аптеката вървят ръка за ръка.
6. Месото е било въпрос на статус
Еленското не се разхожда свободно в чинията на селянина. Ловът в кралските гори е строго регулиран, а бракониерството се наказва тежко. Дивечът е символ на власт.
В същото време хората извън закона понякога се хранят по-добре от крепостните. Горите дават риба, дивеч, ядки, диви плодове. В селото менюто често се върти около хляб, каша и малко зеленчуци. Протеинът е привилегия.
7. Европа не е имала единна кухня
Северът разчита на бира, масло, сланина и ръж. Средиземноморието залага на зехтин, вино, смокини и маслини. Климатът диктува всичко – от подправките до техниките на съхранение.
И все пак има общ знаменател: бадемите. От тях се приготвя бадемово мляко, използвано масово по време на пости. Модерните алтернативи на млякото имат доста дълга родословна линия.
8. Постът е стимулирал въображението
Църковният календар е пълен с дни без месо. Това не означава глад. Напротив – появяват се изобретателни решения.
Рибата се оформя така, че да прилича на месо. Приготвят се пайове с плънки от бадемово мляко и подправки. Създават се рецепти, които заобикалят ограниченията, без да ги нарушават. Кулинарната креативност често се ражда от забрана.
9. Ферментацията е била спасение
В Централна и Източна Европа ферментиралите храни са жизненоважни – кисело мляко, сирена, зеле, туршии. Те издържат дълго и осигуряват хранителни вещества през зимата.
Сушеното и осоленото месо изпълнява сходна функция. Без хладилници, ферментацията и сушенето са технология за оцеляване, а не гурме прищявка.
10. Средновековната трапеза е имала етикет
Средновековните хора не са се държали като варвари около масата. Миенето на ръце преди хранене е задължително. Да потопиш втори път отхапан хляб в общия сос е лош тон. Използваният нож не се връща в общото блюдо.
Маниерите показват възпитание и принадлежност. В общество, в което статусът е всичко, поведението на масата говори почти толкова силно, колкото гербът върху щита.
Мис ИнГа е PR експерт, с интерес в най-различни области – култура, образование, здраве, кулинария. Тя знае, но и обича да пита. За нея няма теми-табу и неудобни въпроси. Пада си по стилните мъже, новите места и… сладостите на живота.
