Според православната християнска традиция Великден се празнува в продължение на три дни. През нощта на събота срещу неделя всички отиват на църква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с „Христос Воскресе! Воистина Воскресе!“.
Младоженците през този първи ден от пасхалните празници гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове (сладки и солени) и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези. Основно място на празничната трапеза заемат козунакът и боядисаните в червено яйца. Те се увиват в зелена кърпа и се носят в храма за освещаване. Едва тогава могат да се поднесат на трапезата и да станат част от празника.
По традиция западните църкви приемат за най-голям християнски празник Рождество и Великден остава на второ място. Великденските традиции по целия християнски свят обикновено са свързани с яйцата. У нас приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък, или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз, или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.
От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.
Традицията на Великденския заек пък е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден.). По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.
За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от XV век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през XVII век от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че, ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.
Агнето също е изключително важен символ на Великден. В Централна и Източна Европа то представя Исус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Исус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост. Ето още 10 великденски традиции от различни точки на света.
1. В Чехия и в Словакия има обичай, в който мъжете и момчетата бият жените и момичетата с предварително украсени с ленти инструменти. Този обичай по традиция се провежда в понеделник, на втория ден от Великден и не е предназначен толкова да причинява болка на жените, колкото да ги насърчи към поддържане на добро здраве и красота.
2. В Австралия изключително популярни са захарни и шоколадови яйца. Продават се и лакомства зайчета и билби – торбеста животинка, подобна на мишка. Австралийците я смятат за великденски символ на страната.
3. Останките от празнуването на Коледа в Германия не се изхвърлят след празниците. Те дочакват Великден, когато в неговото навечерие те се струпват на куп и се палят. Този ритуал символизира края на зимата и настъпването на пролетта.
4. Шведите украсяват къщите си в жълто, бяло и зелено. На трапезата присъстват ястия, подобни на коледните. Великденските яйца представляват голям картон, в който е пуснат красив бонбон.
5. Докато в Нова Зеландия традиция е да се крият великденските яйца, някои хора в Швейцария гордо ги показват. В Нион, близо Женева, е традиция да се украсяват фонтани с цветя, панделки и яйца.
6. Камбаните във френските църкви никога не бият на Велики петък като признание за смъртта на Исус. Това е така, защото тогава камбаните „политат към Рим“ и се връщат обратно точно на Великден, когато трябва да зазвънят отново.
7. За руснаците Великден е най-почитаният празник. По традиция на трапезата присъстват толкова ястия, колко дни продължава постът. За украса на масата се слагат шарени яйца, поставени в кошничка със зеленина.
8. В Полша пък спазват старовремска традиция, според която в последната седмица преди Великден мъжете въобще не се занимават с приготвяне на храна. Причината е, че след това мустаците им стават… бели, постановява народната мъдрост.
9. Във Финландия пък времето около Великден служи на хората да им напомни за нощта на Хелоуин. Тогава мнозина излизат през нощта облечени като вещици и се скитат по улиците с метли в ръцете в търсене на бисквитки. Смята се, че традицията е възникнала във връзка с поверие, според което тогава вещиците се събирали и „отлитали на метлите си към Германия“, където лудували със Сатаната. Затова в страната по време на великденската нощ се палят големи огньове, които да прогонят злите сили.
10. Ние ядем Великденските яйца, но англичаните ги… търкалят. Търкалянето на яйца е все още доста популярен спорт в Обединеното кралство. Конкурсът се състои в търкаляне на яйца надолу по големи хълмове. Онзи, чието яйце отиде най-далече или не се счупи при търкалянето, побеждава.
Мис ИнГа е PR експерт, с интерес в най-различни области – култура, образование, здраве, кулинария. Тя знае, но и обича да пита. За нея няма теми-табу и неудобни въпроси. Пада си по стилните мъже, новите места и… сладостите на живота.
Коментари