Траките са населявали земите на днешна България, Балканския полуостров, островите Тасос, Самотраки, Лемнос, Имброс и земите в северозападна Мала Азия през IV–III в. пр.Хр. до VI в. сл.Хр. Те са имали богата култура, били са добре обучени и свирепи войни, изпълнявали са различни ритуали в чест на боговете, в които са вярвали.
Добри земеделци и скотовъди, те също така изкусно изработвали различни накити и съдове. Част от тях са открити и ни смайват с прецизността и красотата си, а друга част все още очакват да бъдат намерени. По-долу ще разгледаме 10 интересни факта за нашите прадеди.
1. „Войни Вълци“
Така са се отъждествявали тракийските войни, те са носели животински кожи като част от бойното си снаряжение, като са вярвали, че по този начин те придобиват и качествата на животното. Много често вместо вълчи кожи те са носели лисичи, като така са вярвали, че ще успеят да надхитрят враговете си и да ги победят в битката. Характерна е и прическата на война, късо подстриган с оставен единствено така нареченият „вълчи кичур“ на главата.
2. Виното – свещената напитка на траките
Любовта на траките към виното е пословична. Нито едно важно събитие в техния живот – от раждането им до смъртта, не минавало без вино. За него са изработвали специални съдове от злато и сребро. Включвали са го в много ритуали като са вярвали, че пиенето на вино е божествено деяние, то ги е свързвало с боговете и ги променяло.
В светилището на Дионис в Родопите се е извършвало т.нар. Възлияние, при което вино се разливало върху горещ олтар и ако пламне в силни пламъци над покрива на светилището, то поръчителят на ритуала е роден за велики дела.
3. Одриското царство и неговите царе
Всяко тракийско племе е имало собствен владетел, като неговата власт се е оспорвала непрекъснато в кървави междуособици от негови близки и приближени. Цар Терес е първият тракийски владетел, който е успял да обедини племената и да стабилизира управлението на държавата, като създал своя династическа линия, оглавяваща Одриското царство.
След неговата смърт, наследниците му – цар Спарадок, цар Ситалк I и цар Котис I, успели да продължат делото му. Те добавили нови територии към Одриското царство и бележили успех след успех. След смъртта на Котис I, царството се разделя на три части и никога повече не се е обединило.
4. Култът към Орфей – Орфизъм
Основната вяра на орфизма е в безсмъртието. Тракийският орфизъм е аристократическа вяра, която е била позволена само за мъже. Предавала се е устно на поколенията и така се е запазила доста продължително в тракийското общество. Орфизмът се е предавал чрез тракийските царе-жреци, които са вярвали, че след смъртта си телом и духом преминават в друга реалност. Техните поданици също са вярвали в това и са почитали царете си наравно с боговете.
5. Великата Богиня Майка
Великата Богиня майка е основното божество в тракийската религия. Тя е господарка на всички земни твари, на природата и на всичко, произлизащо от нея. Покровителка е на хората и пазителка на домашното огнище. С течение на времето, при съжителството на траките с елини и римляни, Богинята майка се елинизира и романизира и се въплъщава в образите на ред гръцки и римски богини.
6. Тракийската богиня Бендида
Бендида е едно от най-почитаните божества от древните траки. Тя е покровителка на природата и животните. Изобразяват я като ловджийка, облечена с наметка, ботуши и шапка от лисица символ, че е победила най-хитрото животно в гората, държи в ръцете си лък, копие или мрежа и е съпроводена от ловно куче.
Ритуалите в нейна чест се наричат Бендиди – при тях се е правело жертвопринушение на животно, после се давал пищен обяд на всички присъстващи. Церемониите продължавали до вечерта, когато се организирало конно надбягване с факли и завършвали с нощен пир.
7. Обредност и тракийски царе
Тракийските царе са не само владетели на племето, но и жреци. Смятало се е, че именно те са тези, които осъществяват връзката между обикновените хора и боговете. Затова и с тяхното битие са свързани много обреди и ритуали. Те са правили различни ритуали с вино, божествената напитка на траките.
Поднасяли са дарове на боговете тържествено, поднасяли са дарове и на своите гости, като са демонстрирали своята щедрост и великодушие. Най-често са подарявали животни (коне), като така са показвали своето богатство. Тракийските царе-жреци са извършвали и жертвоприношения, за да омилостивят боговете, не само на животни, но и на хора.
8. Царско погребение
Като необикновени хора в племето, тракийските царе били изпращани тържествено след смъртта си. Вярвайки, че смъртта не е край, а ново начало, за тракийските владетели били построявани специални гробници. Телата им били извозвани от карета, със специално подбрани животни.
След това колесницата била разглобявана и поставяна в гробницата, после конете се убивали и също били полагани в преддверието на гробницата. Така се демонстрирал социалният статус на владетеля, за да бъде приет в отвъдното с царски почести. Любимата жена на царя също била погребвана с него, като я убивали над гроба му, за да може тя да се съедини с него в отвъдният свят.
9. Култът към бог Дионис
Дионис произхожда от земите на Тракия. Тракийците го почитали като бог на виното, лозарството и веселието. Изобразяван като младеж с дълга коса, преметната през рамо кожа на сърна, високи обувки и носещ в ръката си жезъл – пръчка обвита с бръшлян, на върха на която имало шишарка. Той често бил придружаван от менади и в негова чест се вдигали големи пирове с вино и пищни угощения.
10. Златната Орфеева книга
Няма голям брой запазени доказателства за съществуването на тракийски език, но една от най-значимите археологически находки е златната Орфеева книга. Тя била открита преди около 60 години от войник, който работел по прокопаването на тунел около р. Струма. Тя представлява книга от шест страници, изцяло изработени от злато, свързани от златни пръстени.
Предполага се, че е изработена за погребението на тракийски аристократ, който е проповядвал култа към Орфей. В момента учените работят по превода на книгата, която може да даде повече яснота за тракийските език и писменост.
Икономист по образование, но не и по душа. Истинската ѝ страст са музиката, киното и книгите. Обича историите за необясними неща и свръхестествени същества, легенди и митове. Увлича се по фентъзи романите и дори е автор на такъв – „Осмата част на силата – Наказанието Самодива“.
