Днес Статуята на свободата е един от най-разпознаваемите символи на Съединените щати. Но зад вдигнатата факла, зелената мед и короната с лъчи стои история, която започва не в Ню Йорк, а във Франция. И е много по-сложна от обичайния разказ за подарък между две приятелски държави.
Популярното американско прозвище Lady Liberty идва от самия ѝ образ – Свободата е олицетворена като жена по класическата традиция, свързана с римската богиня Либертас. Ето десет факта, които разкриват защо Статуята на свободата е много повече от туристическа забележителност.
1. Първоначално тя е политическо послание
Идеята за статуята е предложена през 1865 г. от френския политически мислител и противник на робството Едуар дьо Лабуле. Той вижда в американския модел на република повод да бъде отправено послание и към Франция. Бартолди превръща тази идея в монумент, посветен на свободата и съпротивата срещу потисничеството.
2. Първо е замислена като френско-американски проект
Франция поема създаването и финансирането на самата статуя, а американците трябва да осигурят постамента. Именно това разделение по-късно се оказва сериозно финансово предизвикателство за американската страна.
3. Тя е сглобена първо в Париж
Между 1881 и 1884 г. статуята е сглобена в Париж, за да бъде проверена конструкцията ѝ. След това е разглобена и опакована в 214 дървени сандъка, с които през 1885 г. пътува към Ню Йорк на борда на френския кораб Isère.
4. Зад медната обвивка стои гениална конструкция
Един от най-големите инженерни проблеми е как огромната статуя да остане стабилна, без да се превърне в неподвижна тежка маса. След смъртта на първоначалния инженер Йожен Виоле-льо-Дюк Бартолди привлича Гюстав Айфел, който създава вътрешна железна конструкция, способна да поддържа медната обвивка и да поема натоварванията от вятъра.
5. Зелената ѝ кожа не е била замислена така
Lady Liberty първоначално е била с цвета на медта. Познатият зелен оттенък се появява постепенно в резултат на естественото окисляване на метала. Днес патината е и защитен слой, който предпазва медта от по-нататъшно разрушаване.
6. Медната обвивка е изненадващо тънка
Може да изглежда масивна, но медната обвивка на Lady Liberty е дебела само около 2,4 милиметра – приблизително колкото две американски монети от един цент. Именно тази сравнително тънка външна конструкция, поддържана от сложния вътрешен скелет, позволява на статуята да бъде едновременно огромна и достатъчно гъвкава, за да устоява на вятъра. Цялата конструкция тежи около 254 тона.
7. Пари за постамента идват от хиляди обикновени хора
Финансирането на американската част от проекта се превръща в истинска обществена кампания. Когато средствата свършват, издателят Джоузеф Пулицър започва кампания чрез вестника си „New York World“. За шест месеца са събрани над 100 000 долара, като около 125 000 души правят дарения, повечето от тях за около един долар или по-малко.
8. Книгата в лявата ѝ ръка е всъщност „таблет“
Вместо книга или свитък Lady Liberty държи таблет, върху който е изписано с римски цифри JULY IV, MDCCLXXVI – 4 юли 1776 г., датата на американската Декларация за независимост. Факелът в дясната ѝ ръка символизира просветлението, което се съдържа и в официалното име на статуята – Liberty Enlightening the World.
9. Първоначалното ѝ значение не е свързано с имиграцията
Днес статуята често се възприема като символ на надеждата на милионите имигранти, пристигащи в Америка. Историческите документи обаче показват, че първоначалната идея на Бартолди и Лабуле е била по-силно свързана с републиката, свободата, премахването на робството и политическите борби на XIX век. Значението ѝ като символ на имиграцията се утвърждава по-късно.
10. От идеята до откриването минават над две десетилетия
От предложението на Лабуле през 1865 г. до официалното откриване на 28 октомври 1886 г. историята на статуята обхваща повече от две десетилетия. Тя започва непосредствено след края на Американската гражданска война и преминава през Френско-пруската война, Парижката комуна и създаването на Третата френска република.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
