На прага сме на новата година. Ще я посрещнем с чаша в ръка и много надежди – за повече възможности и сбъднати мечти, за здраве и успехи, за разбирателство и добрина. И като чисто нова страница от живота, който съдбата ни е отредила, ще започнем да пишем върху нея още в първите секунди на започващия януари.
През новата високосна 2020 година се очертават 136 почивни дни за средностатистическия работещ човек. В цифрата влиза и традиционния платен 20-дневен годишен отпуск. От останалите 116 почивни дни, 104 са съботи и недели, а 12 са почивните дни заради официални празници.
През 2020 година Руската федерална космическа агенция планира да започне добив на Хелий-3 от Луната, а Индийската космическа агенция и ИОКИ обещават да изпратят пилотирана космическа мисия до земния спътник. Токио пък ще бъде спортната столица на света. XXXII летни олимпийски игри ще се проведат в японската столица от 24 юли до 9 август 2020 г.
През 2020 г. киното ще отпразнува 20-ата годишнина от излизането на голям екран на филмите „Х-Мен“, „Гладиатор“, „Плажът“, „Корабокрушенецът“ и „Ангелите на Чарли“. Навършват се и 30 години от създаването на „Хубава жена“, „Мизъри“, „Умирай трудно 2“, „Дух“ и „Сам вкъщи“.
Днес поглеждаме смело към бъдещето с мисъл за миналото. Спазваме ежегодната традиция на 10-те най® и ви предлагаме кратък списък с 10 годишнини, които ще отбележим през 2020 година.
1. 30 години
На 3 октомври 1990 година Германската демократическа република се присъединява към Федерална република Германия след над 40-годишно разделение на двете държави. Формално към ФРГ се присъединява и Западен Берлин, макар че той политически, икономически и културно е бил тясно свързан с нея, а не с обкръжаващата го териториално ГДР.
Обединената държава запазва името Федерална република Германия. Това историческо обединение става възможно едва след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989, новите гранични условия между двете германски страни и политическите промени в ГДР.
2. 30 години
На 26 април 1990 година излиза първият брой на в. „168 часа“ – български седмичник с коментарни и аналитични материали, който излиза всеки петък. През 2011 година е определен като третият най-голям седмичник с месечна аудитория от 5.2 процента. До декември 2010 година вестникът е собственост на германската пресгрупа WAZ, след това закупен от „БГ Приватинвест“.
3. 55 години
Театър 199 „Валентин Стойчев“ празнува 55 години от основаването си на 12 юни 1965. Той е сценично пространство на столичната улица „Раковски“, посветено на камерни спектакли от съвременни автори. След смъртта на дългогодишния си директор Валентин Стойчев през 2007 г. театърът приема неговото име.
4. 60 години
Рубриката „Лека нощ, деца“ по БНТ, празнува юбилей през 2020 година. Тя започва на 5 март 1960 година с излъчване на куклената постановка „Познавате ли Макс и Мориц?“. До септември 2019 година „Лека нощ, деца“ се излъчва преди централните новини „По света и у нас“, от 9 септември рубриката се излъчва в ефира на БНТ2.
5. 100 години
На 16 декември 1920 година България е приета за член на Обществото на народите – международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война. Началото на Втората световна война обаче показва, че Обществото се е провалило в основната си цел – предотвратяване на мащабен военен сблъсък. Организацията на обединените нации заменя Обществото на народите с по-голям успех, като наследява някои негови агенции и организации.
6. 130 години
Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно по целия свят. У нас първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник обаче едва през 1939 г.
7. 130 години
През 1890 г. в САЩ белгийският емигрант Шарл Ван Депол получава патент за първия тролейбус. Самата дума „тролей“ е заимствана от английски, където думата trolley означава „количка, каретка“. Причината – контактната част на токоприемника при първите тролейбуси, за разлика от днешните, напомняла по форма каретка с няколко колелца.
8. 135 години
През 2020 година Съединена България празнува 135 години. На 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I. Съединението провокира Сръбско-българската война (ноември 1885) и Българската криза.
9. 140 години
На 4 юни 1880 г. е приет Законът за правото на рязане на монети в Княжество България. Така левът официално става българската парична единица след Освобождението на страната. При въвеждането на българския лев съществуващите в обръщение османски грошове са приравнени към лева в съотношение 1:5 (20 стотинки = 1 грош). Другата османска монета – парата, е приравнена към лева в съотношение 1:200 (един турски грош е бил 40 пари). Една османска лира е била 100 гроша и приравнена към 20 лева.
10. 835 години
На 26 октомври 1185 г. (празникът на Св. Димитър Солунски) избухва въстанието на Асен и Петър. Като причини, довели до избухване на въстанието, се посочват неблагоприятните за Византийската империя събития в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат настъпват сериозни вътрешни смутове и държавата започва да търпи поражения в битките срещу външни нападатели от запад и северозапад.
Точно в този момент византийският император се решава на една крайно противоречива мярка – да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква внезапното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отсам река Дунав. Въстанието на Асен и Петър завършва със създаването на т. нар. Второ българско царство, управлявано от династията на Асеневци.
