Да спра да се карам на децата, че не носят шестички! Само подобна мисъл може да ви дойде наум, когато прочетете историите на тези 10 удивителни двойкаджии.
Те наистина успяха да променят света завинаги. Тези блестящи умове са доказателство, че добрите оценки невинаги са гаранция за успешно професионално бъдеще и шеметна кариера.
Нагледен пример за това как понякога пълни „пройдохи“ в училище могат да се превърнат в гениални учени, писатели, композитори, политици.
Затова, скъпи родители, бъдете взискателни, но не забравяйте, че оценките не са всичко – просто оставете децата да открият собствения си път, този, който ги прави щастливи, уверени, креативни.
1. Алберт Айнщайн
Гениалният учен не блестял с особени заложби в училище – минавал за трудно схватливо дете и мнозина дори го мислили за бавно развиващ се. Родителите му често трябвало да търпят критика от учителите заради оценките на сина им.
2. Антон Чехов
Отначало руският писател и драматург Антон Чехов учи в гръцко училище за момчета в родния си град Таганрог. През 1868 година се мести в местната Мъжка класическа гимназия, но се налага да повтори една година, тъй като не успява да си вземе изпита по старогръцки.
3. Джон Ф. Кенеди
Трудно е да си го представим, но президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди се славел в училище с прозвището „несретник“. Очевидно на бъдещия американски ръководител не му пукало много, тъй като дори сформирал група със свои приятели- двойкаджии, с които на шега се наричали „Несретниците“.
4. Лудвиг Ван Бетховен
Въпреки математическата сложност на неговите композиции, Бетовен цял живот се борел с числата. Композиторът напуска училище, когато е 11-годишен, научил се да събира и изважда, но не можел да умножава и дели. В резултат, гениалният композитор изпитвал сериозни трудности със следенето на личните си финанси.
5. Исак Нютон
Освен че от дете бил доста ексцентричен, на бъдещия блестящ ум Исак Нютон му се носела славата на голям мързел в училище. Най-лошият ученик в клас. След като негов съученик му нанася няколко синини, Исак решава да се вземе в ръце и да стане най-добрият в класа.
6. Наполеон Бонапарт
Легендарният френски военачалник Наполеон Бонапарт бил зле по всички предмети, с изключение на математиката. Хуманитарните предмети, например, го измъчвали много – до края на живота си императорът на Франция пише с ужасно много грешки.
7. Ричард Брансън
Като дете бъдещият собственик на финансов конгломерат от близо 400 компании, милиардер и филантроп Ричард Брансън страдал от дислексия, заради което дълго време не могъл да чете.
8. Уинстън Чърчил
Избираният два пъти за министър- председател на Великобритания сър Уинстън Чърчил сам признава, че изпитвал огромна неприязън към ученето. В крайна сметка, освен британски премиер, двойкаджията в училище получава и Нобелова награда за литература.
9. Александър Пушкин
Основоположникът на руския литературен реализъм Александър Пушкин бил втори по успех във випуска си…, но за ужас на родителите му отзад напред.
10. Томас Едисон
Когато изобретателят на електрическата крушка бил изхвърлен от училище, заявили на родителите му: „Вашето дете е идиот, няма място при другите ученици. Учете си го сами!“.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
