Да спра да се карам на децата, че не носят шестички! Само подобна мисъл може да ви дойде наум, когато прочетете историите на тези 10 удивителни двойкаджии. Те наистина успяха да променят света завинаги. Тези блестящи умове са доказателство, че добрите оценки невинаги са гаранция за успешно професионално бъдеще и шеметна кариера.
Нагледен пример за това как понякога пълни „пройдохи“ в училище могат да се превърнат в гениални учени, писатели, композитори, политици. Затова, скъпи родители, бъдете взискателни, но не забравяйте, че оценките не са всичко – просто оставете децата да открият собствения си път, този, който ги прави щастливи, уверени, креативни.
1. Алберт Айнщайн
В училище Айнщайн получавал добри оценки, не успява обаче да издържи общия приемен изпит за Политехническия институт в Цюрих. Представя се отлично по математика и естествени науки, но резултатите му по езиковите и историческите предмети са недостатъчни. По-късно, вече като студент, невинаги бил сред най-прилежните и дори се провалил на практически курс по физика.
2. Антон Чехов
Отначало руският писател и драматург Антон Чехов учи в гръцко училище за момчета в родния си град Таганрог. През 1868 година се мести в местната Мъжка класическа гимназия, но по-късно се налага да повтори една година, тъй като на 15-годишна възраст не успява да си вземе изпита по старогръцки.
3. Джон Ф. Кенеди
Трудно е да си го представим, но президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди се славел в училище повече като пакостник, отколкото като примерен ученик. Очевидно на бъдещия американски ръководител не му пукало много, тъй като дори сформирал група със свои приятели, с които на шега се наричали „The Muckers Club“ („Клубът на пакостниците“).
4. Лудвиг ван Бетховен
Въпреки математическата сложност на неговите композиции, Бетховен цял живот се борел с числата. Формалното образование на композитора приключва още около 11-годишната му възраст, а знанията му остават основни – научил се да събира и изважда, но не можел да извършва дори елементарно умножение. Вместо това си помагал с многократно събиране. В резултат гениалният композитор изпитвал трудности със сметките и личните си финанси.
5. Исак Нютон
Освен че от дете бил доста ексцентричен, бъдещият блестящ ум Исак Нютон първоначално бил изключително небрежен към ученето и се озовал сред най-слабите ученици в класа. След като негов съученик го ритнал и двамата се сбили, Исак решава да се вземе в ръце и да стане най-добрият в класа. Започнал да учи усилено и постепенно стигнал до първото място в класа. Историята е записана от Джон Кондуит, съпруг на племенницата на Нютон, въз основа на разкази на самия учен.
6. Наполеон Бонапарт
Легендарният френски военачалник Наполеон Бонапарт не бил зле по всички предмети – отличавал се най-вече по математика, но се справял добре и с историята и географията. Езиците обаче го измъчвали много. Родният му език бил италиански диалект, а когато пристига във Франция, трябвало тепърва да усъвършенства френския. До края на живота си императорът говорел със силен корсикански акцент и правописът му на френски останал слаб.
7. Ричард Брансън
Като дете бъдещият основател на Virgin Group, милиардер и филантроп Ричард Брансън страдал от дислексия, заради която четенето и традиционното обучение му създавали сериозни трудности. Учителите му често го смятали за мързелив и не особено способен, а Брансън напуска училище на 16 години. Самият той разказва, че един от директорите му предрекъл, че или ще попадне в затвора, или ще стане милионер.
8. Уинстън Чърчил
Избираният два пъти за министър-председател на Великобритания сър Уинстън Чърчил сам признава, че училищните му години не били сред най-щастливите. Той постъпва в Harrow с много ниски резултати и изпитвал особени трудности с латинския и математиката, но се представял значително по-добре по английски език и история. В крайна сметка, освен британски премиер, неособено блестящият ученик получава и Нобелова награда за литература през 1953 година.
9. Александър Пушкин
Основоположникът на руския литературен реализъм Александър Пушкин бил сред последните по успех във випуска си. При завършването на Царскоселския лицей през 1817 година той се нарежда на 26-о място сред 29 възпитаници. Показвал особено добри резултати по руска и френска словесност, както и по фехтовка, но далеч не проявявал еднакво усърдие по всички останали предмети.
10. Томас Едисон
Томас Едисон, човекът, който изиграва ключова роля за усъвършенстването на електрическата крушка, получава голяма част от образованието си у дома. По собствените му спомени учителят му го определил като „неспособен да мисли ясно“ и смятал, че няма смисъл да продължава обучението му там. Затова и майка му Нанси, която самата била учителка, поела голяма част от образованието му у дома.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
