10 български паметника на културата от световно значение

На 18 април е Международният ден за опазване на паметниците на културата. Той се отбелязва от 1984 г. и е повод да се привлече общественото внимание към ценностите на културното наследство, както и да се приобщи към идеята за неговото опазване.

В световен мащаб с опазването на паметниците на културата се занимават различни по вид международни структури: Организация на ООН за образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), чийто директор в момента е Ирина Бокова; Международен съвет на паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС); Международен център за изследване, опазване и възстановяване на културното достояние (ИККРОМ); Международен комитет на Сивия щит (ИКГМ).

Без социализация на културното и природното наследство и без защита на културните ценности не е възможно да се осъществява устойчиво развитие на цялото човечество.

Приемник на културно-историческото наследство на седем велики цивилизации, България е на трето място в Европа – след Гърция и Италия – по брой и разнообразие на открити паметници на културата. Регистрираните недвижими паметници на културата у нас са над 40 000, а в държавните и общински музеи се съхраняват повече от 5 млн. движими културни ценности.

За съжаление българската държава в продължение на 23 години не показва достатъчно старание в опазването, социализирането и защитата на културното ни наследство. В следствие на което в момента много паметници на културата са в риск.

Ето 10 български паметника на културата от световно значение.

1. Старият Несебър

Несебър е наследник древното тракийско селище Menebria и гръцката колония и важен търговски център Месембрия. Той е един от най-старите градове в Европа и най-богат на архитектурни паметници от средновековието в България.

Старият град е разположен на малък полуостров с дължина само 850 м и ширина 350 м, свързан със сушата чрез тесен провлак. Обявен е за архитектурно-археологически резерват, през 1956 г., а старинната му част  е паметник на културата от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

2. Свещарската гробница

Намира се до село Свещари, Разградско. Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична царска гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Предполага се че в нея е погребан гетският владетел Дромихет. Известна е с колонадата в надгробната камера, под формата на 10 кариатиди (женски фигури с вдигнати ръце и височина 1,20 м).

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Районът около нея е обявен за археологически резерват, а тя е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

3. Рилският манастир

Това е най-големият манастир в България – обхваща територия от 8800 кв.м, от които 5500 кв.м застроена площ. Построен на мястото на стара постница през X век от Иван Рилски в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо.

Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. Рилският манастир е паметник на културата от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

4. Ивановски скални църкви

Намират на 18 км южно от град Русе. Църквите и всички помещения край тях в местността „Писмата“ до село Иваново образуват големия скален манастир „Свети архангел Михаил“. Отличават се с добре запазените си стенописи.

Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. Паметник на културата от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

5. Казанлъшката гробница

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 г. е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Гробницата е на тракийския владетел Ройгос и е открита случайно през 1944 година от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха.

6. Мадарският конник

Намира се в североизточна България, близо до село Мадара. Той е археологически паметник и представлява изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Релефът изобразява в естествена големина конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Според изследователите датировката се отнася до началото на VIII век. Паметник на културата от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

7. Боянската църква

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква намираща се в софийския квартал Бояна. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1979 г.

Световно известна е с 240-те стенописни изображения от 1259 г., отличаващи се с изключителни художествени достойнства, на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения се намират на северната стена.

8. Старият град в Пловдив

Той е изграден от археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата живописна и дърворезбена украса и църковна утвар, уютни кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-стари и по нови жилищни постройки с романтични дворове, живописни калдъръмени улици.

На територията на древното Трихълмие са съхранени значителни паметници от античността – останки от акропола, античния театър, античния стадион, античния форум. Обектът е включен в индикативния списък на България за Световното наследство на ЮНЕСКО.

9. Никополис ад Иструм

Никополис ад Иструм е античен римски град, разположен на 18 км северно от град Велико Търново. Градът е основан от римския император Траян в чест на победата му над даките (106 г.). Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г.

Днес градът е превърнат в музей на открито, посещаван годишно от хиляди български и чуждестранни туристи и учени и е включен в индикативния списък на България за Световното наследство на ЮНЕСКО.

10. Тракийската гробница при село Александрово

Гробницата е откритата през 2000 г., на около 20 км североизточно от гр. Хасково. Тя датира от IV в. пр. Хр, и е един от най-ярките паметници на тракийската култура. Изключително добре запазените стенописи, на които се различават 23 човешки фигури, обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло и говорят за високите художествени умения на траките. Обектът е включен в индикативния списък на България за Световното наследство на ЮНЕСКО.

Използвани материали: unesco-bg.org