Всеизвестен факт е, че най-бързото сухоземно животно в света е гепардът, който може да развие скорост от над 100 км/ч. Но как ли стои въпросът с бързината на придвижване на дъното на световния океан? Каква скорост развиват обитателите на морските дълбини? Могат ли да се съревновават със сухоземните представители на животинския свят? Оказва се, че да.
Някои морски обитатели развиват скорост не по-ниска от тази на едни от най-бързите сухоземни животни. Днес ви представяме 10-те най-бързи риби в света.
10. Атлантически тарпон
Известна още като „Сребърният крал“, атлантическият тарпон е риба, способна да развива скорост на плуване до 50 км/ч. Тарпонът има характерен външен вид и леко наподобява голяма херингата. В търсене на храна, тарпонът може да измине огромни разстояния без да спре в продължение на седмици. Менюто на тази риба е разнообразно и включва мекотели, ракообразни, малки риби. Обикновено обитава тропическите и субтропическите райони на Атлантическия океан, но рибата е засичана и на доста по-отдалечени и студени места.
9. Тигрова акула
Тигровата акула е едно от най-опасните и най-бързите морски създания, което може да достигне максимална скорост от 53 км/ч. Тя е и един от най-големите видове акули с дължина на тялото до 5 метра. Ловки хищници и отлични плувци, тигровите акули обикновено се навъртат около плячката с едва забележими движения. До момента на нападението, когато се превръщат в изключително бързи и гъвкави ловци. По време на атаката те са способни да развият максимална скорост на движение. Тигровите акули обитават предимно крайбрежните райони на тропическите и субтропическите води по целия свят.
8. Албула
Тази хищна риба обитава водите на тропическите и субтропическите морета. По-големите екземпляри могат да достигнат дължина 1 метър и тегло 9 кг. Тази дълбоководна костелива риба е способна да развие скорост от 60 км/ч. Храни се с миди, скариди, раци и малки риби. Известна е още като „Бяла лисица“.
7. Риба меч
Рибата меч е способна да се движи във водата с скорост от 65 км/ч, което я нарежда сред най-бързите риби в света. Името си получава, заради силно удължената и сплескана горна челюст, която е оформена като остър меч. „Оръжието“ заема до една трета от цялата дължина на рибата. Тези риби могат да достигнат дължина от 4,5 м и тегло от 650 кг. Рибата меч обитава тропическите и субтропическите води на всички океани, но екземпляри са откривани в Черно и Азовско море, но само през лятото. Рибата по принцип плува близо до повърхността на океана, но далеч от сушата. Това от своя страна я прави доста лесна плячка за рибарите. Нападения над хора не бяха регистрирани до 2015 година, когато на Хавай риба-меч напада капитана на рибарска лодка и го пронизва в гърдите.
6. Синя акула
Въпреки че по принцип са „мързеливи“, при нужда сините акули могат да се движат и изключително бързо. Хранят се предимно с дребни риби и калмари, въпреки че могат да нападат и по-едра плячка. Сините акули често образуват групи разделени по пол и размер и това им поведение е довело до прякора „морски вълци“. Тези големи хищници обитават отдалечените от брега райони, но не рядко са срещани и на самата плажна ивица. Смята се, че 10 до 20 милиона екземпляра от този вид се убиват всяка година в резултат на риболов.
5. Синя риба тон
Тихоокеанската синя риба тон е в постоянно движение. Рибата не може да диша, когато спре да се движи, заради специфично разположените хриле. Тези риби могат да поддържат поддържат телесна температура до 10 градуса над температурата на околната среда. Това предимство им дава възможност да мигрира на големи разстояния. Понякога те образуват групи с близки по размери други видове тон – бяла, жълта, дълбоководна. Синята риба тон се храни предимно с риба и ракообразни.
4. Жълта риба тон
Този хищник се отличава преди вичко с големите си размери. Рибата може да достигне дължина до 2 метра и тегло от 200 кг. Въпреки тези внушителни мерки жълтата риба тон е способна да развие скорост от 75 км/ч. Името си рибата получава заради специфичната окраска – тялото на рибата е синьо-сиво, на по гърба ѝ минава надлъжна жълто-бяла на цвят линия. Хищникът се храни предимно с калмари, малки риби и ракообразни.
3. Раиран марлин
Името си тази соленоводна хищна риба получава заради ясно изразените напречни ивици по тялото й. Раираният марлин е изключително рядко срещана екваториална риба, която мигрира на дълги разстояние в търсене на по-топли води. Храни се предимно с калмари, риби и ракообразни. Главният герой от повестта на Ърнест Хемингуей „Старецът и морето“ излиза в открити води, където улавя огромен марлин. Рибата е изобразена на националния флаг на Бахамските острови.
2. Сафрид
Тази добре позната и у нас риба заема второ място в класацията на най-бързите риби в света. Тя е способна да развие впечатляваща скорост на плаване, равна на 80 км/ч. Висока скорост играе съществена роля за сафрид. Тъй като рибата е хищна скоростта е необходима, за да достигне плячката си. Съществуват над 15 вида сафрид, които са разпространени в Атлантическия океан, Тихия океан, Индийския океан и в прилежащите им морета. В Черно море се среща подвида Черноморски сафрид, който се храни с хамсия, цаца, попчета и ракообразни. В зависимост от средата, която обитава, сафридът достига размер до 45 см.
1. Риба-платноходка
По време на серия научни тестове било установено, че тази риба изминава 91 метра само за 3 секунди, което е еквивалент на 109 км/ч. Името си рибата дължи на голямата гръбна перка, наподобяваща платно. Рибата-платноходка е доста голяма, достига над 2 метра дължина и тегло повече от 100 кг. Въпреки това рибата се движи изключително бързо. Това се дължи на специфичната й форма и на факта, че тялото й е покрито със специален слой, който намалява триенето с водната повърхност до минимум. Рибата-платноходка обитава тропическите, субтропическите и умерените континентални води на всички океани. През Суецкия канал прониква от Червено море до Средиземноморието, от където достига и до водите на Черно море.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
Коментари