Българският език – отрочето на славянската писменост, се гордее с почетните първи места по трудност и сложност в „световната лига на езиците”. Според статистиките нашите ченгелчета, чертички, бастунчета и кръгчета се нареждат палаво до азиатските йероглифи и арабските вълнички.
Най-сложните езици в света като туюка, урду, навахо, баски, естонски или исландски не биха могли да хвърлят сянка на пълния и кратък член за съществителните ни имена от мъжки род или на променливото ни „я“, на палатализацията ни, на разделното писане на „не знам“ и на още безброй „богатства в ковчежето“ на разкошната ни граматика, морфология, синтаксис и пунктуация. Аз вярвам, че той достойно би изпъчил гърди и в категории като красота, богатство, многообразие, звучност и живина.
И тук, точно на мястото си, се намества умнотията на дядо Йовков:
„Думата е страшно нещо. В нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства.“
Езикът ни е толкова красив, хубав, гиздав, прелестен, очарователен, ненагледен, изящен, прекрасен, живописен, чуден, че ако посмеем да се оплачем от липса на синоними или еднообразие, някой трябва да ни смъмри и да ни нахока едно хубаво.
Освен нашите си звънливи и мелодични думички, някои от които тънат в забрава, можем да разпънем на тезгяха богат набор от заемки и чуждици, така хубаво побългарени, че на някои хора дори им е трудно да определят етимологията им.
Такава е тенденцията. Това означава, че езикът ни е жив. Камъчетата, които му се изпречват по пътя и обръщат каруцата, са чуждиците, които нагло и самодоволно заемат първоредието в ежедневната ни реч, и по този начин избутват красивия ни български еквивалент, а не се редят рамо до рамо с него. Затова вече не е чак толкова шокиращо да чуем изказвания, звучащи по-скоро като скоропоговорки от типа: „Видях в нюзфийда, че си атенднал ивента.“ или „Важното е да си инволвнат в проджекта и да рипортваш изпълнението на таргетите.“
За съжаление, напоследък стана така, че ако не знаем английски, не можем да разберем българския. Затова съм подбрала 10 чуждици, които вече използваме постоянно и техния български еквивалент, за всеки случай – да не го забравим.
Разполагаме с толкова много чуждици, а забравихме своиците си…
1. Юзър
Че какво му е сложното да си кажем „потребител“. Аз лично, когато чуя юзър, моментално правя асоциация с looser. Може да го заменим и с консуматор или покупател, в зависимост от контекста.
2. Фешън
Модерен. И понеже самата дума „модерен“ е заемка, предлагаме българския вариант – съвременен. Актуален, сегашен, в крак с времето, нов, най-нов, изискан.
3. Хейтър
Злобар, черноглед, злъчен, злодумен, мразолюб, злословник, омразник, драка, джънгаза, натамия, скептик, злостен, хаплив, злодумен, ненавистен, заядлив, лош.
4. Съпорт
Подкрепа, закрила, опора, съдействие, подкрепление, подпомагане, протекция, покровителство, спомагане, поощрение.
5. Лайквам
Харесвам, допада ми, нрави ми се.
6. Лайфстайл
Начин на живот. В случая чуждицата замества три думи и така приемаме, че тя е в полза на улеснението ни.
7. Плеймейтка
Гювендия, шафрантия, зоза (кокона), палавница, фръцла, мазмантия, мищерия, уроспия, игруля, игривка, закачливка, кокетка, флиртаджийка.
8. Джойнвам се/атендвам се
Включвам се, причислявам се, доближавам, съединявам, принаждам.
9. Сейввам
Запазвам, съхранявам, записвам, спастрям.
10. Френд
Това е една от най-красиво звучащите на български дума – приятел, авер, другар, съмишленик, събрат, аркадаш, дост, довереник, доброжелател, покровител.
Ей това му е хубавото на българския – че може да си съчиняваш, съчленяваш и комбинираш думички безброй!
Коментари