Преди дни попаднах на материал за правописните грешки, които стават толкова масови, че все по-малко ги забелязваме. Без да влиза в подробности, авторът обяснява, че се пише „помоему“, а не „по мое му“ или „по-мое му“; че „не знам“ са две думи; че правилно е „на кого“, а не „на кой“.
Напомня и глаголната форма за 1 л. мн.ч. („тръгнем“, а не „тръгнеме“, „видим“, а не „видиме“ и пр.). Стига и до думите „именик“ и „именник“, които всъщност са думи с две различни значения – „именик“ („именици“) означава човек, който има имен ден, а „именник“ („именници“) – текст, съдържащ (списък с) имена.
Дотук нищо лошо, напротив – полезно и важно. В коментарите под текста обаче… нещата стават трагични. Върхът на грандиозната некомпетентност е достигнат изключително бързо, а неграмотността е примесена с доза критика и нравоучение. И то от хора, които дори в собствените си постове са допуснали фрапиращи правописни грешки.
Затова днес ви предлагам да погледнем отново към това, на което всеки ден попадаме в писменото си общуване и да обърнем специално внимание на грешките, с които ежедневно се сблъскваме. Примерите са напълно реални, а езиковите норми… за съжаление нямат нищо общо с личното ни усещане. Те са факт и не подлежат на „трактовка“.
1. Пълен член (-ът или -ят)
Употребява се в следните случаи:
– Членуваната дума изпълнява служба на подлог в изречението. За проверка се използва замяната с той. Ако това е възможно, значи думата е подлог и получава пълен член.
Явно конникът се бе спотаил и ги дебнеше.
(Явно той се бе спотаил и ги дебнеше.)
Преди две години строежът бе завършен, но вече е започнал да се руши.
(Преди две години той бе завършен, но вече е започнал да се руши.)
Съдът разпореди синът да бъде заличен от списъка на свидетелите.
(Съдът разпореди той да бъде заличен от списъка на свидетелите.)
– В случай че към членуваната дума има несъгласувано определение, се заменя цялото словосъчетание.
Епицентърът на окачественото като „слабо“ земетресение е бил на около 30 км от Каламата.
(Той е бил на около 30 км от Каламата.)
– Членуваната дума изпълнява служба на съгласувано определение или приложение на подлога. За проверка се използва замяната с той на цялото словосъчетание, в което е включена думата. Ако това е възможно, значи тя е съгласувано определение/приложение и получава пълен член.
В дългата си история прекрасният замък е бил крепост, кралска резиденция, държавен затвор и артилерийско училище.
(В дългата си история той е бил крепост, кралска резиденция, държавен затвор и артилерийско училище).
Управителят Петър Колев се надява в близките дни проблемът с електричеството в хотела да бъде решен.
(Той се надява в близките дни проблемът с електричеството да бъде решен.)
Еверест – най-високият връх в света, е част от Хималаите.
(Той е част от Хималаите.)
– Членуваната дума в изречението е след някой от следните глаголи: съм (бъда – бъд. време), оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, стана/ставам (със значение „съм“), остана/оставам (със значение „съм“), представлявам (със значение „съм“).
Андрис Берзинш е новият президент на Латвия.
Как преценяваш факта, че в един момент ти се оказа най-важният служител във фирмата?
Отборът на Парагвай просто изглеждаше най-силният в квалификациите.
Ford S-Max стана автомобилът на годината в Европа.
Подходът трябва да си остане същият.
Покритието представлява процентът от заявките за реклами, в резултат на които е получена поне една реклама.
– Членуваната форма е обръщение.
Хей, ти, новият, какво правиш там?
Свидетелят, елате по-близо!
– Членуваната форма е употребена самостоятелно в заглавие на книга, филм, пояснителен текст към снимка, диаграма, таблица и други подобни и не се намира след предлог:
„Прекрасният нов свят“
„Козият рог“
„Сексът и градът“
Моят син като ученик
Но: „По пътя“
2. И или Й?
станции или станций
медии или медий
компании или компаний
Правилно е да се пише -и – форма за мн.ч. Формата за мн.ч. на никоя дума в българския език не завършва с -й.
Системата може да бъде надстройвана до напълно компютризирана, интегрирана лаборатория с множество работни станции.
Законът за българските медии не забранява това.
Много компании обявиха ръст в годишния си приход.
3. На път или напът?
Когато думата „напът“ е наречие, трябва да се пише слято според правописния речник.
Напът съм да се сдобия с нов телефон.
4. По и най
Частиците по и най се пишат полуслято (отделят се с малко тире) пред прилагателни имена (по-голям, най-интересен, по-щастлив, най-горещ) и пред наречия (по-нагоре, най-напред).
Защо не се държиш по-учтиво със съучениците си?
Най-бързо и най-лесно ще стигнете върха по означената пътека.
За да постигаш всичко по-лесно, гледай по-ведро на живота и не се отчайвай, най-вече не се отчайвай!
Частиците по и най се пишат отделно пред: съществителни имена (пó човек, най юнак); глаголи (пó харесвам, най обичам); някои изрази (пó към мене, пó на открито).
Е, добре, всички разбрахме, че си пó юнак от другите.
Най ме радват ръчно изработените подаръци, защото са направени специално за мен, с мисъл за мен.
Ела пó към мене, за да могат и другите да седнат по местата си.
В тези случаи частицата пó се пише с ударение, за да се разграничи от предлога по.
5. Откъде или от къде?
Правилно е да се пише слято – откъде.
Откъде да купя качествена храна за папагали?
Недоумявам откъде черпите тази информация.
6. От време на време, отвреме навреме или отвреме-навреме?
Този израз се пише като четири отделни думи – от време на време. Правописът му е специално регламентиран.
Отпускайте се от време на време, позволявайте си да се поглезите.
От време на време ми изтръпва дясната ръка – това опасно ли е?
Продавачката беше мълчалива, само от време на време хвърляше подозрителни погледи към клиентите.
7. Именик или именник?
Това са две различни думи. Съществителното именик, мн.ч. именици, означава „човек в деня, когато е именият му ден“.
Днес е Петровден – честито на имениците!
Трябва да почерпиш, нали си именик днес!
Съществителното именник, мн.ч. именници, означава „текст, съдържащ имена“.
В този именник споменава ли се кога има имен ден Денис?
Именникът на българските канове (ханове) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели.
8. Рожденик или рожденник?
И това съществително име се пише с едно н – рожденик, мн.ч. рожденици.
Наздраве за рожденика – чашите до дъно!
Рожденици днес са футболистът Емил Костадинов и телевизионните водещи Мира Добрева и Иван Звездев.
С едно н се пише и рожденица.
Ден преди концерта Гергана е рожденица.
9. Помоему или по моему?
Да, думата е русизъм. И да, в руския език правописът ѝ да няма общо с българския. Според родната граматика това наречие се пише слято – помоему.
Часовникът помоему не е елегантен и има мъжко излъчване.
Помоему ти постъпи справедливо, но доста хора ще ти се разсърдят.
10. Вляза, влязат или влезна, влезнат?
Правилно е да се пише вляза, влязат. Думите влеза, влезат и влезна, влезнат (влезнеш, влезне и т.н.) са некнижовни.
Не мога да вляза в Skype, постоянно ми дава съобщение за грешна парола.
Ако реформите влязат в сила, ще успеем да избегнем фалит.
Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са изпълнени едновременно три условия:
– я се намира в сричка под ударение;
– сричката след я съдържа една от гласните а, о, у, ъ или я е в последната сричка на думата;
– след я не следва никоя от съгласните ж, ч, ш, й.
Във вляза са изпълнени и трите условия, затова се пише и изговаря я.
Във формите за 2 и 3 л. ед.ч. и 1 и 2 л. мн.ч. на глагола за сегашно време я се променя в е, защото не е изпълнено второто условие: влезеш, влезе, влезем, влезете.
Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.
Държавата трябва да влезе в ролята си.
Надявам се да влезем бързо в състезателен ритъм.
Опитайте се да влезете в акаунта си и да смените паролата.
Примерите са от сайта Как се пише?, в който авторът Павлина Върбанова ежедневно води битка с неграмотността у нас. И един съвет за финал – ако имате колебание, влезте там и проверете. Ще ви отнеме не повече от минута, но със сигурност ще изглеждате доста по-стабилни в защитаваната от Вас теза. 🙂
Мис ИнГа е PR експерт, с интерес в най-различни области – култура, образование, здраве, кулинария. Тя знае, но и обича да пита. За нея няма теми-табу и неудобни въпроси. Пада си по стилните мъже, новите места и… сладостите на живота.
Коментари