10 любопитни факта за Априлското въстание

Днес, близо век и половина след избухване на Априлското въстание, съвсем не пресилено може да се каже, че ние сме свободни благодарение на хората дали живота си за организиране и реализиране на този акт.

Не малко народи са губили свободата си в историята на човечеството, доста от които невъзвратимо. Именно поради това няма как да не отбележим значението на подвига на участниците във въстанието за последвалото Освобождение.

10 любопитни факта за Априлското въстание
Членове на БТЦРК, от ляво на дясно кап. Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов.

„Днешната наша свобода има безброй мъченици – херои, българи, наши братя, които умиха лицето на България и направиха да пригърми името българин по четирите края на света; стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин. Всичко това те направиха, не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим и обичаха горещо своето отечество”, пише Захарий Стоянов, летописецът на Априлското въстание.

Въпреки поражението и потушаването, отдавна е доказано, че българското въстание е една победила революция. Ето 10 любопитни факта около подготовката и избухването му, които може би не сте чували.

Знамето на Априлското въстание

1. Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други.

2. От четирите окръга подготовката е на най-високо ниво в Пловдивския. Малко след пристигането си в града обаче, дейците решават да преместят центъра в Панагюрище, защото обстановката там е по-спокойна и населението е по-активно. Главни „виновници“ за започналата мащабна военна подготовка, пропаганда и организаторска дейност са Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков.

3. През 1876 г. научавайки за подготовката на въстанието, османските власти забраняват вноса на олово в България. Поради това за снаряди са използвани пирони, железни отломъци, тежестите от кантарите или обикновени обли камъни.

Снимка: в-к „Новинар“

4. Освен череша, за изработването на топовете са били използвани бук, орех, бряст, круша и черница.

5. Според Захарий Стоянов, първият успешен изстрел с черешово топче е направен в Петрич на 24 април.

6. През 1876 г. Иван Кишелски, руски офицер от български произход, написва и издава „Ръководство за успешен бой с турците“. На него се преписва идеята за реализирането на артилерия в два от революционните окръзи.


7. „Кървавото писмо“ е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който според легендата изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

8. Първият изстрел на Априлското въстание е даден от Георги Тиханек.

Снимка: bulgariatravel.org

9. В обсадата на Дряновския манастир, продължила 9 дни, 195 четници ожесточено защитават позициите си срещу 5000-на турска войска. Едва 47 от тях оцеляват.

10. Причините за разгрома на въстанието са многобройни. В историческата литература са изказани доста мнения по въпроса, а статистиката сочи, че Априлското въстание, оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.

Източници:
„140 години от Априлската епопея“, списание Българска история, 20 април 2016 г.
„История на Българското възраждане“, Иван Стоянов, 1999 г.

Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *