Веднъж, като дете, реших да направя опит: какво ще последва, ако, спускайки се с висока скорост по стръмно с колело, започна да клатя кормилото. Тогава установих един от първите си „научни“ постулати: неразумните действия на скучаещо дете, често водят до сблъсък с асфалтовата или друга настилка!

Не точна такава е историята на подбраните по-долу истории за случайно направени открития. Поредица от невероятни и забавни случки с неочакван край говорят, че спасението дебне отвсякъде, но е въпрос на късмет да не го подминеш. Което пък ми напомня за историята на една от любовниците от младежките години на Пикасо – френски модел, която не харесвала картините му.

Именно въпросната дама, тръгвайки си от живота и апартамента му, взела само едно огледало. След години картина, за която тя е позирала, била продадена за 790 хиляди долара. Ето и 10 от най-забавните истории за случайни открития.


1. Розетският камък е открит случайно

10 от най-забавните истории за случайни открития

Розетският камък – ключов за разгадаването на египетските йероглифи, бил открит случайно на 15 юли 1799 г. от френския капитан Пиер Франсоа Бушар в разположеното на делтата на Нил египетско село Розета (или Рашид), когато предвожданите от Наполеон Бонапарт войски водели боеве срещу Великобритания на африканска земя. Макар и бавно, надписите били разчетени окончателно през 1831 г. от френския египтолог Жан-Франсоа Шамполион, опирайки се на един и същ текст, изписан на гръцки, демотски (писменост от VII век пр. Хр.) и с йероглифи от епохата на първата династия, като старогръцката версия била напълно разбираема.

2. Презервативи от свински черва

В Централната историческа библиотека на Университета в Саламанка случайно били открити презервативи между листовете на учебник по медицина от XVI век. Според експертите по тези въпроси презервативите са изобретени от свински черва и носят на върха си съответната синя лента, служеща за поставяне на въпросното спомагателно средство върху мъжкия член. Противозачатъчните били намерени по време на проверка и изготвяне на нов каталог на част от историческите фондове на библиотеката, смятана за една от най-богатите в Европа заради количеството и качеството на съхраняваните текстове. Древните презервативи „съвършено“ опаковани във вестникарска страница от 1857 г., поставена в медицинско помагало от XVI век. По-късни проучвания установили, че кондомите са от XIX век, поради което се предполага, че някой студент ги е поставил там, докато учел. Един от презервативите е изложен във витрината като част от експозицията на странни предмети, намерени между страниците на книгите в библиотеката.

3. Витамин B1 и неолющеният ориз

В края на XIX век холандският лекар Кристиан Ейкман работел в затворите на индонезийския остров Ява по време на епидемия от бери-бери. Смятало се, че заболяването има инфекциозен произход. Ейкман преположил, че патогенният причинител се разпространява чре олющеният ориз, даван за храна на затворниците, тъй като със същия ориза хранели кокошките в затвора, страдащи от подобно заболяване. Един ден затворник решил, че лющенето на ориз за храна на пернатите е излишен труд и ги нахранил, без да го изчисти. Ейкман с изненада установил, че кокошките бързо се подобряват, за разлика от затворниците. Стигнал до заключението, че причината е в неолющения ориз. Изследването на тази случайност довела до откриването на витамин B1, чиято липса причинява болестта бери-бери. През 1929 г. Ейкман получил Нобелова награда за медицина, споделена с Фредерик Г. Хопкинс.


4. Законът на Архимед

10 от най-забавните истории за случайни открития

Владетелят Хиерон II, в чийто двор в Сиракуза служел Архимед, поискал от него да установи дали златарят, изработил новата му корона от чисто злато, не го е излъгал, както било обичайно тогава, смесвайки златото със сребро. Архимед не знаел как да установи това, без да повреди короната, до деня, в който, потапяйки се във водата в обществената баня, забелязал, че, колкото повече навлиза в басейна, толкова по-голямо количество вода преливало извън него. Тогава стигнал до гениалното заключение, че два еднакви обема от различни материали, потопени в течност, ще изместят различно количество в зависимост от специфичното си тегло. Тъй като златото е по-тежко от среброто, Архимед лесно можел да провери честността на златаря и да изпълни заповедта. Според тази история (легенда) той изтичал гол от банята на улицата и извикал „Еврика“. Последвало убедителна презетанция, за нещастие на златаря, че измама наистина имало.

5. Сладолед във фуния

По време на Световното изложение в американския град Сейнт Луис през 1904 г. на италиански продавач на сладолед му свършили купичките. До него имало сергия сириец, който продавал печени фунийки и който помогнал на колегата си. Въвеждането на конусообразната фунийка предизвикало истинска революция в сладкарската промишленост в целия свят.

6. Аспирин и сода бикарбонат против простуда

Президентът на фармацевтичния завод „Доктор Майлс Лабораторис“ Хъб Бирдзли посетил редакцията на вестник от град Елкхарт в американският щат Индиана по време на голямата грипна епидемия. Направило му впечатление, че никой от служителите на вестника не проявявал признаци на заболяването. Споменал за любопитното обстоятелство пред лекаря на изданието, който му обяснил, че всички служители вземат измислено от него домашно лекарство, състоящо се от равни части аспирин и сода бикарбонат. Когато се завърнал във фирмата си, Бирдзли възложил на един от химиците – Морис Тренир, да изработи препарат със същия състав. Така случайно през 1931 г. се появили хапчетата „Алка -Зелцер“.

7. Леща в тръба

10 от най-забавните истории за случайни открития

Откритието на микроскопа се дължи на случайност. Холандският оптик Захариас Янсен монтирал лещи в малка тръбичка, но едната за негово съжаление се изплъзнала и се заклещила в средата на тръбата. Докато се опитвал да я извади, случайно погледнал в нея и с голяма изненада установил, че всички предмети пред очите му се уголемявали. Постепенно усъвършенствал откритието си и създал първия функционален микроскоп.


8. „Негърска глава“ за предпазване от забременяване

Противозачатъчното хапче възникнало в резултат от неочаквано откритие в тропическата джунгла на Мексико към 1930 г. Докато бил на почивка, професорът по химия Ръсел Маркър се заел да изследва група растителни стероиди, известни като сапогенини. Във водата образуват пяна, подобна на сапунената. Установил, че става въпрос за химичен процес, превръщащ сапогенина в женския полов хормон прогестерон. Мексиканското растение ямс, популярно още като „негърска глава“, се оказало богат източник на този предшественик на хормона, макар никое съвременно противозачатъчно хапче да не съдържа оригинално производно на ямс.

9. Всичко започна от една настинка

През зимата на 1922 г. шотландският лекар Александър Флеминг силно настинал и като истински изследовател решил да анализира проба от носния си секрет. Докато изучавал щама, случайно капка сълза попаднала в него. На следващия ден установил, че там където паднала сълзата, нямало разивитие на бактерии. Така стигнал до откритието на лизозима – естествен човешки антибиотик, унищожаващ бактериите, но не и белите кръвни клетки, както действал използвания дотогава фенол. Самият Флеминг пише в дневника си: „Не аз открих пеницилина, просто попаднах на него“. През лятото на 1928 г. станало нещо подобно с други култури, в които развитието на бактерии било спряно Заминавайки за лятна почивка, забравил в лабораторията си проба с бактерии, заразени с Penicillium. На връщане установил, че микробите са умрели. С мисълта за предишния случай решил да изследва културата и установил, че там се образувала плесен. Изолирал я и открил, че става дума за Penicillium notatum. Така попаднал на антибактериалния активен компонент, наречен от него пеницилин.

10. Тинтява срещу чума

10 от най-забавните истории за случайни открития

През XI век чумната епидемия поразила населението на територията на днешна Унгария, предизвиквайки голяма смъртност. Уморен да чака помощ „свише“ и отчаян от положението, крал Ладислав (Свети Ладо I) излязъл с лъка си в градината и изстрелял една стрела във въздуха, която пронизала близката тинтява. Решил, че това е Божия поличба, и заповядал болните му поданици да пият чай от това растение. След няколко дни те оздравели и опасната епидемия била спряна. През XX век се установило, че в корена на тинтявата се съдържа вещество, наречено генциопикрин, което се използва успешно като медикамент.




Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.