Вероятно повечето от вас помнят историята на момчето и слона в индийския филм „Слонът, моят приятел“. Трогателна и вълнуваща история за приятелството между човек и това величествено и интелигентно създание – слонът.
Ще ви представя 10 факта за животните, пред които Маугли и другите обитатели на джунглата трябваше да се покланят в знак на почит и уважение.
1. Видове
От векове е прието, че съществуват два идентифицирани вида слонове, живеещи днес -африкански слонове (Loxodonta) и азиатски слонове (Elephas Maximus).
2. Африкански слон
През 2001 г. научни данни установяват, че африканските слонове всъщност са два различни подвида – от африканската савана (Loxodonta Africana) и от африканската гора (Loxodonta cyclotis). Основните разлики по отношение на физиката им са, че африканският горски слон е по-строен, малко по-малък, с по-прави и по-малки бивни, а ушите му са по-заоблени. Африканските саванови слонове са открити в саванови области в 37 страни южно от пустинята Сахара.
3. Азиатски слон
Азиатският слон има четири подвида: от Шри Ланка, индийски, от Суматра и от Малайзия. Всеки от тези подвидове има малко различни характеристики, много от тях са трудни за разграничаване. Шриланканските слонове са стройни, с по-големи уши, а много от мъжките са дори без бивни. Индийските слонове са по-светлокожи, суматранските са малко по-ниски и набити, а малайзийските са с малко по-малък ръст.
4. Мамути и мастодонти
Мамутите приличали на азиатски слонове, докато мастодонтите – на африкански. Мамутите имали дълги извити бивни и дълга козина, за разлика от съвременните азиатски слонове.
Последният мамут, който изчезнал, бил вълнестият мамут, чийто брой намалял, тъй като климатът се затоплил и накрая бил преследван до пълното му изчезване в Европа, Азия и Америка преди 12 000 години. Някои популации, изолирани от хората, съществуват допреди 4000 години.
Според учените не толкова климатичните промени са станали причина за измирането на мастодонтите, а по-скоро разразила се епидемия от туберкулоза преди около 10 000 години. Тя довела до пълното изчезване на вида в този период.
Днес скалният даман е най-близкият жив прароднина на слоновете, други близки техни роднини са морските крави и носорозите.
5. Комуникация
Общуването е жизненоважно за слоновете, които разчитат на социална мрежа за оцеляването си. Въпреки че те могат да издават много широк спектър от звуци (до 10 октави), общуват предимно чрез нискочестотни звуци, наречени „бучене“. Всъщност слоновете са способни да издават и възприемат звуци с една до две октави по-ниски от границата на човешкия слух.
6. Чифтосване
Слоновете са единствените животни, които имат временна жлеза между окото и ухото, която набъбва и има секрет. Когато тази жлеза се активира, слонът влиза в състояние на поведение, известно като „musth“. На езиците на Северна Индия, тази първоначално персийска дума означава състояние на опиянение, веселие, екстаз, желание или похот.
Musth е състояние, уникално за слоновете, което все още не е обяснено научно. Той засяга полово зрелите мъжки слонове, обикновено на възраст между 20 и 50 години. Появява се ежегодно и продължава за период между 2-3 седмици, обикновено през горещия сезон. През това време слонът става силно развълнуван, агресивен и може да бъде опасен. Известно е, че дори нормално спокойните животни убиват хора и други слонове, когато са под влияние на това състояние.
Обикновено една женска достига пубертета на около 10 години. Женските слонове имат най-дългия цикъл и най-дългата продължителност на бременността при бозайниците. Тя трае 22 месеца.
7. Интелигентност
Слоновете са едни от най-интелигентните животни на Земята. Мозъците им тежат 5 кг, много повече от мозъка на което и да било друго сухоземно животно. Те имат по-сложни гънки от всички животни, освен на китовете, което се смята за основен фактор при определянето на техния интелект.
Слоновете обикновено могат да изразяват мъка, хумор, състрадание, сътрудничество, самосъзнание, използване на предмети като вид инструменти, игривост и отлични способности за учене. Например слон в Корея изненадал стопаните си в зоопарка, като се научил да изпълнява командите, които му давали те, като вербализирал с края на хобота си и успешно научил 8 думи и техния контекст.
8. Популацията на слоновете в дивата природа
Предполагаемата численост на слоновете в дивата природа е от 25 600 до 32 750 азиатски слона и 250 000 – 350 000 саванови и 50 000 – 140 000 горски слона. Числата от различни проучвания варират, но резултатът все още е един и същ – слоновете изчезват от дивата природа.
9. Бракониерство
Бракониерството на азиатски слонове за слонова кост и месо остава сериозен проблем в много страни, особено в Южна Индия (където 90% са убивани заради бивните) и в Североизточна Индия, където някои хора ядат слонско месо. От 1995 – 1996 г. бракониерството на азиатски слонове за кожи, месо и слонова кост рязко се увеличава. Нелегалната търговия с живи слонове, слонова кост и кожи през тайландско-мианмарската граница също се превръща в сериозен проблем.
10. Живот в плен
Дълголетието на слоновете в дивата природа в сравнение с тези в плен е силно спорен въпрос. Това, което знаем, е, че като цяло животът в плен не предлага на слонове дори частица от това, което биха имали в естествения си живот в природата и това, от което се нуждаят, за да бъдат здрави психически и физически.
Слоновете са особено социални животни и стресът от поставянето им в ограничено пространство често води до съкращаване на продължителността на живота им. В природата слоновете се движат постоянно, мигрирайки до 48 километра на ден и са активни по 18 часа дневно.
Слоновете в цирка са изправени не само пред всички емоционални и физически проблеми, пред които са изправени слоновете в зоологическите градини, но и пред списък с допълнителни борби. Цирковите слонове живеят живот, натоварени в камиони и влакове, превозвани от един до друг град, и всичко това в името на „забавлението“. Те са покрити от белези, получени в резултат на използването на вид оръжие, на чийто край има кука, която се използва върху най-чувствителните части на тялото, за най-силно въздействие – ушите, очите, подмишниците и ректума. Краят на пръчката се използва за удряне, най-често върху главата и краката. Като бебета, триковете, които трябва да изпълняват по време на представление, се учат с помощта на въжета, за да се издърпат предните крака, и принудително малкото слонче да легне и да контролира хобота си.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
Коментари