Оскар Уайлд е известен с таланта си да казва с едно изречение онова, за което другите се нуждаят от цяла книга. С ирония и усет към човешките слабости ирландският писател превръща лицемерието на обществото в мишена на своите епиграми. И днес мислите му за живота, парите, приятелството и човешката природа продължават да звучат изненадващо актуално.
Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин, Ирландия. Баща му е известен лекар, а майка му, Джейн Уайлд, е поетеса и защитничка на ирландската независимост и правата на жените. След като завършва образованието си в Дъблин и Оксфорд, той се установява в Лондон и се посвещава на литературата.
Освен с остроумието си Уайлд се прочува с провокативното си поведение и предизвикателното отношение към общоприетите обществени норми. Автор е на пиесите „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, „Жена без значение“, „Идеалният съпруг“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“, както и на единствения си роман – „Портретът на Дориан Грей“.
През 1895 г. писателят е осъден на две години затвор с принудителен труд по обвинение в „груба непристойност“ заради сексуалните си отношения с мъже. Преживяното в затвора оставя дълбок отпечатък върху живота и творчеството му. Оскар Уайлд умира в Париж на 30 ноември 1900 г., но литературното му наследство продължава да вълнува читатели по целия свят.
Ето десет от най-запомнящите се мисли на писателя.
1. „Единствената разлика между светеца и грешника е, че всеки светец има минало, а всеки грешник има бъдеще.“
От пиесата „Жена без значение“, 1893 г.
2. „Циникът е човек, който знае цената на всичко и стойността на нищо.“
От пиесата „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, 1892 г.
3. „На света съществуват само две трагедии: едната е да не получиш това, което искаш, а другата – да го получиш.“
От пиесата „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, 1892 г.
4. „Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“
От пиесата „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, 1892 г.
5. „Има моменти, в които човек трябва да избира между това да изживее собствения си живот – пълноценно, изцяло, докрай – или да влачи жалко, фалшиво и повърхностно съществуване, каквото светът в своето лицемерие изисква от него.“
От пиесата „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, 1892 г.
6. „Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота.“
От пиесата „Жена без значение“, 1893 г.
7. „В днешно време младите хора си въобразяват, че парите са всичко, а когато остареят, вече го знаят със сигурност.“
Из романа „Портретът на Дориан Грей“, 1890 г.
8. „По-скоро бих загубил най-добрия си приятел, отколкото най-лошия си враг. За да имаш приятели, е достатъчно да бъдеш добродушен, но когато човек остане без нито един враг, значи в него има нещо недостойно.“
От пиесата „Вера, или Нихилистите“, написана през 1880 г. и поставена за първи път през 1883 г.
9. „Да живееш е най-рядкото нещо на света. Повечето хора съществуват, това е всичко.“
Из есето „Душата на човека при социализма“, 1891 г.
10. „Повечето хора са всъщност други хора. Мислите им са чужди мнения, животът им – подражание, а страстите им – просто цитати.“
Из писмото „De Profundis“ („От бездната“), написано през 1897 г., докато Уайлд излежава присъдата си в затвора в Рединг.
Повече от век след смъртта си Оскар Уайлд продължава да ни напомня, че най-доброто остроумие не само разсмива, но и разкрива истини, които понякога не искаме да чуем. А може би именно затова думите му остават толкова актуални и днес.
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
