Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е български официален празник, който отбелязваме на 24 май. На този ден у нас се честват просветата, културата, делото на Кирил и Методий и развитието на българската книжовност.
Първите известни свидетелства за честването на празника се свързват с арменска летопис от 1813 г., в която се споменава честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски.
На следващата година (1858 г.) този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом от 1860 г., в Скопие – от 1862 г., а във Варна – от 1863 г. Пак от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
До 1916 г. празникът се отбелязва на 11 май, а след въвеждането на Григорианския календар датата в гражданския календар става 24 май. След 1969 г. църковното и светското честване се разделят и днес съществуват два празника – църковен на 11 май и светски на 24 май.
24 май е обявен за официален празник на Народна република България (а по-късно само Република България) с решение на IX народно събрание на 30 март 1990 г. Като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий 24 май се отбелязва и в Русия. Съвременното му възраждане там се свързва с инициативата на писателя Виталий Маслов през 1986 г., а в Мурманск се намира най-северният паметник на св. св. Кирил и Методий.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първи стих „Върви, народе възродени“. Стихотворението е озаглавено „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес най-често се изпълняват първите шест. Панайот Пипков създава музиката към химна през май 1901 г. На 24 май, с празничен привкус, ето 10 интересни факта за българската азбука.
1. Кирилицата е по-млада от повечето други писмености, които се използват по света. Тя е една от двете ранни славянски писмености, заедно с глаголицата.
2. Глаголицата е създадена през IX век от братята Кирил и Методий по нареждане на император Михаил ІІІ. От глаголицата ученици на светите братя в България създават ранната кирилица, като традицията често свързва този процес със св. Климент Охридски, а изследванията го поставят най-вече в средата на Преславската книжовна школа.
3. Двете азбуки – кирилица и глаголица – съществуват паралелно и се употребяват в богослужения, за писане на държавни и религиозни документи, книги и т.н. Доказателства за това се срещат до X – XI в. В повечето славянски земи през Средновековието кирилицата постепенно измества глаголицата, макар че в хърватската традиция глаголицата се запазва много по-дълго.
4. В Хърватското кралство (днес част от Хърватия), Далмация (днес част от Хърватия) и Бохемия (днес част от Чехия) в началото се използва глаголица и после заедно с нея и кирилица. В някои български ръкописи на кирилица се срещат глаголически думи чак до XIV в.
5. В ранната кирилица са използвани около 40 и повече букви – често се посочват 43 – 44 знака според начина на броене, докато съвременната българска азбука има 30 букви.
6. Всяка буква в кирилската азбука имала свое име, което значело нещо. Например, А – „аз“ (аз), Б – „буки“ (букви), В – „вѣдѣ“ (знам), Г – „глаголи“ (думи, говоря), Д – „добро“ (добро, доброта) и т.н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда ѝ.
7. Думата „азбука“ идва от първите две букви и произнасянето им: аз-буки (сега произнасяни като а-бъ).
8. Ранната кирилска азбука била базирана на гръцката азбука. Някои букви от гръцката азбука служели за модели на ранните букви в кирилицата, а за славянските звукове без еквивалент на гръцки били създадени нови допълнителни букви.
9. Освен значение, всяка буква в кирилицата отговаряла и на цифрова стойност, основана на гръцката азбука. А = 1, В = 2, Г = 3, Д = 4, а буквата Б няма числова стойност, защото не съответства на гръцка буква със стойност в системата.
10. Кирилицата се използва в български, беларуски, македонски, руски, сръбски и украински език. Любопитно е обаче, че тя се използва или е използвана и за редица неславянски езици, например казахски, киргизки, татарски, таджикски и други.
Минава.