Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български национален празник, който отбелязваме на 24 май. На този ден у нас се чества просветата, културата и създаването на азбуката ни от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски.
На следващата година (1858 г.) този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
24 май е обявен за официален празник на Народна република България (а по-късно само Република България) с решение на IX-тото Народно събрание на 30 март 1990 г. Като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий 24 май се отбелязва и в Русия. Там той се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск пък е най-северната точка в света, където има паметник на св. св. Кирил и Методий.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна. На 24 май, с празничен привкус, ето 10 интересни факта за българската азбука.
1. Кирилицата е по-млада от повечето други писмености, който се използват по света. Тя е една от двете ранни славянски писмености, заедно с глаголицата.
2. Глаголицата е създадена през 9-ти век от Св. св. Кирил и Методий по нареждане на император Михаил ІІІ. От глаголицата ученикът на светите братя св. Климент Охридски създава ранната кирилица.
3. Двете азбуки – кирилица и глаголица – съществуват паралелно и се употребяват в богослужения, за писане на държавни и религиозни документи, книги и т.н. Доказателства за това се срещат до 10-11 век. През Средните векове кирилицата постепенно напълно измества глаголицата.
4. В Хърватското кралство (днес част от Хърватия), Далмация (днес част от Хърватия) и Бохемия (днес част от Чехия) в началото се използва глаголица и после заедно с нея и кирилица. В някои ръкописи на кирилица се срещат глаголически думи до 14 в.
5. В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
6. Всяка буква в кирилската азбука имала свое име, което значело нещо. Например, А – „аз“ (аз), Б – „буки“ (букви), В – „веди“ (знам), Г – „глаголи“ (думи, говоря), Д – „добро“ (добро, доброта) и т.н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда й.
7. Думата „азбука“ идва от първите две букви и произнасянето им: аз-буки (сега произнасяни като а-бъ).
8. Ранната кирилска азбука била базирана на гръцката азбука. Някои букви от гръцката азбука служели за модели на ранните букви в кирилицата, а за славянските звуци без еквивалент на гръцки били създадени нови допълнителни букви.
9. Освен значение, всяка буква в кирилицата отговаряла и на цифрова стойност, основана на гръцката азбука. А – 1, Б – 2, Г – 3 и т. н.
10. Кирилицата се използва в български, беларуски, македонски, руски, сръбски и украински език. Любопитно е обаче, че тя е официалната писменост и на някои неславянски езици, като например алеут, казашки, киргизки, татарски и други.
Коментари