Тя е успяла да изрисува с думи най-впечатляващите моменти от историята ни едновременно интересно и достоверно.

С изключителен професионализъм ни пренася във великото ни минало и в същото време обръща особено внимание на женските образи в тези времена.

Талантът ѝ е възвеличан от държавата, след това буквално е превърнат в пепел. Пепел, която обаче оставя следи по всеки, докоснал се до нея или творбите ѝ. А те са вечни, незабравими, незаличими, защото разказват историята ни. Ние пък ви разказваме за нея – Фани Попова-Мутафова.

1. Семейството

Баща ѝ е запасният генерал Добри Попов – участник във войните за национално обединение, преподавател във Военното училище и автор на редица военни книги. Бил е таен куриер на Белочерковския и Горнооряховския революционен комитет. Част от хората, построили черквата и училището в родното му село Калтинец. Майка ѝ е Марийка Попова от Севлиево. Двама от вуйчовците ѝ също са военни – генерал Стефан Нерезов и генерал Христо Нерезов.

2. Раждането

Стефанка Добрева е родена на 16 октомври 1902 година. Родена е в Севлиево, но когато баща ѝ става преподавател във Военното училище, семейството се мести в София.

3. Детството

Като дете обикаля с родителите си различни държави: Франция, Швейцария, Италия. През 1907 година Добри е командирован на обучение във Военната академия в Торино. Там Фани прекарва до 12-тата си година, където учи в начално училище и взема уроци по пиано и италиански език. Живее и учи в Италия, но пише поеми и стихове за България от малка. Нейно съчинение дори е прочетено пред цялото училище и наградено с медал.

4. Любовта

Още като ученичка, Фани среща любовта в образа на Чавдар Мутафов. Той също е от Севлиево, а баща му е известният социалдемократ Петър Мутафов. Чавдар е 13 години по-голям от нея, следвал е архитектура в Мюнхен и два пъти е прекъсвал, за да участва в балканските войни. Майката на Фани изобщо не харесва бъдещия си зет и е твърдо против връзката му с дъщеря ѝ, но любовта им е толкова силна, че няма какво да я спре.

Така, едва на 19 години, писателката се омъжва за Чавдар Мутафов и двамата заминават за Мюнхен. Там той учи архитектура, а тя пиано в Мюнхенската консерватория и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 година се ражда синът им Добри и те се връщат в София. Стават активни участници в литературния и интелектуалния живот на България.


5. Красавицата с интелект

Обкръжението ѝ е впечатлено от нея. Описват я като мъничка, фина, слаба, много красива и винаги елегантна. Обича бижутата и марковата парфюмерия, а любимият ѝ цвят е лилав. Често ходи облечена от глава до пети с него. Но въпреки кокетството, което проявява с всичките си парфюми, кожи и бижута, тя няма нищо общо с този тип жени.

Докато останалите момичета се мотаят по паркове и танцови забави, тя не спира да чете и пише. Обикаля по местата, носещи духа на българщината, за да се докосне и да почувства техния дух, а после да го пресъздаде по най-добрия и автентичен начин в романите си. Романи, за които се редят на опашки.

6. Наградите

Фани Попова-Мутафова печели множество национални награди за литература, сред които наградата на БАН “Рада Киркович” през 1933 година. През 1937 година е отличена от БАН като “първата жена, работеща успешно на полето на историческия роман и разказа”. Книгата ѝ “Боянският майстор” е номинирана от Министерството на народното просвещение за най-добър български роман за 1939 година.

7. Обратът

10 любопитни факта за Фани Попова-Мутафова

След завръщането си от Германия, тя пропагандира профашистки идеи, защото мечтае за “несравнимото превъзходство на българския народ над другите народи” и е впечатлена от “благословеното и гениално дело на Хитлер” и “гениалния усет на Мусолини”, което ѝ навлича неприятности.

На 4 април 1945 година е осъдена от Народния съд на 7 години затвор по обвинение, че с книжовната си и обществена дейност прокарва “фашистки”, “монархически” и “великобългарски шовинистични” идеи. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те негови членове, тя е поставена на четвърто място само защото не може да е преди бившия премиер професор Богдан Филов.

Прекарва зад решетките само 11 месеца, защото страда от астма. През 1945 година, без съд и присъда, Чавдар Мутафов е изпратен в лагер, после пуснат, но до смъртта си през 1954 година остава без работа.


8. Завръщането

Въпреки че много от произведенията ѝ попадат в забранителните списъци, Фани Попова-Мутафова не спира да твори. Тя е сред най-добрите ни преводачи от и на италиански език по това време. Някои от по-известните ѝ преводи от италиански език са “Старецът от планината” на Грация Деледа, пиесата “Мирандолина” на Карло Голдони, “Изключена” на Пирандело, сборникът “Черен хляб” на Джовани Верга.

През 1948 година гражданските права на писателката са възстановени. В началото на 60-те години комунистическият режим частично я реабилитира и през 1962 година тя подновява писателската си дейност. Публикуват се нейни нови и “поправени”, угодни на властта издания на някои от ранните ѝ произведения. През 1963 година се възстановява и членството ѝ в Съюза на българските писатели.

 9. Смъртта

През юни 1977 година писателката се разболява тежко от туберкулоза. Здравословното ѝ състояние много бързо се влошава. В Медицинска академия я прехвърлят от стая в стая. В последния ден на юни моли за църковно погребение, което се оказва и последното ѝ желание. Умира на 9 юли 1977 година.

Още на следващия ден обаче за тялото се явяват нейни съмнителни роднини, които не искат да чуят за църковно погребение и уреждат граждански ритуал. Един стар приятел на Фани – епископ Партений, отслужва на другия ден опело без тялото.

10 любопитни факта за Фани Попова-Мутафова

10. Последиците

Дори и след смъртта на Мутафова, нейното име не спира да бива замесено във всевъзможни конспирации и слухове. Един такъв гласи, че преди смъртта си тя прави завещание, пликът с което трябва да се отвори три месеца след погребението ѝ. Когато това се случва, намират в плика друг плик, адресиран до Панталей Зарев.

Завещанието се оказва собственоръчно написан текст, в който Фани споделя, че понеже е била репресирана от комунистическата власт, последните си два романа е дала за публикуване под имената на двама млади писатели. Името на единият е Стефан Дичев, а на романа – “За свободата”. Другият е Антон Дончев.

Твърдението, че романът му “Време разделно” е дело на Фани Попова-Мутафова не спира да се разпространява или опровергава. Факт е обаче, че едва в периода 2007-2009 година четирилогията “Асеновци” излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *