10 интересни факта за цар Борис III

Борис е роден на 30 януари 1894 година в двореца в София. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира след поражението на България в Първата световна война. Царуването на Борис III продължава от 3 октомври 1918 година до 28 август 1943 година.

Неговото пълно име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Католическият кръстник на Борис е папа Лъв XIII, а негов православен кръстник е руският император Николай II.

По време на управлението на царуването му България е една жизнена и благоденстваща страна. Днес ви представяме 10 интересни факта за цар Борис III, любимият цар на народа.

1. Борис израства под опеката на своя деспотичен баща, тъй като майка му Мария Луиза умира, когато е едва петгодишен. Той получава средното си образование в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия и завършва Военното училище в София.

2. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в действащата армия. Той е подполковник през 1916 година и генерал-майор през 1918 година. По това време Борис преживява кратка авантюра с принцеса Мария Румънска, но поради политически пречки брака им се проваля.

3. На 9 юни 1923 година цар Борис III е поставен пред дилема. Той трябва да избира пред това да легализира дошлото чрез военен преврат правителство на проф. Александър Цанков и абдикация. Борис приема първата алтернатива и така започва своята монархическа кариера със санкционирането на един противоконституционен акт.

4. Между 1926 и 1934 година авторитетът на царя расте както в страната, така и извън нея. Борис се включва все по-дейно в българската дипломация и започва често да пътува из столиците на Европа. Цар Борис е изправен пред нов избор след преврата от 19 май 1934 година. Налага му се да узакони с подписа си едно правителство дошло по нелегитимен начин, другият вариант за него отново е абдикация.

5. В нелеките години преди и по време на Втората световна война Борис III е главният фактор, който направлява външната ни политика. В дните преди сключването на Мюнхенското споразумение през 1938 година, лично той приема с готовност посредническата роля между Англия и Германия.Тази роля не е голяма, но приносът му и за двете страни е неоспорим.

6. Интересен факт е, че първият „шофьор“ на теснолинейката Сараньово – Белица, която днес е достроена и до Добринище, е самият цар Борис III. Това се случва на 30 юли 1939 година, когато е пуснат в експлоатация участъкът Якоруда – Белица. Той държи изпит за машинист 1-ва степен и получава правото да кара пътнически влакове. Цар Борис практикува хобито си често и дори има собствен вагон-салон, който му служи при пътуванията.

7. На 1 септември 1939 година Германия напада Полша. След започването на Втората световна война Борис III се насочва към сътрудничество с Оста (Рим-Берлин-Токио). Със съдействието на Германия и Съветския съюз, България успява да си върне от Румъния земите на Южна Добруджа, чрез спогодбата в Крайова от 1940 година.

8. През 1940 г. Борис III подписва Закона за защита на нацията. Този закон лишава евреите от повечето граждански права и представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия. Царят е съпричастен към въвеждането на антиеврейско законодателство. Същевременно той има заслуги и за спасяването на българските евреи.

9. През март и април 1941 година войските на Германия атакуват Гърция и Югославия от българска територия и по този начин България се оказва воюваща страна. След края на военните действия България получава възможността да администрира Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. От този момент Цар Борис III е наричан Цар Обединител.

10. На 28 август 1943 година цар Борис III неочаквано намира своята смърт. Някои от слуховете твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер, но доказателства за това твърдение липсват. Смъртта на Борис искрено опечалява българския народ. Последното му желание е изпълнено и той е погребан в Рилския манастир. През 1946 година тленните му останки са осквернени по нареждане на комунистическите управници И тялото му е погребано повторно в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През следващата година по заповед на Георги Димитров този параклис е взривен, а днес е запазено само сърцето на монарха, което се намира в Рилския манастир.