Изборът на имената на децата по някакъв начин се явява своеобразна орисия от страна на родителите. Но какво ще кажем за прякорите, които получаваме по време на жизнения си път?
Понякога те казват много повече за самите нас, отколкото имената ни. А понякога са получени съвсем случайно. Нека видим какви са прозвищата на някои от известните българи и историите, които стоят зад тях.
1. Димитър Туджаров (Шкумбата)
Известен на малки и големи, Димитър Туджаров, по-често назоваван Шкумбата, е най-разпознаваемият български комик. Прякорът си наследява от своя баща. Тъй като бил доста серт човек, близки и познати го наричали Шкумба. Така в родния край на Димитър – Петрич, казват на синджира, който се получава, когато в съд разливаш 64-градусова ракия. Малцина знаят смисъла на прякора му, но кажеш ли го веднъж в компания, всички го свързват с остроумния Димитър.
2. Владимир Ампов (Графа)
Наричан в началото „Влади – балади“, Владимир Ампов сега е един от най-актуалните изпълнители и продуценти на българската поп сцена. Артистичния си псевдоним си Графа измисля с помощта на баща си. Целта е единствено да се различи от успешната тогава музикална кариера на родителите си – Тони и Кирил от триото Спешен случай. Желанието му е да е индивидуален артист, със собствен стил и музика. Естествено бързо бива разконспириран и дори леко обвинен в това, че си е избрал доста претенциозен псевдоним. Е, сега никой не мисли така, май. След като виждаме колко успешен е в своята кариера и развитието си като музикант.
3. Владислав Карамфилов (Въргала)
Звездата на Владислав Карамфилов изгрява в началото на 90-те години в студентското предаване „Ку-ку“. Там той първи започва да се изявява с комедийни етюди. Един от тях е образът на Влади Въргала от „Магурата“. Владислав така добре изгражда образа, че хората започват да асоциират Карамфилов с героя му от програмата – Въргала. И този образ го белязва за цял живот и става неразделна част от името му като прякор. Ето на това се казва истински талантлив актьор.
4. Ивайло Стоянов (Мариус Куркински)
Когато е малко момче, Ивайло чува от баща си, че е трябвало да бъде кръстен Мариус – на името на баба си Мария. И да носи фамилията Куркински, тъй като семейството му произлиза от този род. Минават години, Ивайло кандидатства в НАТФИЗ, приет е да учи там. Трябва да впишат името му в театралния афиш. Ивайло споделя спомена с баща си на своя приятел Стефан Вълдобрев и той го съветва да ползва името, което е трябвало да получи като свой творчески псевдоним. Така на сцената на театралното и филмовото изкуство се появява Мариус Куркински. Към днешна дата един от най-доказалите се наши актьори и режисьори.
5. Антраник Арабаджиян (Астор)
Единственият илюзионист в Европа, който притежава наградата „Златен Оскар“, връчваща се от Международното братство на маговете е българин! Неговото име е Антраник Шаварш Арабаджиян. Сети ли се кой е? Навярно не, но ако ти кажем артистичния му псевдоним – Астор, веднага ще ти изникне в съзнанието високият гологлав мъжки облик с дългата черна брада, нали? Този прякор харесват и членовете на Цирковата дирекция в София, когато Антраник кандидатства за работа там. Арабаджиян отива неподготвен с творческо прозвище и когато питат как да го впишат, той остава леко стъписан. Знае само, че държи да започва с „А“. Мислейки в тази посока, фокусира оставена на масата кутийка, с името на гръцките ножчета за бръснене „Астор“. Харесва му как звучи и го избира за свое артистично име. Убедени сме, че гърците щяха да го патентоват, ако знаеха каква кариера очаква бъдещата звезда на илюзионното изкуство.
6. Мариян Станков (Мон Дьо)
Репортерът, който успява да предразположи своите гости да отворят душите и сърцата си и той спокойно да се разходи из тях, намирайки отговори на някои от най- трудните въпроси, свързани с професионалните и личните животи на звездите на българския шоубизнес. Това е Мариян Станков, по-известен с псевдонима си Мон Дьо. Чува го случайно по време на работния процес по видео, което обработват с колеги. Мариян държи определен кадър да се излъчи точно в определено време на интервюто, което монтират. Останалите от екипа твърдят, че няма как с такава точност да се напасне. Но Станков не се отказва. Когато най-накрая са готови и гледат финално видеото, виждат, че в точния момент се излъчва желаният от него кадър. Тогава негова колежка възкликва „О, Мон дьо!“ И така… остава до ден-днешен работен псевдоним на журналиста.
7. Камен Алипиев (Кедъра)
Ако си почитател на баскетбол, волейбол, ски скокове, ски спускане или какъвто и да е друг зимен спорт, 100% си чувал поне веднъж Камен Алипиев зад микрофона. Той е гласът, емблема на спортните събития в България. Поради спортните си стремежи, но явно липса на достатъчно качества, се сдобива още в юношеските си години и с прякора си. Имал е желание да стане волейболист, но сам казва, че явно не се е справял на нужното ниво, след като съотборниците му започват да го назовават с имената на различни видове дървета. Най-често го наричат Кедър.
8. Димитър Ковачев (Фънки)
За едни той е участник в реалити формати, за други – част от журито на различни предавания, свързани с музика и забавление. За трети е съдружник в една от най-големите промоутърски фирми в страната ни. А зад всички тези образи стои името на Димитър Ковачев. По-известен като Фънки. Прякора си дължи на умелите си бързи пръсти, с които се прочува още в Консерваторията като един от най-добре свирещите фънк. А този стил е доста сложен за изпълнение при бас китаристите, за какъвто учи всъщност той.
9. Стефан Данаилов (Ламбо)
Когато става преподавател в НАТФИЗ, неговите студенти решават да го наричат Мастер. Когато звездата му изгрява на малкия екран в българското кино, народът започва да го нарича Серго – по името на героя му. Но още в самото начало за своите близки и познати, Стефан Данаилов е Ламбо. Това е наследен прякор от баща му – полковник Хараламби (Ламбо) Данаилов.
10. Владимир Александров (Карамазов)
Владимир Александров е сред най-добрите и харесвани актьори в днешните български театър и кино. По-известен е обаче с псевдонимната си фамилия – Карамазов. Тази идея хрумва на режисьора Лилия Абаджиева, която му я дава още при първото му представление в Народния театър. Досещаш се, че я е заимствала от романа на великия Достоевски. Но явно не е сгрешила и е усетила, че Александров разполага с таланта, необходим да я защити. И да докаже, че е също толкова ценен за професията, която е избрал, колкото романът „Братя Карамазови“ е за класическата световна литература.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
