10-те най-култови песни на Ку-ку бенд

Отново сме на музикална тема, но този път, вместо да разглеждаме отделни местни групи и тяхното творчество, ще се фокусираме изцяло върху един български бенд и каймакa на неговото популярно изкуство. Този бенд, всички го знаете… Даже не просто го знаете, навярно все в един или друг момент сте му били фенове, а може би все още сте. Тези от вас, които са родени в периода между ’93-а и ’99-а са закърмени с (а може би дори заченати на фона на) музиката му.

Сигурно вече се сещате за кой бенд говоря. Въпреки това ще го представя, както подобава… Представям си че съм 198 см висок, с бръсната глава и изтерзан поглед, излизам на сцена пред 70 000 души и се провиквам с открай време пропукания си баритонов глас: „Дами и господа, Ку-ку бенд!“.

• Бъдейки дълго време активната формация, която са Ку-ку бенд, се оказа доста трудно да се подберат само десет от най-култовите им песни, така че не се учудвайте, ако вашата любима песен не присъства в класацията. Песните са подбрани най-вече по популярност сред и разпознаваемост от общата публика.

10. Дулсинея

Хубаво е, с началото на това отброяване, да ви напомня че Ку-ку бенд не се състои само и единствено от Слави Трифонов, затова десето място отива при един по-старичък, позабравен диамант, който все още лъщи от дъното на кутията с бижута. Помните ли, когато Васил Василев – Зуека беше част от семейството на Ку-ку бенд? Аз със сигурност – не, защото или съм ходел прав под масата по това време, или изобщо не съм бил роден, но има цял куп архивни скечове, както и шепа песни с негово участие от периода на Ку-ку бенд с Каналето, сред които е и това лековато, испано-звучащо съкровище!

Видеото към тази песен, също не е за изпускане, на първо място защото е един от малкото общодостъпни видеоматериали, документиращи периода на Слави Трифонов с коса (при това дълга), на второ – защото съдържа невероятен комедиен скеч, в който Слави, Зуека и Евгени-Маестрото правят серенада на Марта Вачкова.

9. И да паднем, и да бием

Няма български футболен запалянко, който да не знае до болка (причинена от махмурлук) припева на тази песен! Част от албума „Франция, здравей“ (1998), тя (подобно на „4-4-2: System forever”, с която впрочем много си прилича) се е превърнала в абсолютния саундтрак на българския футбол. Но предполагам, че когато посветиш цял концептуален албум на темата български футбол, всякак ще имаш поне един-два хита сред масата. А може би причината, песента да е такъв хит, се крие в инструменталния цитат от „Child In Time“ на Deep Purple, който тя съдържа в своите куплети? Кой знае!

Все пак позоваването на един хит генерира потенциален друг такъв. При всички случаи, песента е в силен резонанс с една доста голяма представителна извадка от местното население, така че си заслужава позицията в тази десетка.

8. Комбайнеро-интелигентска

А, да… Добрата стара простотия! „Тука, в житата, /удобна задна седалка имам аз. /Мога и легнал /да продължавам да жъна с пълна газ!“ – Поезия! Разтапя ми сърцето, всеки път, когато я чуя! Имам чувството обаче, че тази песен е написана малко след времето си и съответно е станала хит малко след времето си. Наистина си я представям по-скоро като поп песен от социалистическия режим. Нали знаете, онзи комунистически романтизъм тип „Ще пееме всички. /Ще пеем, когато работим, /но радостни песни, /които ще славят човека.“?

Да, мисля че „Комбайнеро-интелигентска“ определено би била една от въпросните песни, които „славят човека“ според Вапцаров. Така де, един гражданин, който може едновременно да се репродуцира, подсигурявайки бъдещето на българската работническа класа, и да работи с максимална продуктивност на полето, това си е истински герой за онези времена!

Предполагам, култовият статут на песента обаче се дължи по-скоро на факта, че е тотална простотия, а ние точно това обичаме в нашата популярна медия… Или може би греша? Може би песента е толкова голям хит, заради все още резониращите у българския слушател соц-романтични идеали, от които има още дълго време да се отърсваме? Кой знае? При всички случай песента е хит и това е неоспорим факт!

7. Ела, ела

Естествено, няма как да не споменем и откровеното изкуство на Ку-ку бенд. Тази патриархално-романтична песен, резонираща с хиляди (а може би дори десетки хиляди) разбити български сърца по света, се е доказала като една от дефинитивните любовни песни на Слави и приятели. Съдържащо в себе си тъгата от една раздяла, заедно с наивния мъжки романс тип „Само аз мога да те направя щастлива!“, това произведение от ранното творчество на Ку-ку бенд трогва вече второ поколение от слушатели и със сигурност остава в историята на българската популярна музика.

6. Цвете мое

Така и така сме на темата за откровеното изкуство, кой може да забрави песента, на която Слави плаче дори на студийния запис! Само този факт е достатъчно доказателство за нейната искреност, която пък от своя страна е достатъчна причина песента да е толкова помнена. Сантиментална любовна лирика на фона на едно малко по-баладично рок/джаз звучене, тази композиция, която е част от албума „Девети трагичен“ (1998), е хит на два фронта. Едновременно като песен на Слави и Ку-ку бенд и като песен на Сашо Роман – по това време вече бивш тромпетист от Ку-ку бенд, със солова кариера, продуцирана от самия Слави. Ха-ха! Добър ход, да си затвърдиш хита, а Слави?

5. Жива рана

Досега си говорихме за любов, но нека нашите приятели от бенда да ви запознаят и със себеомразата и болката, идващи от изневярата. Тази творба съдържа в себе си история за предателство от глупаво привличане, поднесена на фона на един невероятен, пестеливо започващ, но постепенно обогатяващ се откъм тембри и перкусия, инструментал. Този ход по принцип е доста типичен в музицирането и няма нужда да бъде отбелязван като нещо специално, но в случая на Ку-ку бенд, той е точно това, поради тяхната богата музикална палитра, налична, благодарение на многобройния им, разнообразен и изключително талантлив състав от музиканти.

Всички сме свикнали да слушаме по-бързите им композиции и да не обръщаме толкова внимание на отделните тембри, колкото на цялостното звучене, но именно в балади като тази, те се усещат най-силно. И именно тяхното постепенно наслагване е онова изразно средство, което подсилва умело написаната лирика, караща ни да ридаем заедно със Слави и Годжи!

4. Ад и рай

Поизчерпахме вече темата за любовта, затова сега нека поговорим за еротика. Ето една от малко по-поетичните песни на сексуална тематика сред изкуството на Ку-ку бенд. За разлика от „Комбайнеро-интелигентска“, която споменахме по-рано, тази песен описва един доста по-естетизиран акт на съвкупление. Използвайки образи от и препратки към мистиката и митологията, тази песен ни представя секса повече като висш духовен ритуал, отколкото като: „Ей, булко, ‘а‘де да те возя на комбайна!“. Да, всички обичаме да правим секс и да слушаме песни за секс, но точно както в едното, така и в другото има значение как. Имайки предвид, че в крайна сметка чрез този акт се правят бебета и това е основното му природно предназначение, мисля, че е по-добре да гледаме на него като висш ритуал, затова „приготви се за любов, /живи въглени ми постели“ печели светлинни години преднина спрямо „Тука във комбайна на-на-най-на, /двама ще изпълним плана най-на!“.

3. Студио Х

Разбира се, кой не помни периода – „Хъшове“! Тук е уместно да си призная, че „Девети трагичен“ (1998) е любимият ми албум на Ку-ку бенд, поради много причини, една от които е фактът, че е правен във времена на абсолютна немилост, проявена към Слави Трифонов и целия му творчески колектив от страна на българските медии. Има, някак си, нещо много специално в това да твориш на пук на подтискащото те статукво и в крайна сметка да го пребориш. Песента „Студио Х“ е едно произведение, символизиращо точно това. И от позицията си на средностатистически български интелектуалец, който се занимава с изкуство, исках да я сложа дори по-високо в класацията, но за съжаление, моите лични предпочитания не могат да бъдат критерии за това, коя песен е с по-голям култов статут сред цялата аудитория на Ку-ку бенд.

2. Няма не искам

Така… Сега, обратно към je*анье-то! Да, категорично няма как да забравим това парче – нито ние, нито родителите ни, понеже част от текста му е била основен техен възпитателен цитат по време на нашето отглеждане! Казано така звучи малко странно…

– Хъ?! Възпитавали са те с цитати от песни за насилствен секс?!
– Нищо чудно, че си такова леке!

Но замислете се, опитайте се да си спомните, колко често вашите са ви казвали: „Няма не искам, няма недей!“, когато сте отказвали да си пиете гадния сироп за кашлица или пък да си доядете спаначената супа след първите две лъжици. При мен лично ставаше още по-забавно, след като вече са ми цитирали песента достатъчно пъти в ситуации, предходни на поредната такава – тогава просто се чуваше „Ти нали помниш Слави какво пееше в онази песен?“. Най-забавното обаче е, че все още тези думи ме застигат, когато отида до магазина или в парка, където има родител с дете, което се дърпа за нещо. В момента, в който те бъдат изречени, моментално си запявам припева наум, а понякога дори на глас, просто защото е толкова забавно да добавиш „…няма недей, /щом те желая, ставам злодей!“ и така нататък.

Честно казано (отново), ако това беше класация, базирана изцяло на лично мнение, тази песен щеше да е на по-високо място, а именно в този случай – на първо. Има една друга песен обаче, която няма как да не е на върха, когато говорим за Слави и Ку-ку бенд, защото е буквално първата, която изскача в ума на всички ни, тя е дефинитивната тяхна песен и се казва…

1. Едно Ферари с цвят червен

Тази песен е такъв хит, че славата ѝ вече надживява шоуменската кариера на Слави Трифонов! Няма какво повече да кажа за нея, тя просто нацелва и надхвърля всички критерии за хит в стил Криско, а е още от времето на мобифоните! В това (вече архивно) произведение на контемпоралната музика има всичко – коли, жени, пари и прочие. И ни е поднесено на фона на любимото (ретро) чалга звучене… Наистина, какво повече му трябва на човек?