10 от най-известните картини на Едвард Мунк

Едвард Мунк е роден на 12 декември 1863 г. в Норвегия. Животът го порязва още в ранна детска възраст, когато умират майка му и сестричката му, към която е много привързан. Тези преживявания оставят белег в сърцето на младия Мунк и този белег ще проличи в творбите му по-късно. Баща му се грижи да получи добро образование, което стимулира Едвард и му помага да стане един от най-значимите художници.

Той е признат за основател на експресионизма в живописта, а спецификата на работата му се крие в това, че в картините си изобразява психологичния портрет на човека, а не толкова визуалния. Психологичният свят е това, което вълнува Мунк, затова често поставя човешката фигура в центъра на произведенията си.

Безспорно той е един от най-емблематичните образи в изобразителното изкуство и оставя своя специфичен отпечатък в него. Днес се пренасяме в света на картините на Едвард Мунк, където ще направим една виртуална разходка из 10 от най-известните му произведения.

1. Викът (1893 г.)

Здрач. Нощта „изгаря“ деня с пламъците си и проправя път до душите на хората, до техните най-дълбоки страхове и пороци. „Викът“ представя екзистенциалната криза на човека, поривът му да изкрещи най-силните си болки, обхванат в меланхолията на живота. Изобразената фигура с широко отворени и ужасени очи, отприщва смразяващ кръвта писък. Звучи ужасяващо прекрасно, нали?

„Викът“ се появява навсякъде в попкултурата – от семейство Симпсън до хорър поредицата „Писък“ с маската, носена от убийците.

Картината е второто най-популярно изображение в историята на изкуствата след „Мона Лиза“ на Леонардо. Мунк създава четири нейни версии, като едната от тях постави рекорд за най-скъпо продадено на търг произведение на изкуството, когато сред 12-минутно наддаване, стигна до почти 120 милиона долара в Sotheby’s, Ню Йорк. Купувачът бе американският финансист Лион Блек, който сега е заел творбата на новата изложба „Мунк и експресионизмът“ в галерия „Нойе“, Ню Йорк.

2. Момичета на моста (1902 г.)

Това произведение се смята за една от най-добрите на норвежкия експресионист. Чрез нежни и светли цветове се изобразяват момичета, скупчени на селски мост. Картината е оценена за повече от 50 милиона долара на търг в Sotheby’s.

3. Вампир (1895 г.)

Обикновено Мунк изобразява жените или като крехки, невинни страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Мисля, че сами се досещате какъв е случаят с картината „Вампир“- млада червенокоса жена се е надвесила над мъж и отпива от жизнената му енергия. Много изследователи считат, че тази картина разкрива сексуалните страхове на Мунк.

4. Мадонна (1895-1902 г.)

Тук виждаме жената в различен, леко еротичен образ. Тя вече не е дявол-кръвопиец, даже напротив – можем да различим лекия оранжев ореол над главата ѝ. Интересен факт е, че през 2004 г. в музея в Осло е била открадната заедно с “Викът”. След това картините са били спасени и върнати, но в много лошо състояние.

5. Очи в очи (1899-1900 г.)

Една от романтичните картини на Мунк. На преден план виждаме две фигури на момче и момиче, обхванати в тайнството на полумрака. Както се предполага от името на произведението, фигурите се вглеждат една в друга, проникват под повърхността на телесната обвивка. Романтиката не е чужда на Мунк, но както винаги той я представя по свой дълбок психологически начин. Красиво, нали?

6. Меланхолия (1894-1896 г.)

Обичайно заглавието на творбата изобразява преобладаващото чувство в нея…
Меланхолия. Носталгия. Емоционалност в пълния смисъл на думата. Виждаме човек, може би леко зрял, може би прекалено млад, може би житейски помъдрял. Подпрял главата си, сякаш тежи от познанието за живота, той седи на брега, вперил поглед в… кой знае? Маслените бои спират да разказват дотук.

7. Болно дете (1896 г.)

Една несъмнено драматична творба, посветена на сестричката на Мунк. Виждаме изобразени две фигури – скърбяща жена, приведена над бледото ѝ, вероятно умиращо дете. Фонът зад тях е като водопад от сълзи на покруса. Картината е ключова за творческия път на Мунк. Ето какво той споделя за нея:

С „Болното дете“ тръгнах по нов път – то представляваше пробив в изкуството ми и повечето ми по-късни картини дължат появата си на тази творба. Никоя друга картина не е скандализирала Норвегия до такава степен. Когато влязох в изложбената зала, хората се бяха скупчили около картината и оттам се чуваха глъчка и присмех.

Рисунката и темата шокират обществото, но Мунк е открил стила си: експресивните му картини изобразяват болест и смърт, страх и самота, любов, ревност и надежда – някои от най-дълбоките и същевременно прости човешки преживявания.

8. Танцът на Живота и Смъртта (1899-1900 г.)

Мунк не успява да се радва на успеха от произведенията си заради постоянните си депресии и нервни кризи. През 1908 г. е най-тежкият му период в личен план. За първи път си позволява да се влюби и то в 20 години по-млада от него жена. Съпругата му, естествено, не подкрепя тази връзка и застава на пътя му. Тогава той рисува картината „Танцът на Живота и Смъртта“, където лесно можем да разберем, че Смъртта е портрет на съпругата му, а момичето вляво е Животът. Символиката е повече от очевидна.

9. Портрет на Фридрих Ницше (1906 г.)

Ето че откриваме немския философ Фридрих Ницше през погледа на експресионизма или по-специално през този на Мунк. Портретът е в абсолютен унисон със стила на художника – Ницше е подпрян на някой мост, а сериозният му поглед като че ли не улавя природата около него, а е концентриран в собствените му мисли.

10. Пубертетът (1895 г.)

Картината следва общия експресионистичен стил на Мунк и е създадена през „пубертета“ на неговото творчество. В центъра на „Пубертетът“ е младо голо момиче, срамежливо скръстило ръцете в скута си. Има спекулации, че Едвард Мунк прави портрет на истинска девойка в нейните юношески години. Причината за тези подозрения е, че има наличие на прекалено конкретни детайли в областта на шията и ключиците. Интересен факт за тази картина е, че е дубликат на по-ранна творба. Оригиналът е бил унищожен в пожар.