Нека бъдем честни – часовете по история в училище не са сред най-интересните за повечето ученици. А точно в тези години се запознаваме със славното си минало, с което имаме много поводи да се гордеем и което е добре да познаваме и помним. Но как да стане това? Тук на помощ идва изкуството. Много по-впечатляващо и вълнуващо е не само да четеш, а и да преживееш нещо. Например да посетиш някои от паметниците из страната ни, запечатали частица от историята и разказващи за нея и днес. Тук ще ти предложим 10 от най-внушителните и стойностни монументални паметници, белязващи важни моменти от българската история.
1. Паметникът на свободата
Навярно всеки българин, когото попитат „Кой е българският паметник с най-голяма историческа стойност?“, ще посочи този на връх Шипка, без да се поколебае. И с пълно право! Паметникът на свободата е символ на храбрите герои, жертвали живота си в името на свободата на България.
Негови създатели са архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев, който съвместно с Кирил Шиваров изработва лъвската фигура над входа на паметника.
Формата на паметника напомня средновековна крепост, а височината му е 31,5 м. Отвътре се състои от няколко етажа, като на първия е разположена костница с част от тленните останки на загиналите в боевете. На останалите етажи има различни експозиции, включващи бойни знамена и други исторически реликви.
Посетителите могат да се изкачат и до панорамната площадка на върха на паметника, откъдето се разкрива приказна гледка. При ясно време погледът стига изключително далеч.
Основният камък на монумента е положен през 1922 г., а строителството приключва през 1930 г. Официално паметникът е открит на 26 август 1934 г. в присъствието на цар Борис III.
2. Дом-паметникът на БКП
Колкото и противоречиви настроения да буди социалистическият период в България, той е част от нашата история. Един от най-разпознаваемите паметници, останали от него, е Дом-паметникът на БКП на връх Хаджи Димитър, по-известен със старото си име Бузлуджа.
Монументът е открит през 1981 г. и е създаден под ръководството на архитект Георги Стоилов. Основната му част представлява огромна куполна тържествена зала с диаметър около 60 м, чиито стени са покрити с впечатляващи мозайки. В непосредствена близост до нея се издига 70-метров пилон, увенчан с две огромни червени звезди. Всяка от тях е с размер около 12 м и някога е била осветявана отвътре.
Към днешна дата паметникът е сериозно пострадал от атмосферните условия, липсата на поддръжка и човешка намеса. Въпреки тежкото му състояние Бузлуджа продължава да привлича вниманието както у нас, така и в чужбина и се е превърнала в един от най-разпознаваемите примери за монументалната архитектура от социалистическия период в България.
3. Арката на свободата (Беклемето)
Ако ти се налага да минеш през Троянския проход, точно когато си почти в най-високата му точка, можеш да се отбиеш по малкия асфалтиран път, който се отделя от главния. Поел в тази посока, ще стигнеш до панорамна площадка, върху която е разположена внушителната 35-метрова Арка на свободата.
Паметникът е свързан с преминаването на Троянския отряд през Стара планина и боевете в началото на 1878 г. по време на Руско-турската война, както и с навлизането на Червената армия в България през септември 1944 г. Върху монумента са изобразени релефни композиции, свързани с тези исторически събития.
За тези, които не са толкова запалени по историята или просто тази част от събитията, случили се по нашите земи, не им е сред най-интересните теми, остава възможността да се полюбуват на красотата на природата. 360-градусовата гледка спира дъха поне за миг! На изток и запад се виждат едни от най-известните върхове на Стара планина, на север пред очите ти се разкриват долините на Бели Осъм и Троян, а на юг – Средна гора, Родопите и Рила.
4. „Каменната стража“
В българската история има множество впечатляващи победи, които нашите предци са печелили. Често с по-малобройна армия са успявали да надвият далеч по-многобройни противници.
С една от победите на цар Ивайло над византийските войски е свързан и паметникът „Каменната стража“ край Котел. Скулптурната композиция изобразява трима каменни воини, застанали сякаш на вечен пост. На отсрещната страна на пътя, върху скалата срещу тях, е изваян лъв – символ на мощта на Второто българско царство.
Хубаво е да знаем историята си, но още по-важно е да я помним. Особено подобни моменти, които ни дават повод за гордост. Именно за това служат и монументите, посветени на тях. Остава само да ги забелязваме и посещаваме.
5. „Създатели на българската държава“
Създаден по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава, високо над Шумен се извисява мемориалният комплекс „Създатели на българската държава“.
Монументът е дело на голям творчески колектив, ръководен от скулптора Крум Дамянов. Комплексът включва осем масивни бетонни тела, които образуват спираловидна композиция, символизираща постъпателния възход на българската държава. Те са допълнени от 21 скулптури, разпределени в четири композиции, както и от внушителна мозайка-триптих.
Чрез фигурите на Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон са представени основни етапи от развитието на България от VII до X век. Над цялата композиция доминира фигурата на лъв – символ на българската държавност.
Особено впечатляваща е мозайката-триптих, която символизира създаването, развитието и възхода на държавата. Преобладаващите златни тонове в нея са замислени като метафора на светлината и са свързани с християнството и писмеността.
Достигането до паметника пеша също не става по случаен маршрут – трябва да изкачиш около 1300 стъпала. Толкова много история, събрана и впечатляващо поднесена на едно място. Как да не се заинтригуваш и да не пожелаеш да го посетиш?
6. Паметник „Човекът, що даде фаталния знак“
Едно от най-знаковите събития в българската история е Априлското въстание – израз на стремежа на българите към свобода. Копривщица е едно от основните места, свързани с неговото начало. Затова и днес, когато отидеш в града, сякаш още можеш да усетиш революционната атмосфера от онази епоха.
Вървиш по калдъръмените улички, оглеждаш околните възвишения и всъщност… сякаш виждаш Хвърковатата чета на Георги Бенковски? Е, не е привидение – там е! Това е паметникът, който увековечава един от главните дейци на въстанието – Бенковски.
Монументът се намира малко над родната му къща и е дело на скулптора Христо Танев и архитекта Петко Татаров. Открит е през 1976 г. по повод 100-годишнината от Априлското въстание.
Бенковски е изобразен на кон, стъпил върху пет големи камъка, символизиращи близо петте века османска власт. Върху тях е изписан цитат от одата „Бенковски“ от Вазовата „Епопея на забравените“: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“.
7. Паметник „Асеневци“
Паметникът „Асеневци“ се намира в сърцето на Велико Търново. Открит е през 1985 г. и е създаден по повод 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър.
Монументът символизира възхода и могъществото на Второто българско царство. Композицията включва фигурите на четирима български владетели – Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Всеки от тях е представен по различен начин, чрез който авторите са потърсили характерните черти на неговото управление.
Четиримата конници са разположени около огромен меч, издигащ се високо над тях. Той символизира мощта и възхода на средновековна България и се е превърнал в една от най-разпознаваемите гледки във Велико Търново.
8. „Бранителите на Стара Загора“
По време на Руско-турската война, през лятото на 1877 г., край Стара Загора българските опълченци се изправят срещу войските на Сюлейман паша. Битката остава в историята като едно от бойните кръщения на Българското опълчение и е неразривно свързана със спасяването на Самарското знаме.
В памет на защитниците на града през 1977 г., точно век след сраженията, е открит мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Основният му 50-метров монумент наподобява развято Самарско знаме – една от националните светини на България.
Пред него на вечна стража стоят фигурите на шестима български опълченци и един руски офицер. Те символизират шестте опълченски дружини, които участват в защитата на Стара Загора.
Самарското знаме преминава през цялата Руско-турска война, а след Освобождението е съхранявано на различни места. Един от последните му знаменосци е Никола Корчев, останал в историята и с прочутия си портрет със знамето.
9. Паметник „Майка България“
В Плевен е изграден паметник, посветен на 100-годишнината от Освобождението на България. Поради тази причина монументът е известен още като „Паметник на столетието“.
Открит е през 1978 г. и представлява женски образ, разкъсващ с ръцете си тежки вериги – символ на освобождението. Женската фигура е събирателен образ, олицетворяващ България и паметта за жертвите, дадени в борбите за свобода.
Зад нея се издига огромна бетонна конструкция във формата на дърво, която е част от цялостната композиция на монумента.
10. Паметникът на скърбящия воин
Дотук повечето споменати паметници са свързани с Освобождението или с героични моменти от средновековната ни история. Сега обаче ще споменем един по-различен монумент. Паметникът, известен като „Скърбящият воин“, е посветен на загиналите при защитата на Съединението по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Официалното му име е „За отечеството“.
За разлика от традиционните военни паметници, тук българският войник не е представен в победоносна поза. Той е уморен, навел глава над оръжието си. Именно тази необичайна композиция създава усещането не за тържество след победата, а за скръб по жертвите на войната.
Паметникът е открит на 15 ноември 1911 г. на централния площад във Видин. През 1937 г. е преместен на площада пред железопътната гара, тъй като на старото му място е предвидено изграждането на нов мемориал, посветен на загиналите Бдинци в последвалите войни. Там „Скърбящият воин“ остава и до днес – не толкова като възхвала на победата, колкото като напомняне за човешката цена на войната.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
Авторката, ще ми кажете ли, на какво точно е паметник кенефът на Бузлуджа!? Знаете ли, че освен руски и комунистически „паметници“ ,има паметник на Ботев във Враца и Калофер, на Съединението в Пловдив, на Левски в Карлово!?…..Български паметници!