Рибата е един от символите на ранното християнство, нейното изображение е рисувано при входовете на помещенията, където първите вярващи се събирали на богослужение – в катакомби, пещери и частни домове.
В Асеновград има една църква – „Св. Богородица – Благовещение”, наречена от местното население Балъкли (от турски език – „Рибната”), защото в аязмото ѝ живеят малки рибки, покривът ѝ е люспест, а няколкото чешми с лековита вода около нея имат бронзови чучури с формата на риби.
Болни хора от близо и далече идват заради целебната вода, мият лицата си и пият за здраве, а ако успеят да зърнат някоя от микроскопичните рибки, смятат себе си за благословени.
Храмът е дом и на прочутата чудотворна икона „Св. Богородица Скоропослушница”, която, след искрена и пламенна молитва, изречена с дълбока вяра, помага на бездетни жени да заченат и износят здраво дете. Бъдещите майки се събират от цяла България срещу празника Благовещение, за да прекарат нощта в храма, та дано им помогне Света Богородица да забременеят.
По традиция иконата на Божията майка се украсява с венец от червени ябълки, които след литургията се раздават на бездетните жени, които, без да разрязват плодовете, ги изяждат заедно със съпрузите си.
Когато новодошлата видя, че храмът е празен, а около лика на Божията майка не е останала нито една ябълка, разбра, че е фатално закъсняла, коленичи, отпусна глава на пода, и заплака от разочарование и мъка.
Тогава съзря, под драперията на аналоя* една малка алена ябълчица, търкулнала се в суматохата и протегна трепереща ръка към нея. Щом се изправи, се прекръсти, целуна иконата, поклони ѝ се и ѝ благодари, че е запазила благословения плод за нея.
А когато се наведе над коритото на чешмата в църковния двор, за да наплиска лицето си, видя ято рибки, които любопитно гледаха към нея и сякаш ѝ се усмихваха.
* Аналой – масичка с наклонена повърхност, върху която се слагат икони или богослужебни книги, от които се чете при служба или около която се извършват църковни обреди.
“10 изречения = история” e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти”.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
Коментари