Тази история ми разказа преди повече от тридесет години една възрастна моя близка (тогава около седемдесетгодишна), във връзка с някакъв ръзговор за рака на гърдата. Жената напипала някакви бучици в гърдите си, когато била още млада невеста с две породени дечица и разбира се, веднага изплакала пред майка си и свекърва си, че ако си иде млада и зелена, децата ѝ сирачета ще отраснат.
По-възрастните жени, без да се бавят, още на другия ден я завели в окръжния център, където лекарят за съжаление потвърдил опасенията им, но за по-сигурно ги насочил към Александровска болница в София, където имало и по-добри специалисти, и апаратура. Оттам жената се върнала още по-отчаяна, защото онзи професор ѝ казал, че трябва да отрежат и двете ѝ гърди, възможно най-скоро, макар това да не гарантирало, че ще живее.
След като се прибрали от София, трите обезсърчени жени все пак решили да идат до близкото село, при дядо Калчо, който лекувал и такива работи. Старецът опипал трите „буци” в гърдите, после избрал три кратунки със същите размери, сложил ги на плоския камък, служещ за праг на къщата му, покрил ги с бяло платно и баейки им, ги счупил с юмрук. Нанизал на конопена връв парчетата от всяка кратунка и направил три наниза, които казал на близката ми да окачи на врата си и да провеси между гърдите под дрехата.
Едната кратунка се била счупила на 3 парчета, другата на 7, а най-голямата на 9 и дядо Калчо „заклел” парчетата: „От девет на осем, от осем на седем, от седем на шест, от шест на пет, от пет на четири, от четири на три, от три на две, от две на едно, от едно – на ни едно!” Направил и компреси с катран, с които обвил гърдите и поръчал да стоят 9 дни, а всеки ден жената да изнизва по едно парче от всеки наниз, докато свършат, после да закопае всичко в земята, на пусто и тайно място.
Близката ми изгубила женствеността си – мастната тъкан на гърдите ѝ се стопила (стопили се обаче и туморите), но останала жива и здрава, благодарна, че децата ѝ имат майка.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
