То не е гора, а музей – природен резерват. Стари, великански дървета, полуздрач под короните им, ни пътеки, ни маркировки…
Една малка част е отворена за контролиран достъп на хора. И там, в тази деликатно облагородена и обезопасена зона, ръководството на резервата решило да направи нещо със съвременните технологии, за да впечатлява туристите…
Написали проект, взели европейски пари и построили къщичка, с техника за 24-часово наблюдение на животните и птиците в гората – седем големи плазмени монитора и двадесет и една камери, свързани с тях, разположени по вървищата на животните и в особено красиви кътчета на резервата.
Две от камерите били разположени при Темното езеро – малко езерце в дълбините на гората, при което животните би трябвало да ходят на водопой. Само че от записите на камерите се разбрало, че никое животно не пие вода там.
Разбрало се и друго – камерите на няколко пъти уловили веселото нощно къпане на единадесет приказно красиви, чисто голи самодиви, които се смеели, пляскали във водата и се наслаждавали на прохладата в душните юлски нощи.
Тази оперативка на горските пазачи била много интересна, а след преглеждането на записите началникът едва успял да накара личния състав да се съсредоточи върху други проблеми и задачи.
Началникът веднага наредил да се свалят тези камери и да се оставят самодивите на мира, но още на следващата нощ трима от пазачите на парка изчезнали безследно, след като отишли при самодивската къпалня.
“10 изречения = история” e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти”.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
Коментари