Част от детските ни спомени никога не изчезват. Някои от нас все още помнят ожулените колене, скъсаните чорапогащници, споровете с най-добрите приятели от детската градина и онова русо момиче, което винаги имаше най- красивото Барби за игра.
Когато пораснем обаче се сблъскваме с една от по-суровите версии на живота – такъв, какъвто го познават нашите родители или „възрастните“. Ето 10 ситуации, в които, колкото и да ни харесва да сме големи, бихме се върнали в детството с минимум 300 км/ч.
1. Когато сме болни
Няма как да го скрием. Без значение от възрастта, когато сме болни, искаме мама да е до нас. Някак си тя винаги знае какво точно да ни даде за коремчето, ще ни каже отново, че всичко ще мине и скоро ще се оправим. И пак ще тичаме боси по тревата с одрани колене.
2. Когато започваме работа
Дали ще е първият ни сблъсък с трудовия пазар, или просто поредната промяна в личен план, в тази ситуация поне веднъж сме искали отново да се завърнем в детството. Светът на големите, към който така отчаяно се стремим в детската градина, се пръска на парчета щом разберем за думичката „бюрокрация“ и експлоатацията в някои работни сфери. А когато бяхме на 15, мразехме „това тъпо даскало“ и искахме час по- скоро да започнем сами да се издържаме. За къде сме бързали?!
3. Когато ни разбият сърцето
Да, тази фраза е клише и да, ще я използвам в този вид тук. Разбирайте „любовно разочарование“. В една определена възраст ни се случват някои неща, на които самите ние не знаем как да отвърнем. Болката, причинена ни от някого, когото сме обичали, е еднаква и на 17 години, и на 40. Но когато бяхме на 5, единствената ни истинска любов беше към Fox Kids, децата от блока и играта на криеница.
4. Когато заживеем сами
Има един прекрасен момент в човешкия живот, когато самостоятелността взима превес и вследствие на това се изнасяме от родния дом, в който сме израснали и чиито стени са ни пазели толкова време. Тази ситуация е едновременно вълнуваща и ужасяваща. Поне в началото ни се иска отново да сме си вкъщи, при семейството, да хапнем от вкусната храна на мама и да ѝ разкажем как ни е минал денят.
5. Когато заминем за чужбина
Няма значение за колко време ще отсъстваме, но усещаме онази вътрешна празнота, която се обозначава с думата „носталгия“. Но не е задължително да е болка по родната страна. Може би просто ни липсва времето, когато нямахме възможност да правим такива крачки, защото бяхме на 10 и едва можехме да си сварим яйца. А изведнъж сме на 5000 км от дома и някои спомени от детството ни заливат като вълни. Наистина, за къде сме бързали?!
6. Когато някой в обкръжението ни стане родител
Това действително си е изживяване. Човек, когото познаваме от години, изведнъж се превръща в тази силна дума – „родител“. Той е отговорен за един човешки живот. И докато гледаме най-добрата си приятелка или приятел да бута детската количка, се замисляме колко безгрижни сме били и ние. И осъзнаваме, че животът наистина е един кръговрат.
7. Когато загубим любим човек
Жестоката истина, с която се сблъсква всеки един от нас. Не можем да запазим завинаги любимите си хора. Един ден, без предупреждение, те ни напускат, а ние сме оставени само с болката. Която с времето не отминава, само се научаваме да живеем с нея. И връщаме лентата назад и разбираме как сме израстнали с тези хора, на колко прекрасни неща са ни научили (освен детските песнички и колко е вкусен ягодовият пудинг) и как детето в нас винаги ще ги помни.
8. Когато отиваме на сватба
За добро или лошо, все още не нашата собствена. И видим толкова много хора на едно място. И, разбира се, красивата булка, която е положила толкова много усилия за един от най-важните дни в живота си. Всяко малко момиче си мечтае за деня с бялата рокля и воала. До известно време това е само игра, а години по-късно бялата калъфка за възглавница е отдала почетното място на белия воал. И отново (за кой ли път) разбираме, че животът е кръговрат.
9. Когато трябва да вземем важно житейско решение
Искаме ли сватба, ами деца? Да теглим ли кредит за нов апартамент? Да заминем ли да учим в чужбина? Толкова много въпроси без отговор. Или знаем отговора, но не искаме да направим това, което мислим, че е правилно. Защото всяко решение има последствие. И си спомняме за предишните ни най-трудни решения – кого да поканим на рожден ден, с коя рокля да се облечем или как решихме да спрем да си играем с Мими, но пък вече си играем с Криси.
10. Когато „загубим“ себе си
Всеки се е сблъсквал със ситуации, в които все едно вече не е същият човек. Нещо се е променило вътре в нас и не можем да открием причината. В тези моменти отново се сещаме как като деца сме имали само една версия на себе си и сме постъпвали по определен начин „просто така“. Без да се обременяваме кого ще нараним, дали постъпваме правилно, дали ще изгубим себе си… Защото децата винаги знаят обратния път. И ако послушаме детското гласче в нас, ние също ще излезем от собствения си лабиринт.
Екатерина Попова е студентка в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Връзки с обществеността”. Обожава да пътува и да снима. Кучетата и филмите са нейният втори живот.
Коментари