Лятото поднесе своето нежно докосване. Имаме не малко набелязани дестинации за почивка по български и задгранични курорти. А ние сме готови да ви предложим избор за един от най-добрите спътници при тези пътешествия. За всекиго има по нещо любопитно…

Поднасяме ви най-четените български заглавия в момента. Не само творби на вече утвърдени писатели, но и на такива от нашето съвремие.

1. „Софийски разкази“
Иван Вазов

10 български книги на Издателство "Колибри", които трябва да прочетете

Иван Вазов (1850–1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890–1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“.

В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор „софийски разкази“, но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и околностите на София, понякога със съзнателното намерение да наблюдава поведението и нравите на новите столичани.

В сборника са включени трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот. Подредени хронологично, те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век. Характерни за белетристичния подход на писателя са живата наблюдателност, усетът към характерни детайли, психологическото проникновение и склонността да се извеждат образи-типове на тогавашната действителност.

2. „Въображаема реалност“
Станислава Айви

10 български книги на Издателство "Колибри", които трябва да прочетете

„Въображаема реалност“ е риалити формат, създаден, за да спаси бъдещето на телевизията и да върне към екрана зрителите, пренаситени от досадно повтарящото се съдържание.

Екип от професионалисти решават да открият десетима участници от целия свят, които се намират в граничен момент от живота си, и да ги изпратят на малък самотен остров, забърквайки ги в многобройни ситуации, без те да знаят, че участват в телевизионна игра.

Събитията обаче не се случват по сценарий и претърпяват неочакван обрат – особено след като излизат наяве неподозирани истини и се оказва, че не само екипът обитава острова.

Една история за високата цена на воайорското общество, за начина, по който хората се променят в екстремни ситуации, и за възможността да получиш втори шанс в живота.

3. „Фигури“
Мария Попова

10 български книги на Издателство "Колибри", които трябва да прочетете

Съществуват безброй начини да изживееш живота си красиво.

Огромна част от красотата, огромна част от това, което ни тласка да търсим истината, произлиза от невидими връзки – връзки между идеите, между науките, между обитателите на конкретно време и конкретно място, между вътрешния свят на всеки новатор и следата, която той оставя по стените на пещерата на културата, между бледите фигури, които се разминават помежду си сред нощния пейзаж с леко, небрежно приятелско кимване, преди факлата на някоя революция да освети новия ден и преди клечката кибрит да е преминала от едни ръце в други.

Фигури изследва комплексните аспекти на любовта и търсенето на смисъл, като в рамките на четири века преплита житейските пътища на няколко исторически личности – голяма част от които жени, повечето от тях незаслужено потънали в периферията на историята. Разказът започва с астронома Йохан Кеплер и завършва с океаноложката Рейчъл Карсън. Между тях се простира галерия от художници, писатели и учени – Мария Мичъл, Хариет Хосмър, Емили Дикинсън, Ралф Уолдо Емерсън, Чарлз Дарвин, Уолт Уитман и др. Чрез своя живот те задават някои от най-важните въпроси: какво означава да оставим траен отпечатък в един несъвършен свят? Постиженията и признанието достатъчни ли са, за да сме щастливи? Гениалността ли е отговорът? А може би любовта?


4. „Аз обичам самата любов“
Елисавета Багряна, Избрана лирика

В тази книга поезията на Елисавета Багряна достига до българския читател по необичаен начин. Целта на съставителството е да я открием за себе си, (пре)прочитайки я. Съдържанието обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край.

Въпреки че хронологията на възникването на творбите е запазена, те не са подредени според вътрешните социокултурни и екзистенциални етапи и контексти, в които са публикувани. Премахнати са всички прагове на рецепцията, които биха могли да я обременят идеологически: граници (рамки), дати и пояснителни бележки – и произведенията са поднесени в пределно отворен и неограничен режим на четене (което може да тече и в обратна последователност – отзад напред).

Важно е художественото съзнание на Багряна, породило тази хармонична, тревожна, на места минорна и силно рефлективна лирика, да култивира у читателя взискателен вкус и българският език да бъде усетен през неговите сакрални звукови вибрации.

5. „Изгубени вещи“
Алберт Бенбасат

В сборника „Изгубени вещи“ по необичаен начин се разказва за наглед обичайни неща. Излезлите от употреба предмети (ютията на въглища, пишещата машина, пощенската картичка, старата книга), които мнозина са изхвърлили на боклука, крият много истории.

Смесвайки автобиографичното, приказното и гротесковото, авторът ги е дарил с втори живот и те стават част от човешките биографии, участват в тях както в делнични, така и в гранични, понякога съдбоносни моменти. Уж дребни – смешни и тъжни, – случайно завърнали се в паметта, историите на „изгубените вещи“ и на хората от градската маргиналия се разгръщат на фона на обществените промени и се нанизват в поредица от сюжети с екзистенциални послания, скрити дълбоко отвъд думите.

В разказите често участва и едно момиченце. Малката любопитна Ани става (съ)участник и своеобразен съдник в реалните и измислените приключения на своя дядо разказвач и неговите герои.

6. „За бавното живеене и насладата от живота“
Светлозар Желев

10 книги, които ни връщат към естествения ход на живота

Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена – реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории – също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта.

Георги Господинов 

Бавно. Събудете се бавно, оставете живота да потече във вените ви заедно с глътките чай или кафе. Прояснете мислите си, помислете за деня, за любим човек и любимо място. Отпийте от емоцията. Излезте и свършете нещо добро, накарайте някого да се усмихне, причинете щастие. Направете деня си. Вечерта идва, а с нея и спокойствието на нощта. Животът е ваш. Намерете и се насладете на красотата в него, създайте я, ако не ви стига. Прегърнете и целунете близък, обичайте. И прочетете няколко страници. Бавно и с удоволствие.

Светлозар Желев

7. „Обичай смело“
Енчо Керязов

10 български книги на Издателство "Колибри", които трябва да прочетете

Разговори с Александра Александрова

„Обичай смело“ е история, посветена на любовта към цирковото изкуство и преследването на мечтите. Чрез тази книга Енчо Керязов се потапя в спомените си и отново минава по дългия път, по който върви вече 30 години.

Книгата тръгва от най-ранните му спомени в спорта и акробатиката, минава през усърдния труд, който полага, за да се превърне в един от най-добрите еквилибристи в света, не пропуска да запознае читателите с големите хора, срещнали го по пътя към върха, стига до най-пищните циркови световни сцени и накрая прави неочакван завой до общината в град Ямбол.

Книгата припомня колко е важно да не спираме да гоним онова, на което усещаме, че принадлежим. Колкото и изненади да поднася животът, ако имаме необходимото търпение, накрая винаги ще се озовем при голямата любов, с мисълта за която сме заспивали и сме се будили дълги години.

Книгата се посвещава на всички мечтатели.


8. „Изнасилени от чудеса“
Радослав Парушев

Неоторизираната биография на „Ийгълс ъф Дет Метъл“

„Изнасилени от чудеса“ не е биографична книга за рок банда, чието име вероятно никога не сте чували.

Това е роман за рокендрол, наркотици, свобода, любов, приятелство, за планирано и извършено чудовищно престъпление и шеметно преследване между най-разнообразни групи от психопати на три континента.

Роман за сблъсъка между двете сякаш най-противоречиви, най-отдалечени по скàлата на нормалността исторически явления – рокендрола и радикалния ислям; безпощадна пародия на ценностните разломи в днешната цивилизация, на съвременните форми на употреба на фундаментални принципи и идеи. Жестоко ироничен, той е тревожен вик за граничното състояние на модерния свят.

А добрият стар лош Радослав Парушев този път е по-агресивен, по-анимационно забавен и политически по-некоректен от всякога.

9. „Розата на Балканите. Том 1 и Том 2“
Иван Илчев

10 български книги на Издателство "Колибри", които трябва да прочетете

Кратка българска история за любопитни читатели.

Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът – не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ – заслужава.

Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която да се чете като роман. Искаше ми се да нарисувам картина, по-различна от обичайно поднасяната в научните издирвания. Не съм сигурен колцина от сънародниците ни сега могат да се огледат в историческите проучвания и да кажат: „Това се отнася за мен“.

История, която да не съдим с днешните ни мимолетни пристрастия, а която да обглеждаме любовно и с разбиране. Да се отдалечим от нея и да присвием очи, за да опитаме да разберем цялото, което се крие зад донейде хаотичните факти, събития и непредсказуемите действия на отделни личности.

Иван Илчев

10. „Преходът. България 30 години по-късно“
Колектив

10 български книги на Издателство "Колибри", които трябва да прочетете

Тази книга е една кратка равносметка на постигнатото и непостигнатото в различни области на обществения живот в България през последните трийсет години, определяни от едни като завършил, от други като незавършил, от трети като перманентен преход от диктатура към демокрация. Мнението си по тези нелесни въпроси са изразили откровено и (без)пристрастно следните небезизвестни автори (по азбучен ред, от А до Н):

Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, Иван Кръстев, Иван Стамболов-Сула, Искра Баева, Мария Василева, Михаил Иванов, Николай Михайлов.

Идеите и размислите им, спомените и предвижданията им са разнообразни като професиите и като политическите им убеждения. Със сигурност не всичко – и не всички – ще се харесат на всички. Но нека тези, които обичат да казват „И това ако е демокрация“ и „Каква ти свобода на словото“, или, ако обобщим, „Ние ли се криво помолихме…“, да се запитат можеше ли тази книга да излезе преди трийсет години. И ако да, какво щеше да се случи със замесените лица. Тук впрочем оптимистът би казал: „Е, никога не е късно“ и „Знае ли човек“, или, ако обобщим: „Казва ли ти някой“. Във всички случаи бъдещето ни очаква. И ако перифразираме популярната песен от „онова време“, можем да кажем: „Пак ще се срещнем след трийсет години“.


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *