Когато си мислите за велики писатели, едва ли наум ви идват имената на Димитър Стоянов, Ерик Блеър или Франсоа-Мари Аруе. Но това са все имена на емблематични автори – Елин Пелин, Джордж Оруел и Волтер. Трудно обаче бихме се досетили.
Тяхното творчество е отстояло контурите на времето и е познато и до днес. Подписано не с техните собствени имена, а с псевдоними, зад които се крият интересни истории.
Днес ще ви запознаем с 10 автори, които са решили да използват псевдоними вместо собствените си имена и ще разкрием какво се крие зад тези им решения.
1. Марк Твен
Когато бил на около 20 години, Самюъл Лагнхорн Клемънс работил като лоцман по река Мисисипи. За да бъде безопасно пътуването с плавателен съд, водата трябвала да бъде дълбока около 2 разтега (около 4 метра), и била измервана по линия. Когато водата достигнела втората линия, работниците извиквали „Mark Twain!”, за да оповестят, че водата е достатъчно дълбока. По-късно Самюъл Клемънс взима този термин, когато започва да пише хумористичните си творби и така псевдонимът остава.
2. Елин Пелин
Преди за първи път да се подпише като Елин Пелин под стихотворението „Тихи дъги“, Димитър Иванов Стоянов използва други псевдоними като Мито Йотов, Чер Чемер и други. Авторът споделя, че се е натъкнал на израза „Елин пелин“ от една народна песен и изразът му се харесва по благозвучност и оригиналност и така решава да го използва, макар сам да не знаел значението на думата „елин“.
3. Стан Лий
Като по-млад, Стенли Мартин Лийбър искал да стане сериозен литературен писател, но първоначално започнал да пише комикси. Затова решил да използва псевдонима Стан Лий за творбите си за деца и да запази истинското си име за по-сериозното писане по-късно. Той обаче се превръща в най-големия писател на комикси. В крайна сметка легендата на Marvel променя законното си име на Стан Лий.
4. Касандра Клеър
Джудит Ромелт била в гимназията, когато написала романа „Красивата Касандра“ по история на Джейн Остин със същото заглавие. Тя по-късно започнала да пише фен фикшън онлайн и избрала за потребителско име Касандра Клеър. Запазва името и когато публикува първия си роман.
5. Волтер
Макар да няма конкретни доказателства за произхода на псевдонима на този велик писател, се предполага, че Франсоа-Мари Аруе отхвърля фамилното си име Аруе заради обтегнати отношения със собствения си баща. Друга популярна теория е, че Волтер всъщност е анаграма на фамилното му име, преведено на латински език.
6. Сирак Скитник
Зад артистичния псевдоним на този български писател и художник се крият две противоречия. Панайот Тодоров е рожденото име на твореца, който, освен че не бил сирак, приятелите му казват, че не бил и скитник. Той споделя, че идеята за псевдонима идва през един летен ден в Троянския манастир, когато младежката му самота спонтанно свързва думите „сирак“ и „скитник“.
7. Джордж Оруел
Преди да напише „Фермата на животните“ и „1984“, Ерик Блеър издава мемоара „На дъното в Париж и Лондон“ през 1933 г. Решил да използва псевдоним, за да не засрами семейството си, тъй като израснал в бедност. Като почитател на английските традиции, считал, че Оруел звучало като уважавано британско име.
8. Христо Смирненски
Когато е едва 16-годишен, Христо Измирлиев сътрудничи на няколко хумористични издания, където публикува творби под псевдонима Ведбал. През 1917 г. обаче пише тъжно стихотворение по случай смъртта на негов приятел, загинал на фронта. Смята, че не би било подходящо под такова сериозно произведение да стои името Ведбал и така се ражда Смирненски. Този му псевдоним произхожда от неговото фамилно име – Измирлиев от турския град Измир, което преведено на гръцки език е Смирна.
9. Дж. К. Роулинг
Авторката на бестселърите от поредицата за Хари Потър използва няколко различни имена през цялата си кариера. Първоначално издателите се опасявали, че малките момчета нямали да искат да четат фентъзи книги, които били писани от женски автор. Тя имала две вместо три имена, затова взела „К“-то от името на баба си Катлийн и така се родил псевдонимът ѝ.
10. Радой Ралин
За първи път Димитър Стефанов Стоянов използва псевдоним през 1939 г. в списание „Българска реч“ под стихотворението си „Моята любов“. Той е осиновено дете и решава да използва псевдонима Димитър Радин в почит на биологичната му майка Рада. Коректорът на списанието обаче допуска грешка и вместо Радин отпечатва Ралин. Това се харесва на автора и той решава да продължи да използва това име, а малко по-късно решава за първо име да използва мъжкия вариант на Рада – Радой.
Михаил е студент по „Журналистика“. Описва се като човек с много свободно време и още по-свободен дух. Вдъхновяват го музиката, литературата, киното… Убеден, че не хлябът, а културата прави човека.
