Индия е микс от ярки, пъстри цветове, усмихнати и вежливи хора, аромат на всевъзможни подправки и лудница по пътищата! Страна, която наистина има с какво да изненада всеки, решил да я посети. Но какво всъщност я прави толкова отличителна?
И в други страни се говори на хинди, не само в Индия се практикува Аюрведа, но какво можеш да видиш и да чуеш именно там? В този материал ще споменем първите 10 неща, за които ние се сетихме, но със сигурност има още много. Всяко едно от тях може да приемеш като причина да отидеш там и да го видиш със собствените си очи.
Това е страна, за която казват, че или се влюбваш в нея от първата среща, или никога повече не би повторил. Но какво може да те подтикне да предприемеш своето пътешествие дотам? Прочети тук:
1. Отношението към кравите
В Индия кравата се счита за свещено животно от много индуисти. Няма местен, който да се отнася непристойно към представител на този вид. Вярва се, че кравата олицетворява майчинството, щедростта и ненасилието. Точно това е причината понякога индийците да се отнасят към нея дори по-добре, отколкото към някой човек например.
На кравите сякаш всичко им е позволено – ако видиш крава на пътя, не я избутваш, за да се махне, а кротко я заобикаляш. В голяма част от Индия съществуват строги ограничения върху клането на крави, макар законите да се различават в отделните щати.
В страната действат и системи за идентификация и регистрация на добитъка, но популярното твърдение, че всяка индийска крава притежава собствена лична карта със снимка, е по-скоро преувеличение.
2. Жената е богиня
Образът на жената в индийската религиозна традиция буди силна доза възхищение и страхопочитание. Женското начало заема изключително важно място в индуизма, където редица от най-почитаните божества са женски – Дурга, Лакшми, Сарасвати, Кали.
Но това се отнася до по-глобалното и духовно разбиране за ролята на жената в света. В обикновеното ежедневие нещата могат да стоят различно. Много различно!
Индия продължава да се сблъсква със сериозни проблеми, свързани с насилието над жени, дискриминацията и неравенството между половете. Именно този контраст между почитането на женското начало в религията и положението на част от жените в реалния живот е една от големите особености на индийското общество.
3. Хиджри
С това трудно за произнасяне от европеец име е известна една от най-старите и характерни общности в Южна Азия. Хиджрите имат дълбоки исторически и културни корени, а сред тях има трансджендър и интерсекс хора, както и хора с други полови идентичности.
През 2014 г. Върховният съд на Индия признава правото на трансджендър хората да се самоопределят като мъже, жени или представители на трети пол.
Отличителна черта на много хиджри са дрехите в ярки цветове и силният грим на лицето. Ако си заседнал в трафика някъде в Индия, е напълно възможно между колите да се движат хиджри и да почукат на стъклото ти с молба за някоя монета.
От векове те присъстват и при сватби и раждания, където изпълняват песни и благославят семействата. В традиционните вярвания на хиджрите се приписва способността както да носят благословия и късмет, така и да отправят проклятия.
4. Женитба за дърво
Вярванията на част от индийците за определени събития в живота са силно обвързани с астрологията. Точно това е причината да попаднеш на истории как жена се „омъжва“ за бананово дърво например.
Практиката е свързана с т.нар. Mangala Dosha, или манглик – астрологично положение, което се определя от позицията на Марс в определени домове в хороскопа. Според традиционните вярвания то може да донесе проблеми в бъдещия брак.
Един от ритуалите, използвани за неутрализирането на неблагоприятното влияние, е символичен брак с дърво или друг неодушевен обект. След изпълнението на ритуала се смята, че неблагоприятното влияние е преодоляно и човекът може спокойно да сключи истински брак.
5. Сватбата
След като вече са пречистили своята енергия, младоженците трябва да насрочат дата, на която да се случи тяхната сватба. Как се избира тя? При много традиционни индуистки сватби това става след консултация с астролог, който определя благоприятен момент за церемонията.
Хороскопите могат да имат значение и при избора на партньор, особено при традиционно уредените бракове. Но в огромна и разнообразна страна като Индия няма как всички да следват едни и същи правила.
Самото събитие пък може да включва няколко различни церемонии преди същинската сватба. Та, поканят ли те на традиционна индийска сватба, приготви си най-удобните обувки и търпение – празненствата могат да продължат не само 5 – 6 часа, а понякога и няколко дни.
6. Бинди
Индия е страна, в която по външния вид понякога можеш да разпознаеш семейното положение на една жена. Един от най-разпознаваемите индийски символи е биндито – характерната точка или украшение върху челото.
Противно на широко разпространеното схващане обаче, биндито не означава задължително, че жената е омъжена. То има различно религиозно, културно и декоративно значение и се носи и от неомъжени жени.
По-категоричен знак за семейно положение в редица индуистки общности е синдурът – червен или оранжево-червен прах, който омъжената жена поставя в пътя на косата си. Традицията е на векове и остава разпознаваем символ на брака в много части на Индия.
7. Очната линия като защита от уроки
След като стана дума за сватби, нека обърнем внимание и на друг ритуал, свързан със събитие, което често идва след бракосъчетанието – появата на дете.
В някои индийски семейства съществува традиция около очите на новороденото да се поставя тъмна линия, наречена kajal или surma. Понякога вместо това върху лицето на детето се поставя малка черна точка. Целта няма нищо общо с разкрасяването.
Вярва се, че така бебето е предпазено от „лоши очи“, или nazar, и негативна енергия. Прави се с желанието да бъде защитен новият живот, който е крехък и тепърва опознава света, в който е попаднал.
Традицията обаче крие и риск. Някои традиционно приготвяни продукти от типа kohl, kajal или surma могат да съдържат олово, което е токсично и особено опасно за малките деца. Затова културната практика и медицинската безопасност в този случай не бива да се смесват.
8. Без национален език?
Изненадващо, но факт! Страната, която е най-населената в света, няма национален език.
Това обаче не означава, че няма официални езици. Хинди, изписван на деванагари, е официалният език на Съюза, а английският също продължава да се използва за официални цели. Конституцията на Индия признава още 22 езика в своето Осмо приложение.
Езиковото разнообразие е огромно. При преброяванията са регистрирани хиляди названия на майчини езици, диалекти и говори, които впоследствие се обединяват в по-големи езикови групи. Хинди е най-разпространеният, но далеч не всеки индиец го използва като майчин език. Сред широко разпространените езици са още бенгалски, маратхи, телугу, тамилски, гуджарати, урду и много други.
Та, тук можеш да не се разбереш на много езици, но не пречи да опиташ – случайно би могло да попаднеш именно на този индиец, с когото да говорите на един и същи език. Ако ли не, ръцете винаги помагат. 😉
9. „Намасте!“
Един от най-разпознаваемите индийски поздрави безспорно е „Намасте!“. Използва се при среща, а характерният жест със събрани пред гърдите длани е познат далеч извън пределите на страната.
Думата идва от санскрит и изразява поклон или почит към човека отсреща. Често може да срещнеш и по-поетичния превод „Божественото в мен поздравява божественото в теб“, макар той да е по-скоро духовна интерпретация, отколкото буквалното значение на думата.
Не се изненадвай, ако го чуеш от напълно непознат индиец. Това е знак на уважение, признание и добро отношение. Дори самият ти може да се престрашиш и да го използваш – едва ли ще остане неприет.
10. Постите
Нерядко можеш да срещнеш в Индия хора, които спазват определен пост. А това не означава непременно пълно гладуване. В индуизма съществуват различни форми на пост – от пълно въздържане от храна за определен период до отказ от конкретни продукти или приемане само на определени храни.
Причините също могат да бъдат различни – религиозен празник, почит към определено божество, духовно пречистване или изпълнение на обет.
Може би най-известният индиец, свързван с постите, е Махатма Ганди – една от централните фигури в борбата за независимост на Индия от британското управление. При него обаче постът има и друго измерение. Ганди многократно го използва като средство за политически и морален натиск и като част от философията си за ненасилие. Така една практика с древни религиозни корени получава и съвсем различна роля в по-новата история на Индия.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
