10 литературни шедьовъра на XXI век

Книжарниците са по-пълни от всякога, а изборът на следващата книга сякаш става все по-труден. Новите заглавия идват едно след друго, издателският ритъм е все по-бърз и дори забележителна книга може да потъне за години, преди читателите да я открият отново. От тази идея тръгва италианският журналист, писател и литературен критик Вани Сантони в своя избор на десет литературни шедьовъра на XXI век.

Селекцията е публикувана на културните страници на вестник „Corriere Fiorentino“ под заглавието „Dieci capolavori per noi“ („Десет шедьовъра за нас“). Изданието е тосканската редакция на „Corriere della Sera“, която от 2008 г. отразява Флоренция и региона. Самият Вани Сантони е роден в Монтеварки, живее във Флоренция, пише романи и редовно присъства на страниците на „Corriere“.

Подборът му ни отвежда от Унгария, Полша, Румъния и България до Великобритания, Съединените щати и Латинска Америка. Сред десетте заглавия е и „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. А финалният въпрос остава отворен: ако трябва да посочим един роман на века досега, кой би бил той?

1. „Последният самурай“
Хелън Деуит

Заглавието лесно може да подведе. Романът няма общо нито със самурайска история, нито с едноименния холивудски филм с Том Круз, който всъщност излиза три години след книгата. В центъра са Сибила, самотна майка с необикновен ум, и синът ѝ Лудо – дете чудо, което още от съвсем малко поглъща езици, математика, класическа литература и всичко, до което успява да се добере.

„Последният самурай“ е дебютният роман на Хелън Деуит и излиза през 2000 г. След първоначалното признание книгата постепенно изчезва от широкия литературен разговор, а през 2016 г. New Directions я връща в обращение с ново издание. Точно тази съдба я прави особено подходяща за тезата на Сантони: една голяма книга понякога трябва да бъде открита два пъти.

2. „Сатанинско танго“
Ласло Краснахоркаи

„Сатанинско танго“ се появява в Унгария през 1985 г. като дебютния роман на Ласло Краснахоркаи. Четири десетилетия по-късно името му вече стои сред най-значимите в съвременната европейска литература, а през 2025 г. той получава Нобеловата награда за литература. Шведската академия отличава творчеството му за силата, с която отстоява изкуството сред усещането за апокалипсис.

„Сатанинско танго“ разказва за разпадаща се общност в провинциална Унгария, чиито жители се вкопчват в обещанието за спасение, когато се появява човек, смятан за мъртъв. Мрачният свят, черният хумор и дългите, хипнотични изречения по-късно намират свой кинематографичен еквивалент. Бела Тар превръща романа в легендарния си черно-бял филм от 1994 г., дълъг повече от седем часа, а Краснахоркаи участва в сценария.

3. „Карай плуга си през костите на мъртвите“
Олга Токарчук

За връх в творчеството на Олга Токарчук често е сочен монументалният роман „Книгите на Яков“. Вани Сантони обаче избира друга нейна книга – „Карай плуга си през костите на мъртвите“, публикувана за първи път през 2009 г. Това е по-кратък и на пръв поглед по-достъпен път към света на полската писателка, но зад криминалната интрига се крият много повече пластове.

Главната героиня Янина Душейко живее в отдалечен район край полско-чешката граница, занимава се с астрология, превежда Уилям Блейк и защитава животните с почти религиозна страст. Когато местни мъже започват да умират при загадъчни обстоятелства, границите между детективски роман, философска притча, екологичен сюжет и черна комедия постепенно се размиват. Токарчук е носител на Нобеловата награда за литература за 2018 г., а способността ѝ да преминава между различни светове и гледни точки е сред характерните черти на нейното творчество.

4. „Ослепително“
Мирча Картареску

Мирча Картареску изгражда „Ослепително“ в продължение на повече от десетилетие. Трилогията се появява в Румъния между 1996 и 2007 г. и превръща Букурещ, паметта, детството, тялото, сънищата и историята в части от огромна литературна конструкция. Реалното и фантастичното постоянно сменят местата си, а автобиографични следи се преплитат с халюцинации, митология и образи, които сякаш идват от сън.

Италианската съдба на книгата е важна част от избора на Сантони. Издателство Voland поема риска да представи огромната творба на Картареску пред местната публика, а постепенно писателят се превръща в един от най-разпознаваемите автори на съвременната румънска литература извън родината си. През 2025 г. първата част от „Ослепително“ получава и ново английско издание в Penguin Classics – още един знак за международния живот на произведение, започнало своя път близо три десетилетия по-рано.

5. „Физика на тъгата“
Георги Господинов

Тук идва българската следа в селекцията. Вани Сантони познава добре творчеството на Георги Господинов и припомня огромния международен успех на „Времеубежище“. Италианското издание на романа печели Европейската награда „Стрега“ през 2021 г., а две години по-късно английският превод на Анджела Родел носи на Господинов и Международната награда „Букър“.

Сантони обаче избира друга книга. За него истинският шедьовър на Господинов е „Физика на тъгата“. Романът излиза в България през 2011 г., а през 2013 г. е публикуван и в Италия. Минотавърът, лабиринтът, детството, социализмът, личната и чуждата памет преминават през книгата като части от общ механизъм на тъгата. Разказът прескача между времена, истории и гледни точки, но зад сложната конструкция стои разпознаваем човешки страх – че преживяното може да изчезне, ако никой не го разкаже.

6. „Моята година на почивка и релакс“
Отеса Мошфег

Какво би станало, ако човек реши да проспи живота си, докато светът около него стане по-поносим? Отеса Мошфег изгражда точно такава героиня в романа си от 2018 г. Тя е млада, красива, финансово обезпечена, живее в Манхатън и постепенно стига до план за почти непрекъснат сън с помощта на цял арсенал от лекарства.

Зад абсурдната идея стои безмилостен портрет на самотата, консуматорската култура и отчуждението в Америка в началото на новото хилядолетие. Мошфег разказва историята с мрачен хумор и героиня, която рядко търси одобрението на читателя. Книгата е публикувана от Penguin Press през 2018 г. и се превръща в един от романите, с които името на писателката достига до широка международна аудитория.

7. „Годината на магическото мислене“
Джоан Дидиън

На 30 декември 2003 г. съпругът на Джоан Дидиън, писателят Джон Грегъри Дън, умира внезапно от сърдечен удар. Двамата са заедно почти четири десетилетия. От опита на Дидиън да осмисли загубата се ражда „Годината на магическото мислене“ – една от най-влиятелните книги за скръбта, паметта и начина, по който разумът реагира, когато познатият свят внезапно се разпадне.

Книгата излиза през 2005 г. и още същата година печели Националната награда за книга на САЩ в категорията за нехудожествена литература. Дидиън превръща личната трагедия в прецизно наблюдение върху загубата, без сантиментален натиск. При Сантони мястото ѝ сред шедьоврите на века показва и нещо друго: голямата литература надхвърля границите между роман, мемоар и документален разказ.

8. „Облакът атлас“
Дейвид Мичъл

Шест истории, различни времена, различни жанрове и конструкция, която се затваря като сложна литературна матрьошка. „Облакът атлас“ на Дейвид Мичъл започва през XIX век, преминава през Европа и Америка на XX век, стига до футуристична Корея и продължава към далечно постапокалиптично бъдеще. Всяка история прекъсва в ключов момент, за да отстъпи място на следващата, а после романът тръгва обратно към началото.

Книгата е публикувана през 2004 г. и достига до краткия списък за наградата „Букър“. Шестте разказа са написани с различен език и в различна жанрова традиция, но постепенно между тях се появяват връзки, които превръщат романа в разказ за властта, свободата, насилието и човешкия стремеж към съпротива.

През 2012 г. книгата стига и до киното в мащабна адаптация на Лана и Лили Уашовски и Том Тиквер. За Сантони обаче голямото постижение остава на страницата – в архитектурата на роман, който превръща шест отделни свята в една история.

9. „2666“
Роберто Боланьо

Роберто Боланьо умира през 2003 г., преди най-мащабният му роман да бъде публикуван. „2666“ излиза посмъртно през следващата година и е разделен на пет части. В центъра постепенно се очертава измисленият мексикански град Санта Тереса, зад който ясно се разпознава Сиудад Хуарес и историята на многобройните убийства на жени там.

Пътят до този център обаче минава през литературни критици, загадъчен германски писател, журналист, преподавател, европейска история и огромен кръг от персонажи. Романът непрекъснато разширява мащаба си, докато литературата и насилието се оказват части от една и съща картина. Още с появата си „2666“ е посрещнат като кулминация в творчеството на Боланьо, а днес книгата остава сред произведенията, с които най-често се свързва името му.

При Сантони именно тук започва финалният двубой. Ако трябва да се търси романът на XXI век досега, „2666“ е единият от двамата големи претенденти.

10. „Аустерлиц“
В. Г. Зебалд

Другият претендент е „Аустерлиц“ на В. Г. Зебалд. Романът е публикуван през 2001 г., същата година, в която германският писател загива при автомобилна катастрофа. Това е последният му роман и творба, в която характерният му начин на писане достига изключителна сила.

Жак Аустерлиц пристига като дете във Великобритания с един от транспортите, спасили еврейски деца от нацистка Европа. Израснал далеч от истинското си семейство и минало, години по-късно той започва да възстановява собствената си история. Разказът преминава през гари, библиотеки, крепости, градове и стари фотографии, а паметта се връща на фрагменти. Срещите между Аустерлиц и неназования разказвач се разгръщат в продължение на десетилетия и отвеждат от Лондон и Антверпен до Прага и Париж.

Вани Сантони оставя въпроса между „2666“ и „Аустерлиц“ без окончателен отговор. Боланьо събира в огромен роман традиции, които водят назад към големите латиноамерикански експерименти на XX век. При Зебалд Сантони вижда по-скоро начало – книга, чието влияние върху съвременната литература тепърва може да бъде измерено.

Затова и последната присъда остава за бъдещето. Кои от днешните книги наистина ще се окажат шедьоврите на XXI век, ще стане ясно след десетилетия. Засега тези десет дават достатъчно добра причина да започнем да четем.