Рихард Вагнер е велик композитор и една от най-драматичните и противоречиви личности в историята на европейската култура. Животът му е изпълнен със страст, скандали, бягства, любовни драми, огромни амбиции и непрекъснато търсене на величие. Гениален новатор в музиката, но с труден, егоцентричен и често скандален характер, Вагнер живее така, както композира – крайно, емоционално и без много компромиси.
Връзките му разрушават приятелства и бракове, идеите му предизвикват бурни реакции, а личността му оставя силно впечатление у всеки, който се доближи до него. Той пише музика, която променя изкуството, театъра и начина, по който хората преживяват емоцията на сцената. Именно затова и до днес името му остава символ както на музикален гений, така и на необикновена, бурна и дълбоко човешка съдба. Най-интересните факти от живота му сме събрали в следващите редове.
1. Раждането
Вилхелм Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг, в Кралство Саксония, тогава част от Рейнската конфедерация. Семейството му живее на улица „Брюл“ № 3, в еврейския квартал на Лайпциг. Той е последното, девето дете в семейството на Карл Фридрих Вагнер – чиновник в полицейската служба в Лайпциг, и домакинята Йохана Розине Пец.
2. Вторият баща
Карл умира от коремен тиф шест месеца след раждането на Рихард. След това майка му Йохана заживява с приятеля на съпруга си – актьора и драматург Лудвиг Гайер. През август 1814 г. Йохана и Гайер вероятно се женят, въпреки че в църковните регистри на Лайпциг не са открити документи за това. Тя и децата се местят в резиденцията на Гайер в Дрезден. До четиринадесетгодишна възраст Вагнер е известен като Вилхелм Рихард Гайер. Вероятно е смятал Гайер за свой биологичен баща.
3. Детството
Когато семейството се премества в Дрезден, малкият Рихард попада в много по-различна среда, близо до театъра, актьорите и сценичния живот. Още като дете той прекарва време зад кулисите, гледа репетиции, дори участва в някои представления на своя доведен баща и е впечатлен от драматичната атмосфера на сцената.
Интересно е, че той не е типичното „дете чудо“. Не показва изключителен музикален гений още от малък, а развитието му е по-бавно и по-интелектуално. В училище не е особено дисциплиниран ученик. Проявява силен интерес към литературата, древните митове и драмата, но не обича строгите правила. Още в детските му години личи силна емоционалност и нужда от признание. От малък търси внимание, драматични жестове и усещането, че е различен от останалите. Тази черта остава с него през целия му живот.
4. Образованието
В края на 1820 г. е записан в училището на пастор Ветцел в Посендорф, близо до Дрезден, където получава уроци по пиано от своя учител по латински. Затруднява се да свири правилна гама и предпочита да свири театрални увертюри по слух. След смъртта на Гайер през 1821 г. е изпратен в Кройцшуле – пансиона на Дрезденския Кройцхор. На деветгодишна възраст е силно впечатлен от готическите елементи на операта „Вълшебният стрелец“ на Карл Мария фон Вебер.
Първото му творческо начинание е трагедията, наречена „Лойбалд“. Започната през 1826 г., пиесата е силно повлияна от Шекспир и Гьоте. Вагнер е решен да я композира и убеждава семейството си да му позволи уроци по музика. През 1827 г. семейството се завръща в Лайпциг. Първите уроци по хармония на Вагнер са при Кристиан Готлиб Мюлер. През януари 1828 г. за първи път чува Симфония № 7, а след това и Симфония № 9 на Бетовен. Композиторът се превръща в основно вдъхновение и Вагнер написва клавирна транскрипция на Симфония № 9.
5. Връзките
След завръщането си в Лайпциг през 1834 г. заема кратка длъжност като музикален директор в операта в Магдебург. Там се влюбва в една от водещите актриси – Кристине Вилхелмине „Мина“ Планер. Мести се с нея в Кьонигсберг, където тя му помага да получи ангажимент в театъра. Двамата се женят в църквата в Трагхайм на 24 ноември 1836 г. През май 1837 г. Мина го напуска заради друг мъж.
През юни 1837 г. той се мести в Рига, където става музикален директор на местната опера. В това си качество ангажира сестрата на Мина, певицата Амали, в театъра и възобновява отношенията си с Мина. До 1839 г. двойката е натрупала толкова големи дългове, че бяга от Рига заради кредиторите. Първоначално двамата предприемат бурно морско пътуване до Лондон, а след това се установяват в Париж и остават там до 1842 г. След това живеят в изгнание в Швейцария, а дистанцията помежду им става още по-голяма. Макар официално да остават женени до смъртта на Мина през 1866 г., реално живеят разделени през последните години.
Една от най-известните връзки в живота му е с Матилде Везендонк – съпруга на богатия търговец Ото Везендонк, който подпомага финансово композитора. Вагнер се влюбва силно в Матилде, докато живее близо до семейството им в Цюрих. Тя е интелигентна, образована и силно впечатлена от творчеството му. Между двамата се развива дълбока емоционална и вероятно романтична връзка. Когато Мина открива писма между Вагнер и Матилде, избухва огромен скандал и отношенията им окончателно се разпадат.
Най-важната жена в по-късния му живот обаче става Франческа Гаетана Козима Лист. Историята им предизвиква голям скандал в културните среди. Козима е дъщеря на великия композитор Франц Лист и по онова време е омъжена за диригента Ханс фон Бюлов – един от най-големите поддръжници на Вагнер. Въпреки брака си, Козима започва връзка с композитора и му ражда деца още преди официално да се раздели със съпруга си.
Скандалът е огромен, защото фон Бюлов продължава да дирижира музиката на Вагнер дори след като разбира за изневярата. След смъртта на Мина и официалния развод на Козима, двамата се женят през 1870 г. Тя се превръща в най-близкия му човек през последните години от живота му. Тя е негова съпруга, организатор, архивист и защитник на наследството му.
6. Владетелят
Отношенията между Вагнер и Лудвиг II Баварски са сред най-необичайните и обсъждани връзки между артист и владетел в европейската история. Когато двамата се срещат през 1864 г., Вагнер е на около 50 години и се намира в тежко положение. Той е прочут композитор, но също така е затънал в огромни дългове, преследван от кредитори и постоянно принуден да сменя местата, където живее. Много театри не искат да работят с него, а репутацията му е на гениален, но скандален и труден човек.
По същото време младият Лудвиг II току-що е станал крал на Бавария едва на 18 години. Още като юноша той бил напълно обсебен от музиката на Вагнер. За младия крал Вагнер бил почти пророк на германското изкуство и романтичния идеал. След възкачването си на трона Лудвиг веднага нарежда Вагнер да бъде открит.
При първата им среща кралят се държи като възторжен почитател. Лудвиг започва да издържа Вагнер финансово. Плаща дълговете му, осигурява му къща, слуги, пари за работа и спокойствие за композиране. Отношенията им обаче бързо предизвикват огромно напрежение в баварския двор и правителството. Мнозина министри смятат Вагнер за опасен авантюрист, който манипулира младия крал.
Започват спекулации за силната емоционална зависимост на краля от композитора. Лудвиг идеализира Вагнер и го възприема като изключителна фигура в германското изкуство. Под натиска на министрите и обществения скандал Лудвиг в крайна сметка е принуден да помоли композитора да напусне Мюнхен.
Това обаче не прекратява отношенията им. Кралят продължава да го подпомага финансово и да поддържа контакт с него години наред. След смъртта на Вагнер, Лудвиг остава дълбоко разтърсен. А само три години по-късно самият крал умира при мистериозни обстоятелства.
7. Луксът
Вагнер имал силна нужда от комфорт и лукс, дори когато бил напълно разорен. Докато бягал от кредитори из Европа, поръчвал скъпи копринени дрехи, изискани мебели и специални парфюми. Често убеждавал богати приятели и покровители да плащат сметките му, защото вярвал, че творец от неговия мащаб има нужда от особена среда. В социалните отношения умеел да печели хората и да ги въвлича в собствените си проекти. Някои богати почитатели и покровители финансират живота му с години.
8. Театърът
Той бил изключително чувствителен към шум. Понякога реагирал остро на звуци около себе си, особено докато работел. Искал абсолютна тишина и можел да стане агресивен, ако не я получи. Мразел да дирижира в рутинни условия. Не обичал стандартния оперен свят на своето време и смятал, че повечето театри развалят музиката му. Именно затова създава Байройтския фестивален театър – театър, в който контролира почти всичко: осветление, акустика, разположение на оркестъра и цялостното преживяване на публиката.
Той е сред композиторите, които настояват публиката да стои в пълна тъмнина по време на спектакъл. Днес това ни изглежда нормално, но през XIX век хората често разговаряли, хранели се и се разхождали по време на опера. Вагнер искал зрителите да бъдат напълно потопени в драмата.
9. Кучетата
Кучетата присъстват постоянно в ежедневието, писмата и дори в творческия процес на композитора. Сред най-известните му кучета са нюфаундлендите Робер и Рус. Вагнер бил изключително привързан към тях и често прекарвал дълго време в наблюдение на реакциите им към музика. Той често им приписвал особена чувствителност към настроенията и музиката.
За него кучетата били повече от домашни любимци. Те символизирали вярност и емоционална чистота – качества, които високо ценял. В живота си непрекъснато се карал с приятели, покровители, диригенти и роднини, но към кучетата проявявал много повече търпение и нежност.
В дома му почти винаги имало кучета. Той често разговарял с тях и се държал с тях като с членове на семейството. И въпреки силната си чувствителност към звуците около себе си, кучетата явно не го дразнели по същия начин. В писма и бележки ги описвал с почти поетична емоционалност, каквато рядко използвал дори за хора.
10. Смъртта
Рихард Вагнер умира от сърдечен удар на 69-годишна възраст на 13 февруари 1883 г. в двореца Ка’ Вендрамин Калерджи. Според по-късни слухове, инфарктът бил свързван със спор с Козима относно предполагаемия му любовен интерес към певицата Кари Прингъл, но тази версия няма сигурни доказателства. След като погребална гондола пренася останките му по Канале Гранде, тялото му е откарано в Германия, където е погребано в градината на вила „Ванфрид“ в Байройт.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.

