8 декември е от датите, които студентите чакат с нетърпение – не само заради парти атмосферата, а заради усещането за общност, свобода и онзи специфичен дух, който всяко поколение носи. Празникът има дълъг път зад гърба си: започва като сериозен академичен ден, но днес е смесица от традиции, истории, спонтанни пътувания, шумни нощи и приятното чувство, че поне за 24 часа книгите остават на заден план. В следващите 10 факта ще видиш как се е трансформирал през годините и защо остава толкова специален за всички, минали през студентските години.
1. Празнуването започва през 1903 г.
Първото официално отбелязване е свързано със Софийския университет и е през 1903 г. Това събитие е организирано по повод 15-годишнината от основаването на висшето учебно заведение и се провежда в салона на читалище „Славянска беседа“ в центъра на София. Тази дата се смята за начало на традицията, която по-късно прераства в национален студентски празник. Първите чествания включват речи, академични събрания и официални церемонии, които очертават формалния тон на празника.
2. Решението за патронния празник е през 1902 г.
Академичният съвет на тогавашното Висше училище взема решение да приеме за свой патрон Св. Климент Охридски. Датата, свързана с неговата памет (по стар стил 25 ноември), е утвърдена за университетски празник още през 1902 г. Този избор е логическо продължение на идеята за свързване на образованието с българската културна и просветна традиция.
3. Св. Климент Охридски е символ на просветата
Св. Климент е сред най-значимите средновековни книжовници и просветители в българската история. Изборът му като патрон на Софийския университет е символичен и показва стремежа на академичната общност да поддържа връзката между образованието и родната културна традиция. Официалната позиция на университета подчертава ролята на светеца като защитник на знанието и духовността, което прави празника не само формално събитие, а повод за рефлексия върху образователните ценности.
4. Преминаването към Григорианския календар измества датата
България официално приема Григорианския календар през 1916 г. Поради изместването между стария (юлиански) и новия календар празникът, който по стар стил е бил на 25 ноември, започва да се отбелязва на 8 декември по нов стил. Така се утвърждава датата на „университетския ден“ в новия календар и започва да се възприема като национален празник за студентите в цялата страна.
5. След 1944 г. празникът е отменен
След политическите промени през 1944 г. официалните чествания на 8 декември са прекъснати. Като международен акт, денят 17 ноември – Международен ден на студентите, свързан с трагичните събития в Прага през 1939 г., започва да придобива внимание и в България. Практиката на честване е променяна в различни епохи, в зависимост от политическите и обществени условия, като в някои периоди празникът губи видимостта си, а в други се използва за международно студентско признание.
6. През 1962 г. 8 декември е възстановен като студентски празник
В началото на 60-те години на XX век традицията за честване на 8 декември е възстановена. 1962 година често се посочва като момент на официално връщане на празника в академичния календар. Това решение се възприема като акт на уважение към историческата традиция на първото висше училище в България и към символичната фигура на Св. Климент.
7. Патронният празник и общият студентски празник се различават
Историческите промени в църковния и гражданския календар водят до разграничаване на празниците: 25 ноември (по стар стил) се възприема като част от патронните чествания на университета, докато 8 декември остава светска, обща дата за всички студенти. Тази практика се отразява и в официалните хронологии на Софийския университет, както и в публикации за националния студентски празник.
8. От 1994 г. 8 декември е неучебен ден за студентите
На заседание на Съвета на ректорите през 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде обявен за неучебен ден. Така се утвърждава практиката да се празнува ежегодно и да бъде част от студентския календар в цялата страна. Това позволява на поколенията студенти да планират участие в академични и социални събития без да нарушават учебния процес.
9. Начинът на празнуване се е променял през времето
Преди години 8 декември е бил по-скоро тихо академично събитие – речи, събрания и официални церемонии. Днес обаче празникът е повод за истинска студентска еуфория: срещи с приятели, купони, пътувания до планината или край морето и вечери, които често продължават до сутринта. Студентите съчетават традицията с модерния си ритъм на живот и превръщат деня в комбинация от смях, забавления и малко носталгия по университета.
10. 8 декември – историческа традиция и съвременна младежка култура
8 декември е ден, който свързва история и съвременен живот. Той ни напомня за началото на висшето образование в България и за ролята на Софийския университет, но същевременно е и повод за срещи с приятели, забавления и споделени моменти. Студентите използват деня, за да пътуват, да се срещат на любимите си места в града или курорта и да създават нови спомени, без да забравят корените на празника. В този смисъл 8 декември е истински мост между миналото и настоящето – ден на знания, традиция, приятелства и младежка енергия. Евентуално…
В днешни дни студентите използват празника не само за развлечения, но и за участие в университетски прояви, доброволчески инициативи и кампании, които подчертават социалната отговорност на младежта. Много университети организират тематични лекции, семинари и дискусии, които напомнят за академичната стойност на празника.
Празникът е и икономически значим: хотели, заведения и курорти отчитат увеличен поток от студенти и млади хора, особено в големите градове и курортните райони. Това прави 8 декември не само културен, но и социално-икономически маркер на студентската активност в България.
И накрая – 8 декември остава символ на единството на студентите през поколенията. Въпреки политическите и социалните промени през вековете, празникът успява да устои като ден на знание, традиция и младост, като същевременно се адаптира към съвременния начин на живот. Той свързва история и съвременност и продължава да бъде ден, който всяко поколение студенти очаква с нетърпение.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
