Всички ние сме различни като поведение, мислене, възприемане и какво ли още не. Във връзка с това е нормално и да имаме различия в навиците и привичките. Често се случва обаче те да бъдат дразнещи за околните. Независимо от това колко сме толерантни, попадаме в ситуации, в които хората не са съобразителни и резултатът е – раздразнение. Нека се запознаем по-отблизо с едни от най-дразнещите навици, на които попадаме често.
1. Блъскане
Без значение от мястото, изблъскването и бутането, било то в супермаркета, на опашки, в градския транспорт е изключително изнервящо. Тук не говорим за случаите, в които автобусът е пълен и няма място, а за хора, които съвсем целенасочено се бутат между хората.
Случвало ли ви се е да си пазарувате съвсем спокойно и изведнъж, някакъв човек буквално ви изблъсква, за да мине? Ще ме изненадате, ако отговорите с не. Още по-неприятни са моментите, когато дори не се извиняват за действието, а се държат сякаш това е нещо нормално. Всъщност не е никак приемливо и показва липса на възпитание и усещане.
2. Говорене на висок глас
Лично аз съм фен на разговорите в автобусите, няма по-умопомрачителни моменти от тези. Присъствала съм на всякакви драми и комични ситуации. Само че на голяма част от хората това им е изключително неприятно и с право.
Реално погледнато никой не е длъжен да се запознава с проблемите на другите, да слуша излишни бръщолевения и т.н. Големият проблем е и че подобен тип хора пречат не малко и на шофьора. На всяко друго място, без изключение, действително е много дразнещо, дори вбесяващо, да наблюдавате човек, който усилено жестикулира и говори така, сякаш никога няма да спре.
3. Щракане с химикал
Макар това да е нещо съвсем дребно на пръв поглед, доказано е, че това е навикът, който най-силно изнервя околните. Понякога наистина е доста приятно да пощракаме няколко пъти с новия химикал, но в случай, че сме сами. Във всеки друг случай обаче може да бъде прието като действие, което се извършва нарочно, с цел провокация.
Заиграването с химикалката, пречи и на концентрацията. Това щракане се набива дълбоко в мозъка. Особено по време на бизнес среща или на изпит.
4. Втренчване
Не само дразнещо, но и малко плашещ е моментът, в който някой се е вторачил във вас и не отдръпва погледа си. Особено за по-срамежливите и притеснителни хора това е твърде смущаващо. Дори да приемем, че се прави съвсем несъзнателно, то пак не бива да е оправдание. По този начин са възниквали и не малко конфликти, в крайна сметка не всеки е толкова търпелив и толерантен.
Затова, ако искате да не си навличате излишни проблеми, просто се фокусирайте в друга точка, а не в конкретен човек.
5. Нарушаване на личното пространство
Чували ли сте за термина „проксемика“? Ако не сте, накратко казано, това е наука за пространственото поведение или по-точно – зоните за личното пространство. Колкото и да сме толерантни, винаги идва един момент, в който просто се чувстваме извън кожата си, когато някой прекалено много наруши личното ни пространство.
Понякога освен притеснително, това може да бъде и знак за заплаха. Още по-опасното е, че има хора, които имат отключени фобии, и при една подобна ситуация, може да изпаднат в паникатака. Не искаме да бъдем виновниците за това, нали? Нека уважаваме околните и да сме по-съобразителни.
6. Прекъсване по време на разговор
Вероятно няма по-изнервящо нещо от това да говорим и някой съвсем внезапно да ни прекъсне. Възможно е просто събеседникът да иска да се намеси в темата, но може би това не е най-правилният начин. Освен че прекъсва мисълта ни, то показва и неуважение към нас и сякаш това, което казваме, е маловажно. На всеки се случва понякога да вметне нещо, но е добре поне да се извини предварително. На работното място това не се толерира и прави лошо впечатление.
Истината е, че малко хора са научени да изслушват. Най-добрият начин да се преборим с това е да се поставим на мястото на другия. Само така можем да разберем колко обидно всъщност постъпваме, когато прекъсваме даден човек.
7. Чоплене и гризане на нокти
Много хора имат този дразнещ навик, който всъщност е вид невроза. Част от тях се опитват да се борят с проблема, тъй като не е здравословно за самите тях.
Това може да се нарече и тревожен навик, който се проявява по време на стрес или притеснение. В повечето случаи се прави напълно несъзнателно. Въпреки това не е нужно да коментираме какво неприятно впечатление създава и колко нехигиенично изглежда.
8. Паразитни думи
В интерес на истината всички имаме в речника си така наречените паразитни изрази и думи. На теория е лесно просто да си кажем, че спираме да ги употребяваме, но изкореняването им никак не е лесно. Изрази като: „нали“, „в смисъл“, „викам“, „аха“ и много други, са най-често използваните.
Отново намесвам работното място, на което подобни фрази приковават вниманието и далеч не създава положително впечатление.
При силна мотивация всеки проблем има своето решение. Употребата на паразитни думи не прави изключение. Четенето на книги, упражненията, курсовете за презентационни умения са част от способите, чрез които можем да премахнем ненужните изрази в речта си.
9. Прозяване
Съгласна съм, че това е нормален физиологичен рефлекс, но ако не е в синхрон с възпитанието, то тогава имаме проблем. Изключително несериозно и незряло е да се прозяваме, без да сложим ръка пред лицето си. Опира до елементарно възпитание – след едното следва и другото. Прозяването само по себе си е досадно, заразно и е признак на неуважение или загуба на интерес.
10. Синдром на неспокойните крака
Тактуването с крак е често срещан навик, но замисляли сте се, колко е дразнещо? Това напряга околните и показва, че човекът отсреща е нервен и неспокоен, съответно пренася усещането и на останалите. Такова поведение излъчва и негативни вибрации.
Глупаво е такова на пръв поглед незначително движение да създаде толкова много негативно впечатление. Езикът на тялото трябва да е в хармония с думите ни, в противен случай се наблюдава дисонанс.
Грета е дипломиран специалист по Мениджмънт и Човешки ресурси. Страстите ѝ са писането и психологията. Обича да изучава поведението, мисловните процеси и чувствата на хората. Убедена е, че нещата винаги имат друга перспектива…
