Доктор Йозеф Менгеле е една от най-мистичните и страховити фигури в историята на човечеството. Заради добрия му външен вид, чистата униформа и дейностите, които извършвал, го наричали “Ангелът на смъртта”.
Той не е бил нито най-високопоставеният лекар в Аушвиц, нито с най-много правомощия там. Въпреки това, името му е най-известното, а медицинските експерименти, които провежда, го правят най-жестокия и признатия извършител на престъпления, случващи се в концентрационните лагери.
Оставил е траен белег в съзнанието на множество хора, а е повлиял пряко или косвено на още повече човешки съдби. В тази статия обаче няма да говорим за неговите зверства, а ще се концентрираме върху личността и живота му.
1. Бащата
Карл Менгеле се бие в Първата световна война. След това става предприемач и основава фабирка за селскостопанска техника. Бил известен като строг, но честен работодател и отдаден на работата си човек. Само за няколко години се превръща в най-големия работодател в Гюнцбург.
През 1924 и 1929 г. се кандидатира неуспешно в листата на Асоциацията на свободните граждани за Градския съвет на града. През 1952 г. става почетен гражданин на Гюнцбург и улица започва да носи неговото име.
2. Майката
Валбурга Хупфауер била огромна жена с ужасен характер, силно отдадена на католическата религия. Между нея и Карл липсвали любовта и разбирателството. Тя била строга, студена и изискваща не само у дома. Работниците на съпруга ѝ изпитвали истински страх от нея. Тя често нахлувала във фабриката и публично наказвала с бой отделни служители за нехайство или мързеливост.
3. Раждането
Йозеф Менгеле се ражда на 16 март 1911 г. в Гюнцбург. Той е най-големият от тримата синове в семейството. Двамата му по-малки братя са Карл младши и Алоис. Всички негови познати го наричат “Бепо” – знак на привързаност към детето.
4. Родителските амбиции
Карл силно иска неговият най-голям син да наследи бизнеса му и да работи във фамилната фабрика. Но мечтите на Йозеф са много по-мащабни и излизат далеч отвъд родното провинциално градче. Той мечтае през цялото време как ще напусне Гюнцбург и ще направи кариера в науката и антропологията. Не крие амбициите си и дори веднъж се хвали пред приятел, че един ден името му ще бъде записано в енциклопедиите.
5. Образованието
През 1930 г. завършва местната гимназия и взима изпита си за влизане в колеж. Приет е в Мюнхенския университет. Записва се на курсове по философия и медицина. По-късно открива страстта си в “евгениката” – търсенето на ключа към тайните на човешките гени и причините за човешките деформации и несъвършенства.
Пет години след влизането си в университета получава докторска степен за своята дисертация, носеща заглавието “Расово-морфологично изследване на долната челюст при четири расови групи”. През 1936 г. взема държавния си изпит по медицина и започва работа в университетската болница в град Лайпциг.
Бързо расте в кариерата и получава мястото на асистент-изследовател в Института за наследственост, биология и расова чистота на Третия Райх, към Университета във Франкфурт. Работи под ръководството на професор Отмар Фрайхер фон Вершуер – един от големите умове в сферата на генетиката. През 1938 г. получава медицинска степен от Университета във Франкфурт.
6. Армията
С избухването на войната е призован в немската армия. Назначен е в инженерния батальон на SS дивизия “Уикинг” като медицински офицер. През юни 1941 г. на украинския фронт е награден с Железен кръст Втори клас. През януари 1942 г., спасява двама немски войници от горящ танк и е награден с Железен кръст Първи клас, както и с Черна значка за ранените и Медал за Грижа към Германския народ.
Раните, които получава в тази втора кампания се оказва пречка за връщането му на фронта. Вместо това е изпратен в Кабинета за расова реколонизация в Берлин, където е издигнат до чин капитан.
7. Жените
През юли 1939 г. се жени за Ирен Шонбайн, с която се запознава в Лайпциг. Тъй като прадядото на съпругата му не е известен, регистрацията на двойката в “Семейната книга на SS” е отхвърлена от Главната служба за раса и заселване. Въпреки това, не се отказва от брака с нея.
До раздялата им се стига през 1954 година, когато Ирен отказва да избяга с него от Германия. През 1958 г. в Уругвай, Йозеф се жени за вдовицата на брат си Карл, която през 1956 г. го е последвала в Южна Америка.
8. Бягството
През януари 1945 г., когато Червената започва да настъпва, Менгеле бяга от Аушвиц с останалата част от персонала на “SS” в лагера. Прекарва няколко месеца, служейки в концентрационния лагер Грос-Розен. В последните дни на войната облича униформата и се присъединява към военната част. Но след края на войната, отрядът му се предава на американските военни сили. Представяйки се за офицер, Менгеле става американски военнопленник.
Американската армия го освобождава в началото на 1945 г., без да знае, че името му е в списъка на издирваните военнопрестъпници. Напуска Грос-Розен на 18 февруари и започва да се крие, работейки като земеделец и под фалшиво име. Не след дълго името му започнало да се появява в списъците на най-търсените престъпници и през 1949 г. решава да избяга в Аржентина.
9. Аржентина и Бразилия
В началото, животът му извън Германия не бил никак лош. Менгеле е топло посрещнат в Аржентина, защото баща му имал изградени бизнес отношения там. Освен това, много негови колеги и приятели също били в страната, а режимът на Хуан Доминго Перон бил приятелски настроен. Движил се във висшето общество и всички знаели кой е, дори се срещнал с президента.
Едва след като Перон бил свален от власт и баща му умрял, Йозеф се сблъсква с реалността. Последните си години живее в бедност, мести се от едно място на друго – от Парагвай към Бразилия. Появява се в малкото бразилско градче Кандидо Годой, като се представя за домашен лекар. Мистериозно след 60-те години, там започват да се раждат високи, руси близнаци със сини очи. Една от всяка пета бременност се оказва такава. Много хора правят връзка с пребиваването на доктора в града им.
10. Смъртта
От 1972 година здравето на Менгеле непрекъснато се влошава. Той получава инсулт през 1976 г., кръвното му става високо и развива ушна инфекция, която засяга равновесието му.
На 7 февруари 1979 г., докато е на гости при приятелите си Волфрам и Лизелот Босерт в крайбрежния курорт Бертиога, получава нов инсулт по време на плуване и се дави. Тялото му е погребано в “Embu das Artes” под името Волфганг Герхард. Други имена, под които се подвизава са д-р Фаусто Риндон и С. Хоси Алверс Аспиазу.
През 1985 година Израелските тайни служби намират гроба на Менгеле. Тялото му е ексхумирано. Следва съдебна експертиза на скелета и зъбите, което води до потвърждаване на самоличността му. В Йерусалим, на т.нар. “Трибунал Менгеле”, смъртта му е официално обявена.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
